Акт № 1163 от 18.03.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 71/2014
- Подписан
- 18.03.2014
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Закон за вероизповеданията
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.679, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.77, предложение второ · Закон за собствеността
Публикувай
Решение № 149
Номер
149
Година
28.5.2014 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
04.28
Година
2014
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Елза Йовкова дело номер
20144100500293 по описа за
2014 година за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1172 от 13.12.2013 година, постановено по ГР.Д.№289 по описа за 2013 година на Великотърновски районен съд, е уважен предявения положителен установителен иск за собственост, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на Държавата, правото на собственост на Б, с предмет пет църкви, намиращи се в с. А Община - В. Т.; отхвърлен епредявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска Държавата да бъде осъдена да предаде владението на ищеца; Присъдени са разноски, съразмерно с уважената и отхвърлена искови претенции.
Постъпили са въззивни жалби в законоустановения срок, подадени от ищеца, от ответника и от едно от третите лица помагачи на ответника – Министерството на К..
С въззивната жалба, подадена от името на ищеца, се обжалва решението в частта, в коятое отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои неправилността на решението в обжалваната част, подробни доводи и съображения във връзка с твърденията за допуснати нарушения от съда при постановяване на решението в обжалваната част. Връчени са преписи от въззивната жалба, подадена от ищеца, на другите страни.
Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, подаден от ответника. Заето е становище, че жалбата, подадена от ищеца, е неоснователна и неподкрепена с доказателства. Изложени са доводи във връзка със заетото становище.
Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, подаден от третото лице помагач - М. на К.. Заето е становище, че жалбата на ищеца е неоснователна, решението в обжалваната част правилно. Изложени са съображения на заетото становище. Направено е искане да бъде оставена без уважени въззивната жалба, подадена от ищеца, и решението в обжалваната част, като правилно да бъде потвърдено.
С въззивната жалба, подадена от името на Държавата, се обжалва постановеното решение в частта, с която е признато правото на собственост на Великотърновската М. на БПЦ - Българска Патриаршия върху недвижимите имоти, предмет на иска – 5 църкви, намиращи се в с. А. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението - в противоречие със събраните по делото доказателства при постановяване на решението. Посочени са и редица други пороци, които се счита, че са допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на решението в обжалваната част и доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендират се разноски. Връчен е препис от въззивната жалба, подадена от ответника, на другите страни.
Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ответника, подаден от ищеца. Заето е становище, че решението в обжалваната от ответника част е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена. Изложени са доводи във връзка със заетото становище и направените искания.
С въззивната жалба, подадена от едно от третите лица помагачи – М. на К., се обжалва решението в частта, с която е прието за установено по отношение на държавата, че Великотърновската М. на БПЦ - П, е собственик на недвижимите имоти, предмет на иска. Заето е становище, в какво се състои неправилността на решението в обжалваната част - твърдения за незаконосъобразност, постановено в противоречие с материалния закон. Изложени са съображения във връзка с твърденията за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на третото лице-помагач, подаден отищеца. Изложено е твърдение, че Министерството на К. във въззивната си жалба обжалва изцяло първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, това означава, че подпомагащата страна признава, че решението е неправилно, В.ГР.Д.№293/2014 г. ВТОС в частта, в която се обжалва от ищеца. Заето е становище, че възраженията, направени от третото лице помагач, съдържат незаконосъобразни твърдения и са изложени подробно, какви са тези незаконосъобразни твърдения, които ищецът счита, че са изложени от третото лице помагач, доводи във връзка с това. Направено е искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от третото лице помагач – М. на К..
Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на Министерството на К., подаден от ответника. Заето е становище, че се поддържа изцяло подадената от Министерството на К. въззивна жалба. Поддържа се всички изводи, които е направило Министерството на К. в подадената от негово име въззивна жалба. Изложени са съображения във връзка с това становище. Направено е искане да бъде отменено решението в частта, с която е прието, че Великотърновската М. на БПЦ - Б Пса собственици на петте процесни имота и да бъде постановено друго, с което отхвърлена исковата претенция.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са обективно кумулативно съединени искови претенции за признаване право на собственост върху недвижими имоти и за предаването на владението им.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки решението в обжалваната част по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд го намира за правилнов частта, в която е уважен установителния иск за собственост, и неправилно в частта, в която е отхвърлено, като неоснователно, заявеното по реда на чл.108 от ЗС исканеответникът да бъде осъден да предаде владението на процесните пет имота. За този извод съдът е мотивиран от следното:
От фактическа страна.
Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват Ч. тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Ч. съдържаниетона събраните във въззивното производство писмени доказателства - Доклад на Людмила Живкова - председател на Комитета за изкуство и култура до Секретариата на ЦК на БКП относно преминаването в държавна собственост на изоставените църкви и манастири и Мнение относно доклада за състоянието и опазването на църквите и манастирите паметници на К. от Комитет по църковните въпроси – председател Ст. Баръмов 13.07.1977 г., съдът приема за установено от фактическа страна следното: Председателят на Комитета за култура е предложил на секретариата на ЦК на БКП да се одържавят изоставените църкви в България; Мнението на председателя на Комитета по църковните въпроси е да не се одържавят, поради принципа разделност на църквата от държавата. От тези факти съдът прави извод, че към 13.07.1977 година представителите на посочените „институции”, в качеството си на „органи на изпълнителната власт на държавата” не са считали, че изоставените църкви са собственост на държавата.
От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на обсъдените от районния съд доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание: обуславящата – чл.77, предложение второ от ЗС, във вр. с чл.34 от Закон за давността, отм., но приложим към момента на издаване на процесния нотариален акт, във вр. с чл.21, ал.1 от Закон за вероизповеданията, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост на недвижими имоти; обусловената – чл.108 от ЗС, ревандикация на недвижими имот, предмет на установителния иск.
По отношение на обуславящата искова претенция.
Съдът на основаниечл.272 от ГПКпрепраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации по отношение на предявения установителен иск за собственост, освен фактическите, както се посочи по-горе, приема за свои. Установените Ч. събраните по делото
В.ГР.Д.№293/2014 г. ВТОС доказателства факти обосновават извод за основателност и доказаност на установитеÙния иск за собственост. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод.
Съобразявайки се с правомощията и задълженията си, визирани с разпоредбата на чл.269, ал.1, предложение трето от ГПК, въззивният съд ще обсъди основателността и доказаността на обуславящата искова претенция във връзка с направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения.
Нотариалният акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка, какъвто е процесният нотариален акт, с който е признато право на собственост наЕнорийското църковно настоятелство на с. А притежава обвързваща доказателствена сила спрямо всички, включително и за решаващия съд. Ч. него вписаното като титуляр лице се легитимира, че притежава право на собственост върху имотите, предмет на нотариалния акт. Но, до доказване на противното. Всяко трето лице, на което е противопоставима доказателствената сила на нотариалния акт, може да я обори, като докаже, че вписаното в нотариалния акт лице не е титуляр на правото на собственост - т.е. не го е притежавало при съставянето на нотариалния акт или го е „загубило” след съставянето му.
Доказателствената тежест лежи върху лицето, което оспорва. То трябва да докаже или, че вписаното в нотариалния акт придобивно основание не се е осъществило в обективната действителност; или че по силата на закона не би могло да бъде придобито правото на собственост от титуляра на нотариалния акт; или че са настъпили правопогасяващи факти след издаване на нотариалния акт и титулярът на нотариалния акт е „изгубил” правото на собственост, или да докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта. При оспорване обвързващата доказателствена сила са неприложими разпоредбите на чл.193 и сл. от ГПК. Те са приложими при оспорване истинността на документ. В изложения смисъл ТР №11 от 21.03.2013 г. по Т.Д.№11/2012 г., ОСГК на ВКС.
Освен това „обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено производство и резултатът от него.” - цитат от посоченото ТР.
Разпечатката съдържа 49 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51a1cd16-527d-47b3-8d13-58a136ba7294