Решение № 2597 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2597 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20261110202732 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Д. Г. Т. , чрез упълномощения процесуален представител – адв. И. С. против Наказателно постановление № 25-4332031114/10.12.2025г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро ( 1000,00 лева) и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1022,58 евро (2000 лева) и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 27 контролни точки.

Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Оспорва компетентността на АНО.

Претендира, че и в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено на ***. в 05:48 часа, а измерването с техническото средство за употреба на алкохол е извършено в 5:21 часа.

Намира, че от така цитираното противоречие не става ясно дали е налице елемент от състава на нарушението, а именно управление на МПС от страна на жалбоподателката. На самостоятелно основание релевира доводи за недопустимо двойно санкциониране на жалбоподателя по отношение на която има издадени два броя ЗППАМ. На самостоятелно основание излага доводи за несъразмерност на наложените наказания с конкретиката на случая, като по отношение на размера на същите АНО не е изложил никакви мотиви. Прави 1 се искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

С. който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени доводи по същество.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На ***. св. М. П. – ст. Полицай при 04 РУ-СДВР изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред и контрол на пътното движение.

Около 05:20 часа П. спрял за проверка л. а марка „Хонда“, модел „ЦРХ“ с рег. № ***, който се движел по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Хенрих Ибсен“ към ул. „ Тодор Каблешков“ . Водачът бил установен като Д. Г. Т.. По време на извършената полицейска проверка същата била изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARBA-0036, проба 00537, което отчело наличие на 1,06 промила в издишания въздух.

По време на проверката Т. отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с техническо средство.

Св. П. преценил, че е налице извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3 , пр .2 от ЗДвП и съставил против Т. АУАН № GA 4040011/***., препис от който бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата.

Т. подписала съставения АУАН без възражения, като посочила единствено, че не желае да се тества за наркотици, поради прием на тежки медикаменти.

В идентична насока било и заявеното от нея в собственоръчно написано сведение, приложено по делото.

Във връзка със заявеното от нея бил издаден талон за медицинско изследване № 299091 за ВМА. В него бил вписан отказът на водача да бъде изпробвана с технически средства за употреба на наркотични вещества, като в графите за алтернативен начин за провеждане на такова изследване бил вписан медицинско химическо изследване.

Талонът бил връчен на Т. в 07:00 часа на ***.

Т. не се явила в лечебно заведение, за да предостави биологични проби за изследване, нито в указания за това срок, нито след това.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения срещу така съставения АУАН .

2

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-4332-031114/10.12.2025г., на Началник група при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро ( 1000,00 лева) и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1022,58 евро (2000 лева) и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 27 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Показанията на разпитания по делото свидетел съдът намира за ясни, логични и последователни, поради което ги кредитира в цялост,

По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което не е необходимо съдът да прави доказателствен анализ на така приобщените писмени доказателства, доколкото те водят до еднозначни изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е 3 пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Настоящият съдебен състав намира, че направените от страна на жалбоподателя възражения се явяват неоснователни. По делото по безспорен и категоричен начин е доказано, че на ***. жалбоподателят е била спряна за извършване на полицейска проверка по време на управление на МПС, като по време на същата е бил подложена на изследване за употреба на алкохол. Резултатът от изследването, приложен и по делото бил 1,06 промила в издишания въздух. По време на същата проверка Т. е вписала собственоръчно в съставения против нея АУАН, че отказва да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, поради прием на тежки медикаменти. Следва да се отбележи, че чл. 42 и чл. 57от ЗАНН изискват посочване на дата и място на извършване на нарушението. Констатираното и посочено като порок разминаване между часа на извършената проверка и вписаният час, около който била спряна за проверка не променят установеното от обективните писмени доказателства по делото, че в 05:21 часа извършеното тестване на водач е отчело наличие на 1,06 промила алкохол в издишания въздух. Не може да се приеме и че се касае за друг водач, доколкото и АУАН, и издаденият талон за медицинско изследване са били надлежно подписани от водача Т.. Същата е дала и собственоръчно обяснения във връзка с направения от нея отказ за извършване на тестване на употреба на наркотични вещества.

Отговорността на Т. е ангажирана за извършено от нея нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, 4 чиято разпоредба забранява на водачите на МПС да управляват с концентрация на алкохол в кръвта на 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда. В конкретния случай концентрацията е установена в издишания въздух, но съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/2017 „ (10) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 81 от 2023 г.) Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП , в която е предвидена санкция в конкретен размер, а именно „ над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“ , както и отнемане на 12 контролни точки.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДВП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. ".