Протоколно определение № 270 от 29.09.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 270 гр. Варна, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Ст. Сапунджиева

Членове:

Румяна Панталеева

Ангелина Й. Лазарова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600349 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор А.

Жалбоподателят/Лицето, чието задържане се иска – З. Т. С., редовно уведомен явява се лично, като се води от органите на РД „Охрана“ Варна, представлява се от адв.Г. И. Р. от АК-Габрово, преупълномощена от адв.М.

М. М. от АК – София, с представено пълномощно от днес.

ОБВ.С.: Наясно съм с това преупълномощаване, съгласен съм да ме защитава адв.Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да представям нови доказателства. Не правя искания за отводи към състава на съда.

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото, няма да представям нови доказателства. Не правя искания за отводи към състава на съда.

ОБВ.С.: Да се гледа делото. Не правя искания за отвод към състава на съда, секретаря и прокурора.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ПО СЪЩЕСТВО:

1

АДВ.Р.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената, като по същество съдът в Шумен вече призна ЕЗА за изпълнима в България. Т.е. отказаха изпълнението на ЕЗА. Отделно З. Т. С. е инициирал да изпълнява присъдата си в Р.България. Това се е случило още април месец доколкото си спомням по негова молба. Той е присъствал на всяко едно с.з., което се е провеждало в Окръжен съд Шумен. Основното, което ОС-Шумен казва е, че има опасност З. да се укрие или да извърши престъпление. Това не е така, по отношение на другото престъпление евентуално да извърши друго престъпление. З. няма висящи дела в България, живял е за дълъг период от време в Шумен, има адрес и т.н. Ако е щял да извърши друго престъпление, до сега най-вероятно е щял да го извърши. Самият той иска да бъде приведен в изпълнение на наказанието си от италианския съд в България. Няма опасност да се укрие защото както споменах цялото му семейство е тук – деца, трудово зает е. Цялото му семейство е тук отзад в негова подкрепа. Болни родители има. И майката и бащата не са в добро здраве. И основната идея тук е докато е все още на свобода да може да им помага и да се грижи за тях. Поради това молим съда да наложи домашен арест или друга мярка по-лека от задържането под стража, която З. да изпълнява.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моите съображения за да Ви помоля да оставите жалбата без уважение са в две посоки.

На първо място, формално са налице условията да бъде наложена мярка за неотклонение на лицето, чието предаване се иска от италианската държава.

На второ място ако аз бих бил на мястото на решаващия съд, бих взел няколко обстоятелства предвид. З. С. е извършил тежко умишлено престъпление на територията на Р.Италия. Бил е установен, била му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ която впоследствие е била изменена в по-лека. З. е напуснал пределите на италианската република и се е установил в друга държава, което е станало причина това наказателно производство срещу него да се гледа и завърши задочно, тъй като се е укрил на практика от италианското правосъдие. И предполагам, че това е имал предвид и решаващия съд в Шумен, когато е преценил, че след като З. един път вече е постъпил по този начин, е налице опасност това да се повтори. И с оглед на това е приел, че адекватната мярка за неотклонение в случая е „задържане под стража“. По моему съдът е бил прав. С оглед на това обстоятелство, което току що ми стана известно и на мен, допускам, че в крайна сметка решението по същество на ОС Шумен дори да бъде обжалвано, то ще бъде потвърдено доколкото другата процедура по дългия закон е приключила макар и в рамките не на 90 дни, по вина не на съда в Шумен върху който колегата по моему малко несправедливо натоварва с упреци, защото не съда е причината това дело да не завърши в рамките на 90 дневния срок по чл.18, а да се проточи още 71 дена. Така, че общо взето това е позицията ми и решението е Ваше.

АДВ.Р.: /реплика/ Само да уточня, че става на въпрос действително за 2 тежко умишлено престъпление, но то е извършено в далечната 2011 година и де факто дело № 218 по описа на ОС Шумен е обжалвано и в момента ще бъде гледано от Апелативен съд Варна, точно на това основание, че делото е извършено много отдавна. Той не се е укривал, той е отишъл при семейството си в Англия, където е търпял наложени санкции. Бил е под наблюдение, бил е с гривна в къщи и т.н. Но само искам да спомена, че по делото ЕКО на ЕСПЧ, когато едно дело се е проточило толкова много години както в случая е извършено 2011 год. и е приключило с влязла в сила присъда 2026 г., съдът в Страсбург казва, че трябва да бъде наложено такова наказание, което да обезщети дългия период, в който подсъдимият е бил подсъдим. Т.е. ние очакваме едно справедливо развитие на дело 218, което съответно да обезщети факта.

