Решение № 7065 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7065 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110101467 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на „АПС **“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Д. Г. Г., ЕГН **********, с която ищецът е предявил срещу ответника установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че Д. Г. Г., ЕГН ********** дължи в полза на „АПС **“ ЕООД сумата от 460,16 евро /900,00 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 752/2025 г. по описа на Районен съд Крумовград.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на дата 26.10.2019 г. между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника Д. Г.

Г., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***. Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Заявява се, че на ответника е предоставена цялата изискуема по закон преддоговорна информация чрез хиперлинкове, включително Общи условия (ОУ), Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и погасителен план, като кредитополучателят е отправил обвързващо електронно волеизявление по чл.

1

2 от ЗЕДЕУУ. Поддържа в условията на евентуалност, че ако съдът не приеме договора за сключен по електронен път, то същият има характер на реален договор и се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума.

Ищецът заявява, че по силата на този договор ответникът е получил сумата от 900,00 лева, срещу което се е съгласил да върне същата на 13 броя вноски по 86,44 лева в срок до 20.11.2020 г., съгласно погасителен план.

Уговорен е бил фиксиран лихвен процент от 40,00% и годишен процент на разходите (ГПР) от 48,21%. Задължението се погасява на части, което не представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Ищецът твърди още, че при кандидатстването ответникът сам е избрал да обезпечи изпълнението чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, с което дружество е сключил

Договор за предоставяне на поръчителство на 26.10.2019 г. по електронен път.

От своя страна, на 26.10.2019 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава солидарно за всички задължения на ответника.

Ищецът изтъква, че ответникът Д. Г. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г.

„Кредисимо“ ЕАД е поканило поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД да плати изискуемите суми. За това обстоятелство поръчителят е изпратил уведомление до длъжника на същата дата. Твърди се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите на кредитора суми: 900,00 лева главница, 223,72 лева договорна лихва за периода от 26.10.2019 г. до 20.11.2020 г. и 136,56 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. С извършеното плащане поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за което на 23.02.2021 г. е уведомил длъжника по електронна поща, като го е уведомил и за задължението му да заплати възнаграждение за поръчителство от 444,84 лева и неустойка от 69,82 лева.

Впоследствие, ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило на цесионера „АПС **“ ЕООД своите вземания към ответника. Във връзка с това вземане е депозирано заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.

№ 752/2025 г. по описа на РС Крумовград и е издадена заповед за изпълнение, 2 връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

3

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство, възлизащи общо в размер на 127,82 евро, включващи заплатена държавна такса за исковото производство в размер на 25.56 евро., както и 102.26 евро юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи в размер на 56,64 евро - включващи заплатена държавна такса в размер на 23,36 евро и 35.28 евро юрк. възнаграждение.

Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Д. Г. Г., ЕГН ********** дължи в полза на „АПС **“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 460,16 евро /900,00 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 26.10.2019 г. , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 752/2025 г. по описа на Районен съд Крумовград.

ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ н а АПС **“ ЕООД с ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на 127,82 евро, както и разноски в заповедното производство в размер на 56,64 евро.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4