Решение № 4601 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4601 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20251100506092 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№13216/02.04.2025година, подадена от длъжника „ЕВРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, срещу отказ на ЧСИ С.П., рег.№921 на КЧСИ, постановен по изп.д.

№20249210401310, да намали размера на дължимите от длъжника разноски в изпълнението, посочени в постановление за разноски, обективирано в протокол от 27.02.2025 година, с което е определено второ адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, за което твърди, че е недължимо. Поради тази причина подал възражение, както и срещу променения размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Възражението е оставено без уважение от ЧСИ с постановление от 19.03.2025 година. Излага доводи за неправилност на атакуваното постановление и моли съда да ги съобрази и уважи жалбата. Претендира разноски по това дело, за които представя списък, инкорпориран в жалбата.

Отговор на жалбата от насрещната страна в процесуалната връзка – А.Б.П. – взискател в изпълнителното производство, не е депозиран по делото.

ЧСИ С.П., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

1

Изпълнително дело изп.д.№20249210401310 по описа на ЧСИ С.П., рег.

№921 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба на А.Б.П., ЕГН **********, чрез адв. И.С., за образуване на изпълнително дело срещу „ЕВРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, за принудително удовлетворяване на суми, за които взискателят се е снабдил с изпълнителен лист на 20.08.2024 година, въз основа на решение на РС – Бяла Слатина по гр.д.№335/2024г., представляващи разноски по делото в размер на 717,97лв.

Към молбата е представен изпълнителният лист, пълномощно на адв. С., договор за правна защита и съдействие от 06.10.2024година, съобразно който уговореното адвокатско възнаграждение на адв. А. е от 200лв., за които е удостоверено, че са платени в брой при подписване на договора.

На 09.10.2024 година ЧСИ издава постановление образуване на изпълнителното дело и за разноски, в което включва адвокатско възнаграждение от 200лв. за събиране в хода на производството. На 10.10.2024 година изпраща покана за доброволно изпълнение, връчена нъ длъжника на 16.10.2024 година, в която е инкорпорирано и постановлението за разноски200лв. адвокатско възнаграждение и 158,16лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

На 011.2024 година изпраща съобщение до взискателя за заплащане на две такси по 24лв. за образуване на делото и за ПДИ, което указание е изпълнено от взискателя, ведно от доказателствата, представени с молба от 05.11.2024година.

На 26.11.2024година взискателя е подал молба за извършване на справка относно имущественото състояние на длъжника и искане за налагане на запор на банковата му сметка.

Към тази молба е представен договор за оказване на правна защита и съдействие от 06.10.2024година, който е идентичен с вече представения такъв.

Видно от проведената електронна кореспонденция между ЧСИ и взискателя на 26.11.2024 година последният дава отговор, че ПДИ е получена от длъжника, но все още няма постъпили суми за удовлетворяване на вземането на взискателя.

Аналогично е и съдържанието на писмата от 12.12.2024 година.

На 20.01.2025 година ЧСИ изпраща запорно съобщение до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с която налага запор върху вземанията на длъжника към банката и уведомява длъжника за това на 11.02.2025 година.

На 28.01.2025 година банката изпраща писмо до ЧСИ, че признава вземането изцяло.

На 31.01.2025 година по делото постъпва молба, с която взискателят сочи банкова сметка, по която да се извърши плащане.

На 21.02.2025 година ЧСИ постановява разпореждане за прекратяване на делото, като основание за което е извършено плащане от длъжника на вземането и на разноските по делото.

На същата дата изпраща съобщението да взискателя за този акт – по електронен път.

2

На 27.02.2025 година по делото постъпва по електронен път писмо, с което К.М.- юрисконсулт на адвокатската кантора заявява, че преведената сума е по- малка.

На 27.02.2025 година по делото е издадено постановление от ЧСИ, с което увеличава размера на разноските с още 200лв., представляващи адвокатски хонорар и пропорционалната такса върху него от 24, 06лв.

Това постановление е връчено на длъжника и на 14.03.2025 година по делото постъпва възражение от него касателно тези суми.

На 19.03.2025 година ЧСИ постановява отказ, връчен на длъжника на 25.03.2025година.

Жалбата е депозирана в срока по чл.436 ГПК, от надлежна страна и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Това е така, тъй като извършените от процесуалния представител на взискателя действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство.

Между страните не е налице спор относно съдържанието на нормите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС.

Решителния въпрос в настоящето дело е относно това коя от двете хипотези е налице.

Съобразно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е сумата от 200лв.

Възраженията на взискателя срещу намаляване на адвокатското възнаграждение са свързани с приложението на т.2 от чл.10 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата - в редакцията и към момента на сключване на договора за правна помощ - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 . Въз основа на горното съдът приема, че законодателят е предвидил две хипотези, като критерият за тяхното разграничаване е материалният интерес, като при вземания до 1 000лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200лв., а над тази сума – половината от предвиденото в чл.7, ал.2 от Наредбата. С оглед уговорения предмет на договора за правна помощ следва изрично да бъде посочено, че разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредбата ясно разграничават образуването на изпълнителното дело като процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение в предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално представителство.

Уговореният предмет на договора има значение спрямо страните по него, с 3 оглед относителния характер на възникналата облигация, но при преценката относно това какви разноски следва да бъдат присъдени, следва да се дължи сметка за реално извършените действия от процесуалния представител на страната, тъй като последният е получил уговореното възнаграждение от своите доверители, но сам по себе си този факт не може да доведе да ангажиране имуществената отговорност на другата страна в процесуалната връзка, тъй като разноските са последица от процесуалните действия на страните. Установените по делото извършени от адв. С. действия се изчерпват с образуване на изпълнителното дело, като в резултат на насочване на изпълнението и налагане на ограничителни мерки на длъжника, последният е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение.

Ето защо съдът приема, че направеното възражение за прекомерност се явява основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200лв.

По отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Съобразно тази норма за събиране на парично вземане, б.“ б“ предвижда при материален интерес от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.

Това означава, че върху вземането от 717,97лв. следва да се прибави сумата от 200лв. адвокатско възнаграждение и сборът от тях – 917,97лв. се явява база за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Така определена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е в размер на 91,80лв.

Съобразно постановление за разноски, изготвено от ЧСИ и инкорпорирано в различни актове, изготвени от него, претендираните от длъжника разноски са в общ размер на 230,22лв., от които за образуване на изп.дело, поканата за доброволно изпълнение и запор са в размер на 48лв. + 15лв за наложения запор – общо 63лв. Следователно остатъкът до 230,22лв. – сумата от 167,22лв. следва да се приеме, че е таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Тази такса е незаконосъобразно изчислена и над сумата от 91,80лв. се явява недължима. В резултат на това съдът приема, че дължимите разноски от длъжника следва да бъдат ограничени до размер от 154,80лв.

При изложеното съдът намира, че следва да уважи жалбата е постанови решение, с което отмени отказа на ЧСИ да намали размера на тези разноски, както и постановлението за разноски в тази му част.

Водим от това съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба с вх.№13216/02.04.2025година, подадена от длъжника „ЕВРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827, срещу отказ на ЧСИ С.П., рег.№921 на КЧСИ, постановен по изп.д.№20249210401310, длъжник в изп.д.№20249210401310 по описа на ЧСИ С.П., рег.№921 на КЧСИ, отказ на ЧСИ С.П., обективиран постановление от 19.03.2025година да 4 намали размера на дължимите от длъжника разноски в изпълнението, посочени в постановление за разноски, обективарано в издадените от ЧСИ актове по делото в частта касателно адвокатско възнаграждение над сумата от 200лв. и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 91,80лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5