ОБВ.С.: Искам да бъда освободен под домашен или гаранция. Няма такова тежко умишлено нещо не съм направил. Те ги няма самите доказателства. Никога не съм бягал и не съм осъждан в България. Винаги съм се явявал сам в шуменския съд. Не мисля да направя такова престъпление.

От съда моля да бъда пуснат под домашен арест или под гаранция, за да се грижа за родителите си до следващото дело.

След тайно съвещание, настоящият въззивен състав, като прецени доводите във въззивната жалба на защитника на лицето чието предаване се иска - адвокат М., становищата на страните в съдебно заседание, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предмет на проверка е определение от 21.09.2026г. по ЧНД№583/26г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с което е взета МН "Задържане под стража" по отношение на З. Т. С., въз основа на европейска заповед за арест, издадена от Главна прокуратура при Апелативен съд гр.Венеция, Република Италия с цел изпълнение на влязла в сила присъда с наложено наказание 4г. и 4мес.

„лишаване от свобода“.

Варненския апелативен съд, след като прецени събраните по делото данни и обсъди доводите и съображенията на страните прие, че жалбата относно мярката за неотклонение на исканото за предаване по ЕЗА лице С. е неоснователна.

ЕЗА и придружаващите я документи отговарят на изискванията на ЗЕЕЗА относно начин на постъпване, компетентен издаващ орган и съдържание. Изложената в обстоятелствената част на ЕЗА фактическа обстановка не оставя съмнение, че са описани престъпни действия на исканото лице, които намират своя аналог в НК в разпоредбите на чл.159а и чл.159в. Присъдата на Апелативен съд Венеция е влязла в сила на 09.04.2026г., а срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е 4г. и 4мес., от които са приспаднати 1 месец и 23дни, през които лицето е било задържано.

3

Възраженията на защитника на С. са насочени към липсата на опасност от укриване или извършване на престъпление и обстоятелството, че е налице висящо производство по признаване на присъдата и нейното изпълнение в РБългария.

По отношение наличието на опасност от укриване настоящия състав съобрази следното.

Въззивният съд намери, че въпросната опасност се извежда от данните за естеството и тежестта на извършеното престъпление и наложеното наказание от 4г. и 4мес. „лишаване от свобода“. Същата се обосновава и с наложилото се международно издирване на С., който след като е бил освободен от предварително задържане е напуснал пределите на Р.Италия, като по време на воденото наказателно производство не се е явил, проведено е задочно производство и е бил представляван от защитник. Изложеното сочи за наличие на реална опасност от укриване в процедурата по предаване, както правилно е приел контролирания съд.

Настоящият състав намира за нужно да разясни, че ЗЕЕЗА препраща към разпоредбите на НПК само досежно правилата за реда на провеждането, но не и на предпоставките. Единствената цел при определяне на МН е необходимостта, лицето да бъде осигурено, за провеждане на същинското производство по неговото предаване. За това и мярката важи до този момент.

Това производство все още е висящо и не приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Защитата неоснователно оспорва извода на окръжния съд относно реалната опасност от укриване, базирайки се с териториалната обвързаност на лицето с РБългария и необременената му съдимост. Видно от данните по делото, С. не е пребивавал на територията на България продължителен период от време, което се явява в конфликт с твърдяното постоянно местоживеене.

Същият се е укривал по време на воденото спрямо него наказателно производство, което е наложило и неговото издирване.

Що се отнася до воденото производство по ЗПИЛшСв настоящият състав намира, че същото не следва да се обсъжда в настоящата процедура.

Първоинстанционният съд може да вземе отношение по този въпрос в същинското производство, когато са налице основанията на чл.40,т.4 от ЗЕЕЗА.

По изложените съображения, съдът намира за правилно становището на първата инстанция, че именно най-тежката мярка за неотклонение се явява единствената, която би дала нужната сигурност, че С. ще бъде на разположение за провеждане на същинското производство по преценка дали да се допусне предаване на лицето и приключването му с окончателен съдебен акт.

Отново по защитните доводи няма данни за влошено здравословно състояние на исканото лице към момента на водената процедура, което да влиза в колизия с условията на арест. Разбира се, всяка промяна в 4 медицинския статус на исканото лице може да обоснове инициатива във връзка с промяна на взетата мярка за неотклонение. По съображенията за нуждата от грижи за болни родители съдът намира, че същото е неотносимо към настоящата процедура.

Предвид изложеното, Варненския апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 324/21.09.2026 г. по ЧНД № 583/2026 г. на Окръжен съд Шумен, с което по отношение на З. Т. С. С ЕГН **********, е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, въз основа на ЕЗА, издадена от Главна прокуратура при Апелативен съд гр.

Венеция на Република Италия с цел изпълнение на влязло в сила наказание „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.20 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5