Определение № 604 от 12.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. Габрово, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500324 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД- София, против разпореждане №496 от 28.02.2025г. по ч.гр. д. № 305/2025г. на РС- Севлиево .

Твърди се, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Заявлението по чл.417 ГПК съдържало всички данни за индивидуализация на длъжника и вземането и било редовно от външна страна, поради което неправилно било отхвърлено, предвид специалния характер на заповедното производство.

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Жалбата е подадена в срок, от имако право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи. Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките, като разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК, в 1 разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП. В случая по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита, за да се присъди главницата по договора.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит от 22.05.2023г. за предоставяне на сумата от 11 200 лв. със срок за погасяване 25.11.2025 г. Посочен е Г П Р 34.57% и общ размер на дължимата сума от потребителя- 20 085.07 лв. Посочен е и размер на застрахователна премия 2752.49 лева и общ размер със същата на кредита – 13 952.49 лева.

Съдът намира, че договорът не отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като противно на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, тъй като е част от главницата, което е нарушение на ЗПК и несъответстващо на изискването за добросъвестност между страните, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП. Независимо от факта, дали при включване на застрахователната премия в ГПР размерът му не би надвишил определения в чл.19 ал.4 ЗПК максимален размер, след като този разход не е включен при изчисляването му, е налице противоречие на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което налага извода за недействителност на процесния договор на основание чл.22 ЗПК. Сумите за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представляват разход по кредита, поради което следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК, поради което на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита.

В случая, както правилно е посочил и заповедният съд, тъй като по кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, не е 2 възможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита.

Поради изложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение, като неоснователна.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 496 от 28.02.2025г. по ч.гр. д. № 305/2025г.по описа на Районен съд Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3