Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2902 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3070/2023
Вид
Определение № 2902
Подписан
21.11.2023
В сила
21.11.2023
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2902 гр. София, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20231000503070 по описа за 2023 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 2612/14.06.2023год. , подадена от адв. Б. като пълномощник на Д. Б. срещу Определение № 63/29.05.2023год., постановено по гр.д.№ 36/2021год. на ОС-Кюстендил , с което е оставена без разглеждане молба по чл.248 от ГПК на Д.

Б., обективирана в частна въззивна жалба вх.№ 2053/09.05.2023год. за изменение на протоколно определение от проведено на 20.04.2023год. съдебно заседание ,с което е прекратено производството по делото , в частта му за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и е направено искане то да бъде отменено. Счита се за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за просрочие на молбата по чл.248 от ГПК .Твърди се ,че адвокат пълномощника на частния жалбоподател е получил препис от прекратителното определение на 28.04.2023год. , а молбата по чл.248 от ГПК е депозирана на 04.05.2023год.,тоест в законоустановения едноседмичен срок ,поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.

Ответникът -Застрахователно акционерно дружество „ ОЗК- Застраховане „ АД депозирал писмен отговор с изложени доводи за неоснователност на подадената частна жалба. е

Апелативен съд-София ,след като се запозна с данните по делото и доводите на частния жалбоподател , намира за установено по делото следното:

Производството по гр.д.№ 36/2021год. по описа на ОС-Кюстендил е образувано по искова молба на Д. Б. срещу ЗАД“ ОЗК-Застраховане „ АД .

С определение , постановено в с.з. на 20.04.2023год., производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК. Със същото определение ищецът-Д. Б. е осъден да заплати на застрахователното дружество-ответник разноските по делото в размер на 7 707 лева за заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

В определението си първоинстанционния съд изрично е указал на страните- ищецът е участвал в съдебното заседание лично , а ответното дружество-чрез процесуалния си представител, че прекратителното определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от постановяване на определението и че не подлежи на самостоятелно обжалване в частта за разноските .

1

Така постановеното определение е изпратено на ищеца и е връчено на неговия адвокат пълномощник на 28.04.2023год. В съобщението е посочено изрично ,че определението може да бъде обжалвано, както е посочено в него.

На 04.05.2023год. адвокат пълномощника на ищеца е депозирал по делото частна въззивна жалба съдържаща оплаквания за недължимост и прекомерност на присъденото на ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД адвокатско възнаграждение. В частната жалба е формулирано и искане за ревизиране на присъдения адвокатски хонорар като същият бъде намален до справедлив и обоснован размер.

С обжалваното в настоящото производство определение ОС-Кюстендил е оставил без разглеждане обективираното в частна въззивна жалба вх.№ 2053/09.05.2023год. искане по чл.248 от ГПС за изменение на определение, постановено в с.з. на 20.04.2023год. в частта за разноските.

За да стори така сезираният съд е приел от една страна ,че молбата по чл.248 от ГПК е просрочена и от друга ,че молителят- Д. Б. не е представил списък по чл.80 от ГПК, поради което и съгласно възприетото в ТР № 6 от 06.11.2013год. по т.д.№ 8/2012год. на ОСГТК няма право да иска изменени на определението в частта за разноските.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът по чл. 248, ал.1 от ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на решението в частта за разноските.

В случая , определението , чието изменение се е искало с молбата по чл.248 от ГПК / обективирана в частна въззивна жалба вх.№ 2053/09.05.2023год. /п.к. от 04.05.2023год./ е постановено в с.з. на 20.04.2023 год. Определението подлежи на обжалване и доколкото страните са присъствали в съдебното заседание, в което то е било постановено , срокът за неговото обжалване е започнал да тече от датата на постановяването му. Това изрично е било съобщено и указано на страните.

Следователно срокът за заявяване искане за изменение или допълване на определението в частта за разноските е едноседмичен и е започнал да тече на 20.04.2023год. и е изтекъл на 27.04.2023год. Молбата по чл.248 от ГПК е депозирана на 04.05.2023год., тоест след изтичане на горепосочения срок и като просрочена не е подлежала на разглеждане, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Действително е налице връчване на съобщение с препис от прекратителното определение на адвокат пълномощника на ищеца и това връчване е осъществено на 28.04.2023год. В съобщението изрично обаче е посочено че определението може да бъде обжалвано , както е посочено в него. Тоест, с цитираното съобщение не е даден нов срок за обжалване на прекратителното определение , водещ до промяна и в срока за депозиране на искане по чл. 248 от ГПК, за да бъде прието че с получаване на съобщението е поставен нов начален срок за обжалване ,респ. за депозиране на искане по чл.248 от ГПК.

Гореизложеното мотива извод за недопустимост на молбата на Д. Б. по чл.248 от ГПК като подадена извън преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и същата правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд , с обжалваното в настоящото производство определение.

Последното е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Апелативен съд-София,в настоящия си състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 63/29.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 36/2021год. по описа на ОС-Кюстендил.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3