Протокол № 824 от 09.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 824 гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220100127 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

К. Й. А. (ищец) редовно призован чрез адвокат С. В. М. от Адвокатска Колегия - Пазарджик, не се явява. За него се явява адвокат С. В. М. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно представено по делото.

„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД (ответник), редовно призован чрез адвокат Х. М.

Г. от АК-София, не изпращат представител.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: постъпила молба вх.№ 12205/29.04.2025 г. от "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********, email:[email protected], тел.************ Съдебен адрес: гр. София, ул.

„***********“ № **, офис Б, с която молят насроченото за 02.05.2025 г. от 13,30 ч. открито съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие. Не възразяват да се даде ход на делото.

Поддържат отговора по чл. 131 ГПК, както и представените с него доказателства.

Молят, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу ищеца, в случай че същият не се яви на 1 откритото съдебно заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие. При евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не са налице предпоставките по чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, молят да се прекрати делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, предл. първо.

По същество на спора:

Молят съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни като съобразите подробните разсъждения от настоящата молба, както и отговора по чл. 131 ГПК

По отношение на поисканите от ищеца разноски

1.

Към исковата молба, а и в кориците на делото липсва приложен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно на какво основание ищецът претендира разноски в настоящото производство.

2.

В случай, че разноски бъдат претендирани в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т 2 от ЗАдв., то оспорват с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, с което опровергавам с доказателства твърдението, че ищецът е материално затруднено лице. Съобразно формираната трайна практика на ВКС /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС „преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице ... Ако обаче 2 противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание“.

Доколкото според цитираната практика доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено, е за представляваното от него дружество, то прави следните 2.1. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ:

2.2.1.

Молят да се извърши справка в НБДН справка за съпруга на К. Й. А., ЕГН **********:

2.2.2.

Молят да изискате справка Националната агенция по приходите по отношение на К. Й. А., ЕГН **********, и съпругата му относно:

• регистрирани работодатели и осигурителен/трудов доход за периода октомври 2024 г. до януари 2025 г.:

• декларирани доходи с Годишна данъчна декларация (ГДД) за 2024 г.

• изплатени доходи по чл. 73 ЗДДФЛ /трудови и различни от трудови/ за 2024 г.

2.2.3.

Молят да се изиска справка от данъчната служба към

Община С. отдел Приходи и администриране на местните данъци (ПАМДТ) относно декларираните от К. Й. А., ЕГН **********, и съпругата му недвижими имоти.

2.2.3.

Молят да се изиска справка от ОДМВР, Пътна полиция, гр.

Пазарджик относно броя, вида, марката и възрастта на регистрираните в полза на К. Й. А., ЕГН **********, и съпругата му моторни превозни средства.

Приложения:

1. Актуална съдебна практика по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с 3 оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл.143 от ГПК:

АДВОКАТ М.:– доказателствата към нея.

Поддържам подадената

Искова молба и

СЪДЪТ на основание чл.140 от ГПК докладва делото:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.

Й. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. ********** № **, с. С., общ.

С ., обл. П. чрез адвокат С. В. М., от АК - гр. Пазарджик със съдебен адрес гр.

Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, к. 21 против "Кредирект" ЕООД, с ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, р-н Младост, Столична община, гр. София, обл. София (столица), с управител: Н. П. П.,с правно основание: чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, чл. 19 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, с сцена на иска: I иск: 2 337.25 лв. II иск: 1 872.75 лв. III иск: 50.00 лв.

На 29.10.2024 г. между К. Й. А., с ЕГН: ********** и "Кредирект" ЕООД, с ЕИК: 207024290 бил сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № 1175251 от 29.10.2024 г. По силата на този договор “Кредирект” ЕООД предоставил в заем на доверителя ми сума в размер на 1 800.00 лв., при фиксирана годишна лихва от 50.00 %, годишен процент на разходите 63.19 % и при обща сума за плащане в размер на 2 337.25 лв. Съгласно чл. 6 от ДПК, страните се споразумели договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или един или двама поръчители, които трябвало да отговарят на множество посочени в договора условия. Като съгласно чл. 18 от ДПК ако К. Й. А. не предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в настоящия договора за кредит ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1 824.45 лв. Въпреки формално предоставения двудневен срок от сключване на настоящия договор за осигуряване на обезпечение, още със 4 сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. На К. Й. А. била определена месечна вноска в размер на 421.00 лв. с включената от самото начало неустойка за непредоставяне на обезпечението. Уговорената между страните в чл. 18 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - два дни от сключване на договора било нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За “Кредирект” ЕООД е било предварително ясно, че К. Й. А. трудно би могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за доверителя ми, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така излизала извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза била нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на 5 основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Също така неустоечната клауза била формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и би трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен че заблуждавало потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.

19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с клаузата за неустойка, счита целият договор за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 6 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, който е сключил К. Й. А. е посочен размер на ГПР от 63.19 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които той ще направи във връзка с кредита, тъй като не била включена дължимата неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.