Решение № 1278 от 09.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. Бургас, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501092 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №89 от 03.06.2022 г. по гр.д. №691/2021 г. по описа на РС-Поморие, И. Р.

Р., ЕГН ********** с адрес ***, е осъден да заплати на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителния директор Алекнадър Александров, сумата от 1101,12 лв. (хиляда сто и един лева и дванадесет стотинки) - главница за незаплатена топлинна енергия доставена до собствения на ответника имот находящ се в ***, абонатен №280385, за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г. , както и сумата 186,88 лв.( сто осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки) - представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2021 г., сумата 12,99 лв.

(дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и 3,15 лв. (три лева и петнадесет стотинки) мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2021 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници от 07.07.2021 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С решението си Районен съд – Поморие е осъдил И. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 755 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба с вх.№2276 от 21.06.2022 г. от И. Р. Р., ЕГН ********** с адрес ***, против Решение № 89 от 03.06.2022 г. по гр.д. №691/2021 г. по описа на РСПоморие.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и немотивирано. Неправилно са били обсъдени приложените писмени доказателства, поради което съдът е достигнал до неправилно тълкуване и незаконосъобразен съдебен акт.

1

Жалбоподателят счита, че никъде в решението, съдът не описва на базата на какви доказателства приема, че вещното право на ползване е на ответника. Абсурдно било да се приеме, че ответникът е потребител на топлинна енергия, след като липсвало неоспоримо доказателство за собственост или вещно право на имота.

В жалбата се твърди, че липсвало регламентираното в нормата на чл.154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест. Ищецът не доказал нито наличието на договорно правоотношение, нито количествата на доставената топлоенергия. В тази връзка ищецът изрично основавал претенцията си за извършен реален отчет на действително потребена енергия. Уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и принаването на различно от претендираното от ищеца вземане било недопустимо, тъй като би било нарушение на диспозитивното начало в процеса. В тази връзка суми, начислени служебно, трябва да бъдат обявени за недължими.

Посочва, че ищецът е трябвало да ангажира доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния период.

Поради липсата на такива доказателства, трябвало да се приложи последицата от недоказване на този релевантен факт. Ищецът не е изпълнил свое основно и договорно задължение да поддържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия. Така се възпрепятствала възможността да бъдат точно измерени доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена стойност от страна на ответника.

От страна на ищеца не били ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната, поради които било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. Съгласно чл.144, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани в отоплителните тела в имот, като съгласно ал.4 – топлинната енергия, отдадена от едно отоплително тяло е произведено от дяловите единици, определени по показания на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло, и топлинната енергия на една дялова единица. Третото лице помагач не е представило отчетните документи. При липсата на отчетни документи и с оглед изричното оспорване от страна на въззивника, приетите по делото експертизи е безпредметно да бъдат обсъждани, защото без отчетни документи положителен извод за наличие на основание за начисляване на задължения за плащане в претендирания размер и за сочения от ищеца обем потребление не можел да бъде направен. Оспорва заключението на вещото лице по изготвената и приета в първоинстанционния съд СТЕ.

Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, като сочи, че не са представени доказателства за основанието и размера им. Искът е бил за потребено количество топлинна енергия и няма нищо общо със суми за дялово разпределение, след като е представено доказетелство, че такова се извършва от трето лице.

Вземането за суми за дялово разпределение е договорно задължение, което не кореспондира с предмета на делото, който е именно доказването на реално потребена енергия. Счита, че суми за дялово разпределение са недължими, като ищецът няма материалноправна легитимация да получи стойността на тази такса в претендирания от него размер. Твърди, че сумите са и погасени по давност.

Въззивникът счита, че съдът неправилно е присъдил лихви, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен.

Не се претендират разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителния директор 2

А. А., чрез процесуалния представител юрк. Дарина Кирчева.

Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебния акт.

Сочи, че в мотивите си първоинстанционния съд подробно и съобразно с константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от страна на ответника съдебен акт. Твърденията на ответника за неправилно решение на правния спор произлизат от разширително тълкуване и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосовани. Счита, че дружеството след проведеното съдебно дирене е установило в условията на пълно и главно доказване правотата на исковата си претенция.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от И. Р. Р., като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

Третото лице – помагач по делото „МХ Елвеко“ ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В съдебно заседание не се явяват представители на въззиваемото дружество, както и на третото лице – помагач. Явява се въззивника, който поддържа подадената въззивна жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред Районен съд - Поморие искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано по искова молба на Топлофикация София“ ЕАД гр.София, с която се иска осъждане на ответника И. Р. Р. да заплати на ищеца сумата 1101, 12 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г., както и сумата 186, 88 лв.- представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.06.2021 г., както и сумата 12, 99 лв.- главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. и 3, 15 лв. мораторна лихва върху тази главница за периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2021 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените главници от 07.07.2021 г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът, в качеството доставчик на топлинна енергия за битови нужди по силата на публично известни общи условия на дружеството, за отчетния период от м. ноември 2018 г. до м. април 2019 г., е доставил до имота на ответника в ***, абонатен № 280385, топлинна енергия на стойност 1101, 12 лв., като ответникът не изпълнил задължението си да заплати тази сума на ищцовото дружество в съответствие с общите условия и е изпаднал в забава. Твърди се също, че ответникът дължи и сумата 12, 99 лв. за дялово разпределение извършено по договор между етажната собственост и „МХ Елвеко“ ООД, съобразно с изискванията на чл.139 от ЗЕ и чл.71 от Наредба №2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора се признават предявените искове за начислена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата по основание и размер за ¾ ид.ч.. За останалата ¼ ид.ч. се твърди, че не следва да отговаря ответника, който не бил единствен наследник и се иска отхвърляне на исковете в тази им част. Оспорва изцяло исковете в частта, касаеща претенцията за сума за дялово разпределение и мораторната лихва върху тази сума, като се твърди, че част от сумите са 3 погасени по давност, а ищецът нямал активна правна легитимация да ги претендира, тъй като били дължими на друго дружество. Моли за тяхното отхвърляне.

Първоинстаниционният съд по искане на ищеца е конституирал по делото „МХ Елвеко“ ООД като трето лице помагач. Третото лице помагач не е подало становище по предявеният иск и отговора на исковата молба.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищцовото дружество е представило нотариален акт №108, том IV, рег.№8271, дело 851/2000 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в ***, в жилищна сграда – блок №55 /петдесет и пет/, вход „А“, на VII етаж, със застроена площ от 88, 43 кв. м., заедно с избено помещение №16 с полезна площ от 4, 59 кв.м., заедно с 5, 085% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който имот се закупува от Н.Х.Р..

Представена е и молба – декларация от Н.Х.Р. за откриване на партида на имот с адрес ***, *** до „Топлофикация - София“ ЕАД за топлоснабдяване на горепосочения имот, като декларацията е с дата 28.11.2000 г.

Ищцовото дружество представя и договор № 432 от 01.10.2002 г., сключен между Етажна собственост, находяща се в *** и дружеството „МХ Елвеко“ ООД, по силата на който Етажната собственост е възложила на дружеството да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия и радиаторни вентили с термостатна глава, както и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната, измерена по общ топломер и фактурирана от Топлофикация топлинна енергия, съгласно методиката за разпределение, описана в Наредбата за топлоснабдяването, между отделните абонати на процесния адрес. В тази връзка са представени и решения на Общото събрание на етажната собственост от 14.08.2002 г. и 14.11.2006 г., от които се установява, че ЕС е взела решение за сключване на описания по – горе договор между последната и дружеството – топлинен счетоводител. Посоченото решение е подписано и от Н.Х.Р..