Решение № 100 от 20.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Сливен, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200313 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от „СТЕФЕЛ 2016“ ЕООД с ЕИК 203898591, представлявано от управителя на дружеството С.Д.С., против НП № 874853-F869444 / 16.02.2026 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на търговеца, за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира заплащането на разноски.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт. Моли съда НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към 1 предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.01.2026 г. в 11:59 ч. инспектори при ТД на НАП, извършили проверка на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Сливен , бул.Х.Д. №39, стопанисван от „СТЕФЕЛ 2016“ ЕООД. Преди легитимация на органите по приходите била направена контролна покупка на 1 брой саксийно цвете-шлумергера и 1 брой аранжирани свещи на обща стойност 21,99 евро.

За покупката бил издаден фискален касов бон № 00008132 /30.01.2026 г. от монтирано в обекта фискално устройство модел,,eltrade A3KL” с индивидуален № ED326684 и фискална памет № 44381473. Проверяващите установили, че фискален касов бон № 00008132 /30.01.2026 г. не съдържа задължителните реквизити - наименование на стоката, позволяващо идентифицирането на закупената стока и количество на закупената стока.

За извършената проверка на дружеството нарушител бил съставен Протокол за извършена проверка в обект №0136080/30.01.2026 г.

За извършеното бил съставен АУАН cep. AN № F869444 / 30.01.2026 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил предявен на представляващия дружеството жалбоподателя на 30.01.2026 г., който след като се запознал със съдържанието му вписал, че ще депозира възражения в срок.

Депозирано било възражения по АУАН от управителя на дружеството. Същият посочил, че не е съгласен с описаната фактическа обстановка, както и с размера на наложеното му наказание.

Въз основа на съставения АУАН сер. AN № F869444 / 30.01.2026 г. било издадено и обжалваното НП № 874853-F869444 / 16.02.2026 г., с което на „СТЕФЕЛ 2016“ ЕООД, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на в размер на 550 евро, на основание чл.

185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС , за нарушение на чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите А. М., В. М., А. К. и М.Д., доколкото същите взаимно се 2 допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е извършило описаното в НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. В разпоредбата на чл. 26, ал.1 от Наредбата е посочено, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително посочените реквизити в т.1 до т.17 от тази алинея. В настоящия случай не е спорно, че въз основа на контролна продажба дружеството „СТЕФЕЛ 2016“ ЕООД е издало фискален касов бон № 00008132 /30.01.2026 г. , който е бил четим и е съответствал на образеца, съобразно приложение №1, но същият не е съдържал един от задължителните реквизити, а именно този посочен в т.7 на разпоредбата, касаещ посочването на наименование на стоката, позволяващо идентифицирането на закупената стока и количество на закупената стока.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка относно съдържанието на артикулите, описани в издадения касов бон. Видно от приложения по делото фискален касов бон № 00008132 /30.01.2026 г. /л.18 от делото/в същият е посочен един артикул „рязан цвят“ и обща сума за този артикул 21.99 евро. От разпита на актосъставителя М. се установява, че закупените от него артикули са били два на брой, което и е описано, както в съставения АУАН, така и в изданетото НП, а именно 1 брой саксийно цвете-шлумергера и 1 брой аранжирани свещи. Тези обстоятелства се потвърждават, както от посоченото в съставения Протокол за извършена проверка в обект №0136080/30.01.2026 г., така и от разпита на служителя в проверявания обект – св.М.Д., която не отрича, не само, че не е 3 индивидуализирала закупените артикули, ами и това, че такива наименования действително не се съдържат във фискалната памет на апарата.

Съдът не възприема направеното с жалбата възражение, че е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не споделя изложените в тази насока аргументи.

В НП административнонаказващият орган е посочил, че при определяне на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаваща и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за „маловажен случай“, поради което не е налице хипотезата на чл.

28 от

ЗАНН и правилно административнонаказващият орган не е приложил същата. От данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Това, че от деянието не са настъпили щети за фиска е отчетено от наказващия орган, който при определяне вида и размера на административното наказание е приложил привилегирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, приемайки, че фиска не е ощетен, като е наложил наказание близко до минималния предвиден размер от 550 евро.

Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, както по същество, така и по отношение на наложеното наказание.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е близко до предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер от 130 лв. до 190 лв лева. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, съдът прие,че следва да присъди възнаграждение в размер на 130 лв./66.47 евро/.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 874853-F869444 / 16.02.2026 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „СТЕФЕЛ 2016“ ЕООД с ЕИК 203898591, представлявано от управителя на дружеството С.Д.С. със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ж.к. „Стоян Заимов“ бл.78 ет.4 ап.16, на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 550 евро за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на „СТЕФЕЛ 2016“ ЕООД с ЕИК 203898591 да заплати на ТД на НАП Бургас сумата от 130 лв. /66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5