Решение № 45 от 08.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Провадия, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200590 по описа за 2025 година Производството е образувано е по жалба на С. Д. М., ЕГН ********** срещу НП № 9732/03.12.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при „Агенция пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ и чл.

7, ал. 1, т. 3 букв. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ на осн. чл. 177, ал. 3, т.

1 пр. 3 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533, 88 евро (3000 лева).

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила.

Изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган. Излага доводи за липса на вина, тъй като не той е натоварвал превозното средство и за несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява юрк. Л.Ч., която счита, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и че е безспорно доказано, че жалбоподателя е управлявал ППС с габарити над позволеното по Наредба 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни средства. Моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за 1 установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2025 г. около 16: 00 часа на А2 (АМ Хемус), км. 385 на отбивна площадка с посока на движение гр.Шумен - гр.Варна, въззивника извършвал превоз на товари „пшеница“, видно от товарителница №056924/05.11.2025г., управлявайки съчленено ППС с 5 оси-МПС с две оси, марка „Волво“, модел ФМ ФХ Е5 с рег.№*** и полуремарке с три оси с рег.

№ТХ1259ЕЕ, като в процеса на извършена проверка от инспектор на отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ – св. Е. Л.

С. е установено, че водачът извършва превоза на пшеница с осово натоварване надвишаващо нормите.

При измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на процесното ППС и ролетка, е констатирано следното:

Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12. 650 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11. 500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.

150 т;

При измерено разС.ие между осите 1. 32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31. 450 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 7. 450, т.

Управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Във връзка с установеното нарушение на 05.11.2025 г. бил съставен АУАН № 0011118 от св. Е. Л. С., инспектор към АПИ срещу въззивника за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 букв. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

В съдържанието на акта въззивника вписал, че няма възражения.

Възражения не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.

Въз основа на констатациите в АУАН било издадено процесното Наказателно постановление № 9732/03.12.2025 г. от В.А. - и. д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3 букв. „б“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: както от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Е. С., който се явява и актосъставител, така и от приложените по делото копия от разписка, свидетелство за управление на МПС, пътен лист, трудов договор, пътен лист, товарителница, заповеди, както и преписи от документи удостоверяващи въвеждането в експлоатация и техническата изправност на използваната при проверката везна е доказана с удостоверение, издадена от Български институт по метрология, както и протокол за проведено обучение на 22.01.2025 г. от Либра Инженеринг ЕООД на Е. С., който е и съставител на акта за установяване на административното нарушение, както и Сертификат за съответствие DIN 50049-2. 1 за използваната ролетка и ЕС декларация за съответствие, издадена от Bayerische MaЯindustrie.

Показанията на св. С. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел вида на превозното средство, превозвания товар, съдържанието на предоставените документи, както и размера на превишението на товара.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – и от В.А. - и. д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

И актосъставителят и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му, като съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е правоспособен водач, като към датата на проверката той е не е бил собственик на управляваното МПС.

Пред Върховен административен съд на РБ е образувано Тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от ОС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

„Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това 3 пътно превозно средство?“. Към настоящия момент с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд върховните съдии приемат, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата . Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, какъвто е процесният случай, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП съответно материалния закон е приложен правилно.

Действително, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна инфраструктура“ да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения.

От това не следва изводът, че на всички от така посочените лица, включително и на водача, когато не е собственик на същото или не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, следва да бъдат съставени актове за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. От приложените по делото доказателства не се установява въззивникът да е собственик на посоченото пътно превозно средство или да 4 има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

Поради това, след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбите на ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т.

2, предл. 2 от ЗП.

Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП .

Лице, което извършва превоз на стока в изпълнение на свое задължение по трудов договор, не е лице, упълномощено да подава заявление за издаване на съответното разрешение, какъвто е и жалбоподателя.

Наказаният субект е извършвал само физически действия по управлението на ППС и може и следва да носи отговорност само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , но не и такава по Закона за пътищата.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение.

Колкото до възражението на въззивника, че същият нямало как да установи поосовото натоварване, и че не бил реализирал деянието виновно, настоящият съдебен състав счита, че водачът е могъл и е следвало да провери и да се убеди дали параметрите на управляваното от него ППС с товар не превишават максимално допустимите норми.