Решение № 174 от 24.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Ловеч, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500035 по описа за 2025 година

С решение № 116/17.06.2024 г., по гр.д. № 520/2023 г. на РС Троян, съдът е отхвърлил предявените от Р. Г. Д. против Т. С. Ш. искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., включваща следните частично заявени претенции: 470 лв. лева, частично от 4 700 лева - за лошо изпълнени интервенции и лечение в периода от месец октомври на 2020 до месец март на 2021 г.; 1 988 лева, частично от 19 880 лева – разходи за неотложно и спешно лечение в специализирани болнични заведения на последиците от лошо изпълнение на дентално лечение в процесния период (4 360 лева за извършено до момента лечение, 2000 лева извършено необходимо лечение и 13 520 лева поставяне на нови постоянни зъби) и 542 лева, частично от 5 000 лева за претърпени болки и страдания за периода от месец октомври на 2020 до месец март на 2023 г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Р. Г. Д., в която са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: неизвършване на разпит на поисканите с исковата молба и допуснати от съда свидетели, довело до неизясняване на делото от фактическа страна; неизпълнение от районния съд на процесуалното му задължение по чл. 7 и чл.

10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, чрез установяване на фактите, от които се черпят претендираните права, респ. на които се основават защитните възражения; игнориране от районния съд на изводите на вещото лице по съдебномедицинската стоматологична експертиза, от които се установявало, че ответникът извършил поставянето на металокерамичните мостове при допуснати груби 1 нарушения на медицинските стандарти – без снемане на зъбен статус, без направени рентгенови снимки и проведено лечение на зъбите, което съставлявало нарушение на медицинските стандарти; постановяване на съдебното решение при безкритично кредитиране показанията на свидетелката, която е майка на ответника, за сметка на изводите на вещото лице по приетата съдебномедицинската стоматологична експертиза; приемане от районни съд, че въззивникът извършил работата си качествено, без от последния да се ангажират доказателства за тА. качествено изпълнение; несъобразяване от районния съд, че ищцата отправила до ответника устно изявление за разваляне на договора за дентална услуга и че с оглед съществените недостатъци на изработеното, правещо го негодно, тя се позовала на развалянето; несъобразяване от районния съд на ангажираните от ищцата доказателства за сторени разходи по допълнително лечение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба по изложените в нея оплаквания, вкл. по съображенията, с които се настоява за допускане на поисканите гласни доказателства.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание процесуалния представител по пълномощие адв. А. Ч., който поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове чрез присъждане на претендираните с тях суми, както и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите си в подкрепа на тезата за основателност на въззивната жалба и на предявените искове, респ. за неправилност на атакуваното съдебно решение.

Въззиваемият не взема участие в съдебното заседание, но в представени по делото писмени бележки от неговия пълномощник адв. Н. Х. доразвива доводите си в подкрепа на тезата за неоснователност на въззивната жалба и на предявените искове, респ. за правилност на атакуваното съдебно решение.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Р. Г.

Д. против Т. С. Ш. искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., включваща следните частично заявени претенции: 470 лв. лева, частично от 4 700 лева - за лошо изпълнени интервенции и лечение в периода от месец октомври на 2020 до месец март на 2021 г.; 1 988 лева, частично от 19 880 лева – разходи за неотложно и спешно лечение в специализирани болнични заведения на последиците от лошо изпълнение на дентално лечение в процесния период (4 360 лева за извършено до момента лечение, 2000 лева извършено необходимо лечение и 13 520 лева поставяне на нови постоянни зъби) и 542 лева, частично от 5 000 лева за претърпени болки и страдания за периода от месец октомври на 2020 до месец март на 2023 г.

В писмения отговор на исковата молба ответника се правят защитни 2 възражения, основани на твърдения и доводи за недължимост на претендираните суми, за проведено качествено лечение при спазване на установения стандарт и според избрания вид и материал на протезите, както и за липса на доказателства за възникване основанията заплащане на сумите за проведено последващо лечение.

Районният съд е отхвърлил исковете за всички претендирани суми, приемайки, че ищцата не е уведомила своевременно ответника за лошото качество на изработеното (зъбните протези и тяхното поставяне), изключил е възможността за деликтна претенция, предвид установен между страните договор, респ. липсата на доказани по основание и размер имуществени вреди за проведено впоследствие ново лечение и протезиране.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори а и това се установява от съвкупния анализ на изявленията на ответника в откритото съдебно заседание (25.04.2025 г.), част от писмените доказателства (нотариална покана рег. № 2393/08.06.2023 г. на нотариус рег. № 477 на НК от Р. Г. А. до Т. С. Ш. и отговор на поканата от Т. С. Ш.) и отчасти показанията на свидетелите Р. Б. Ш.а, И.К. А.ов и И.И.А.а, че между страните е постигнато съгласие на дентално лечение и изграждане на металокерамични конструкции – горни и долни (общо 26 металокерамични зъба, разделени на пет части, които се разполагат на 25 зъба – 11 горни и едно мостово тяло и 14 долни), че в изпълнение на това съгласие, в периода от месец октомври на 2020 г. до месец март на 2021 г., ищцата Р. Г. А. посещавала кабинета на ответника Т. С. Ш., че при тези посения от последния са извършвани дейности и манипулации по лечение на някои от увредените зъби, че ответникът изпълнил лечението чрез избрания от ищцата вариант – ортопедично, чрез маталокерамични мостови протезни конструкции, за което тя заплатила сумата от 4 700 лв.

