Решение № 1495 от 31.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. София, 31.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100900125 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „М.Ф.“ ЕООД срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 30.05.2018 г. между него и ответника ДЗИ – О.З.“ ЕАД е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 440118213062456 по застраховка „Каско+“ със срок на действие от 30.05.2018г. до 29.05.2019г. срещу премия от 3 712,80 лв. относно лек автомобил „БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № СВ **** МН за застрахователна сума в размер на 55 000 лева. Твърди се, че в периода 20:30 часа на 27.10.2018 г. до 4:00 на 28.10.2018 г. автомобилът е бил откраднат, като по повод това било образувано досъдебно производство № 224/2018 година. Противозаконното отнемане на автомобила бил покрит риск по сключената застраховка, въпреки което застрахователят отказал да заплати обезщетение. Срещу ответника бил заведен иск по чл. 405 КЗ за сумата от 1 250 лв., като част от вземане в общ размер на 55 000 лв. и иска за сумата по чл. 86 ЗЗД за сумата от 208,35 лв., част от вземане в общ размер на 9 167,40 лева. По делото се установило, че стойността на автомобила била 50 536 лева.

Така с настоящата молба претендира 46 585,74 лв. – застрахователно обезщетение. На 29.10.2018 г. била предявена претенция към застрахователя, като 15-дневния срок за определяне на обезщетение от застрахователя изтекъл. Така от 16.11.2018 г. застрахователят изпаднал в забава, като към датата на предявяване на иска дължи обезщетение за забава в размер на 13 887,22 лв. Претендира разноски.

Ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими. Посочва, че заведеното срещу него дело № 29850/2020 г. по описа на СРС било приключило с влязло в сила решение, с което се отхвърлят предявените искове. Така след като съгласно 1

Тълкувателно решение № 3/2016 на ВКС решението по предявен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право, то процесното производство било недопустимо. Оспорва наличието на сключена застраховка между него и ищеца, покриване на рисковете при кражба или грабеж, както и настъпването им. Автомобилът към датата на сключване на застраховката бил унищожен, като бил представен друг автомобил, като навежда възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет и липса на застрахователен интерес.

Липсвал интерес, след като ищецът не бил собственик. Оспорва представеното свидетелство за регистрация. Поддържа се, че е налице основание за изключване на отговорността на застрахователя, след като ищецът не бил представил вярна и точна информация, относно застрахователното събитие. Претенцията била прекомерна и завишена. Прави възражение за прихващане със сумата от 1 856,440 лева– 3-та и 4-та застрахователни премии по полицата. Поддържа, че от стойността на дължимото обезщетение ще бъде приспадната стойността на „невъзстановени щети“ по протокол № 99044081. Оспорва по основание и размер и претенцията за лихва от претендираната дата.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на исковете. Изтъква се, че с решение № 20218293/02.12.2021 г. по гр.д. 29850/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 50-ти състав, са отхвърлени превявените от ищеца искове срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, като погасен чрез прихващане със сумата от 1 458,35 лв., представляващи 3-та и 4-та премия по договора за застраховка.

Не е представен допълнителен отговор на ДИМ.

С молба вх. № 68023/19.10.2022г., ищецът на основание чл. 214 ГПК увеличава размера на предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ увеличава със сумата от 3 358,26 лева, като искът следва да се счита за предявен за сумата от 49 947,00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (25.10.2021г.) до окончателното му изплащане. Увеличава размерът на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД със сумата от 999,76 лева, като същия следва да се счита за предявен за 14 886,98 лева, представляващ мораторно обезщетение върху главницата от 49 947 лева за периода от 17.11.2018 г. до 24.10.2021 година.

С протоколно определение от 06.12.2022 г. на основание чл. 214 от ГПК Съдът е допуснал увеличение на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от фактическа страна:

По делото е представено решение № 20218293/02.12.2021 г. по гр.д. № 29850/2020г., 50 с-в, по описа на СРС, с което е отхвърлен предявения иск от „М.Ф.“ ЕООД срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД иск с правно основание чл. 405, ал.1 от 2

КЗ и чл. 86,ал.1от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250 лева, заявена като частична претенция от сумата 55 000 лева за главница, представляваща застрахователно обезщетение по договор за автомобилна застраховка Каско + от 30.05.2019 г., застрахователна полица 440118213062456 на лек автомобил „БМВ“, модел „420Д“, цвят бял, с рег. № СВ **** МН, за застрахователно събитие по застрахователна преписка – щета 44012951800224, заедно със законната лихва върху сумата от 09.07.2020 г. до окончателното й заплащане, и сумата от 208,35лева, заявена като частична претенция от сумата 9167,40 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 31.07.2019 г. - 08.07.2020 г. като погасен чрез прихващане със сумата 1458,35 лева – насрещно вземане на ДЗИ ОЗ ЕАД за неиздължена застрахователна премия по договора – сбор от сумата 928,20 лева – трета вноска и 530,15 лева – част от четвъртата вноска в размер на 928,20 лева, като иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода 17.11.2018 г. -30.07.2019 г. е отхвърлен като неоснователен.

По делото е прието заключение на САТЕ на вещото лице инж. С. В..

Вещото лице В. сочи, че действителната стойност на лек автомобил „БМВ 430 Д“, рег. № СВ****МН“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 49 636,29 лева, като от сумата 50 492,00 лева – действителната стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на невъзстановените щети по автомобила към датата на процесното застрахователно събитие ,които са на стойност 855,71 лева.

Съдът кредитира изцяло заключението като компетентно изготвено.

Същото е неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Относно иска по чл. 405 от КЗ за сумата от 49 947 лева Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото време претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата престация по договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска е да докаже следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключване на договора за застраховка с твърдяното от него съдържание; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3) изпълнението на задълженията си по договора, както и тези, във връзка с настъпилото застрахователно събитие; 4) процесуалната си легитимация по исковете.

В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

В настоящето производство е предявен частичен иск с правно 3 основание чл. 405 КЗ за парично вземане, като се търси разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от предявен частичен иск за парично вземане с правно основание чл. 405 КЗ с влязло в сила решение № 20218293/02.12.2021г., по гр.д. № 29850/2020г., 50 с-в, по описа на СРС.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.

Съгласно цитираното ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Посочено е, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.

В конкретния случай предявеният частичен иск за сумата от 1250 лева – част от застрахователно обезщетение, е отхвърлен като погасен поради прихващане с насрещно вземане на ответника по чл. 369, ал.2 от КЗ – за дължимите незаплатени трета и четвърта вноска.

4

За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва да се вземат предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т.д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС относно СПН на съдебните решения при предявени възражения за прихващане.

В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т.д. № 2/2020 г. се доразвива възприетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК относно СПН при частичния иск, като в т.3 се сочи, че силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие,като обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса. Поради това е прието,и че със същата възможност разполага и ответника, когато съдът е уважил възражение за прихващане с вземане в поголям размер от размера на вземането по иска. Посочено е, че всеки кредитор след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за непогасения остатък.