От показанията на Р. И. Б.-Ш.а, ценени според обстоятелствата по чл.

172 ГПК (майка на ответника), се установява, че свидетелката е дългогодишен лекар по дентална медицина и практикуват заедно с ответника, че в началото на месец януари на 2021 г. Т. С. Ш. я помолил за съдействие – да прегледа ищцата, по повод споделян от нея дискомфорт във венците при поставяне на металокерамични конструкции. При прегледа свидетелката установила наличието на две металокерамични конструкции в горната челюст, които били временно фиксирани, както и две странични металокерамични конструкции в долната челюст, също временно фиксирани, като фронталните зъби били с временна мостова конструкция. Свидетелката свалила металокерамичните конструкции, за да провери дали са легнали върху зъбните пънчета правилно, след което направила тест със силиконов крем. При теста се установило, че всичко е наред, след което свидетелката асистирала на Т. С. Ш. да фиксира постоянно свалените две горни конструкции (тя му помагала при забъркване на цимента). След няколко дни ищцата отново посетила кабинета, при което др Ш.а отлепила и долните два готови моста и повторила процедурата със силиконовия тест, при което също се установило правилно лягане върху мостовите пънчета, след което те били фиксирани окончателно. Без да изпада в конкретност и подробност, свидетелката казва, че след това е имало случай да извършва манипулации относно ищцата („на едно-две места да пипна, защото така съм преценила, но нищо повече“), като наред с това свидетелката 3 дава обща оценка за ниска орална хигиена. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата споделила желание горните металокерамични конструкции да бъдат с малко по-едри зъби, считайки, че са по-красиви. След като предната конструкция станала готова, ответникът помолил д-р Ш.а отново да му асистира при залепването, като при оказаното асистиране (забъркване на цимент) свидетелката възприела теста, според който имало много добра артикулация.

От показанията на свидетелите И.К. А.ов (съпруг на ищцата до 2023 г.) и И.И.А.а (дъщеря на ищцата), ценени според обстоятелствата по чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата нямала оплаквания от болки в зъбите, въпреки, че е провеждала лечение на някои от тях при друг стоматолог (д-р Б.), но по естетични подбуди решила да си направи металокерамични зъби. По този повод тя се установила контакт с ответника Т. С. Ш., при когото започнала дентално лечение и изграждане на металокерамични конструкции – горни и долни. Тя посещавала неколкократно неговия кабинет в периода от месец октомври на 2020 г. до месец март на 2021 г., при което били поставени мостове (горни и долни). Преди приключване на лечението с изграждане на мостовете, докато се извършвали манипулации по фиксиране на временните зъбни протези, които падали, ищцата споделяла дискомфорт и болка във венците, за което по предписание от ответника приемала болкоуспокояващи и антибиотици, ползвала специална вода за уста и паста за зъби. След окончателното фиксиране на изработените металокемамични конструкции ищцата продължила да изпитва болки в зъбите и венците, да получава подувания в лицето, които не преминавали, въпреки предписаните от ответника медикаменти и даваните от него уверения за отшумяване на тази симптоматика, доколкото същата била нормална при подобни процедури.

Няколко месеца след приключване на лечението металните конструкции се отлепили, като при извършено на 11.04.2023 г. посещение на друг лекар дентална медицина (д-р И.Д.) е констатирано лесното сваляне на три от тях – собственоръчно от ищцата, което се установява от съдебномедицинското удостоверение за дентален преглед, съставено от д-р И.Д..

С нотариална покана рег. № 2393/08.06.2023 г. на нотариус рег. № 477 на НК е отправено искане от Р. Г. А. до Т. С. Ш. за заплащане на сумата от 29 580 лв., включваща: 4 700 лв. – за лошо изпълнени интервенции и лечение в периода от месец октомври на 2020 до месец март на 2021 г.; 19 880 лева – разходи за неотложно и спешно лечение в специализирани болнични заведения на последиците от лошо изпълнение на дентално лечение в процесния период (4 360 лева за извършено до момента лечение, 2000 лева извършено необходимо лечение и 13 520 лева поставяне на нови постоянни зъби); 5 000 лева за претърпени болки и страдания за периода от месец октомври на 2020 до месец март на 2023 г. Поканата е връчена на 14.06.2023 г. на Т. С. Ш. лично, видно от направеното върху нея удостоверяване на нотариус рег. № 477 на НК.

В отговора на Т. С. Ш. по нотариалната покана е направено изявление за точно и качествено изпълнение на договора за дентална услуга и с оглед на това е счетено, че не се дължи както връщане на получената за денталната услуга сума (за лечение и изграждане на металокерамични конструкции) така и заплащане на останалите суми до размера на 29 580 лв.