Акт от 03.04.2023, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………. гр. Варна, ………….2023 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХІV състав в съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски адм. дело № 2766 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „М.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност Черноморска панорама № 510.740, адрес за кореспонденция гр. София, ***, чрез адв. Н.Б., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 08/06/1/0/01162/04/01 (АУПДВ) от 01.11.2022 г. (01-035-2600/02.11.2022 г.), издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна, с който, на основание чл. 27, ал. 3, и 7 и чл. 20а, ал. 5 и 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗСПЗЗ), и чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на оспорващия е отказано изплащането на финансова помощ в размер на сумата от 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № BG06RDNP001-6.001-0651-C01/02.12.2019 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на сумата от 24 447,50 лв., ведно със законната лихва, представляваща първо плащане по горепосочения договор.

В жалбата се твърди, че издадения акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита се, че преди издаването на оспорения индивидуален административен акт (ИАА) компетентният административен орган – ДФ „Земеделие“, в рамките на своите правомощия е следвало да извърши проверка по отношение спазването на бизнес плана и да наложи съответните финансови корекции, при условие, че са налице основания за това, каквато в процесния случай не е извършвана. Навеждат се доводи, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕСФУ) за извършване на финансова корекция, а не непоискана от страна на бенефициера по проекта за предоставяне на БФП сума за плащане – било тя междинна или окончателна, което в никакъв случай не представлява неизпълнение на проекта. Релевират се доводи, че наложената финансова корекция не следва да бъде установена с АУПДВ, а с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕСФУ), тъй като е налице основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. По изложените съображение се иска отмяна на оспорения ИАА.

Ответникът по жалбата, директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна (ОД гр. Варна на ДФ „Земеделие“), чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д-М-, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспорения АУПДВ и моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното: За допустимостта:

Няма спор по делото, че между ДФ „Земеделие“ и „М.Е.“

ЕООД е сключен административен договор № BG06 RDNP001-6.001-0651-C01 от 02.12.2019 г. (Договора) (л. 7-18 адм. пр.) по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2014-2020.

Съгласно клаузите на договора и одобрения бизнес план, ползвателят се е задължил да извърши инвестиция дейности, както следва: провеждане на специализирано обучение; назначаване на работник в стопанството; сключване на анекс със сертифициращия орган за включване на новите насаждения към биологично земеделие; трайни насаждения на 6,639 дка; уголеми стопанството чрез закупуване/аренда на земя с размер 6,639 дка; и закупуване на трактор. Получателят на БФП е декларирал, че крайната дата на изпълнение на поетите ангажименти по проекта е 31.07.2021 г.

Първото плащане по Договора е извършено на 27.12.2019 г. като е изплатена сума в размер на 24 447,50 лева, видно от Решение за изплащане на финансова помощ (л. 63 от адм. пр.). На 13.07.2020 г. (л. 65-72 от адм. пр.) чрез ИСУН „М.Е.“ ЕООД представя доказателства за стартиране на дейности по проекта.

В чл. 2, ал. 3 от договора е разписан реда и сроковете за изплащане на финансовата помощ – чрез превод по банков път по посочена от ползвателя банкова сметка, ***ро плащане в размер е 31.07.2021 г. Нормата на чл. 17, ал. 1 от договора регламентира, че бенефициентът се задължава да възстанови всички неправомерно изплатени или подлежащи на възстановяване средства, включително такива, които са обект на финансова корекция, наложена от Фонда или са в резултат на проверки от страна на сертифициращи или одитиращи органи. В раздел VІІ „Други условия“ се съдържа дефиниция на понятието „точно изпълнение на бизнес плана в количествено, качествено и времево отношение.

В хода на изпълнение на дейностите по проект от страна на „М.Е.“ ЕООД до УО са депозирани искания за удължаване срока му. След разменена кореспонденция с писмо изх. № 01-031-2600/155 от 09.06.2021 г. (л. 152 адм. пр.) оспорващият е уведомявам, че молбата му с регистрационен № в ИСУН 2020 BG06RDNP001-6.001-0651-C01-M009 от 20.05.2021 г. за промяна на административен договор № BG06RDNP001-6.001-0651-C01 от 02.12.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020 г. по проектно предложение с № в ИСУН 2020 №BG06RDNP001-6.001-0651 на кандидата „М.Е.“ ЕООД, УРН 698438, е уважена, и следва в срок от 10 (десет) календарни дни от получаване на писмото да се яви в гр. Варна за подписване на анекс към административния договор за предоставяне на БФП. С Анекс BG06RDNP001-6.001-0651-C02/10.06.2021 г. срокът за изпълнение на одобрения бизнес план се удължава до 31.07.2022 г.

С Уведомително писмо № 08/06/1/0/01162/01/22/01

(в ИСУН рег. № BG06RDNP001-6.001-0651-C02-M018)

(л. 240-241 адм.пр.), изпратено чрез ИСУН на 05.08.2022 г. отворено, респ. получено на 19.08.2022 г.( л. 243 адм. пр.), оспорващият е информиран, че при проверка за спазване на срока за подаване на искане за второ плащане е установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от договора и на т. 7.4 от раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., тъй като срокът за подаването му е 31.07.2022 г., както и краен срок за изпълнение на проекта. На „М.Е.“ ЕООД е указано, че в срок от 14 (четиринадесет) дни от получаване на писмото следва да представят надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на искане за плащане в договорно определения срок, като е обърнато внимание. На следващо място оспорващото дружество е уведомено, че при непредоставяне на доказателства в указания срок ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция ще счита, че виновно не е изпълнено задължението за подаване на искане за второ плащане и ще прекрати едностранно на основание чл. 15, ал. 2, т. 1 Договора, както и че ще се пристъпи към издаване на АУПДВ по отношение на сумата в размер на 24 447,50 лв. На основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК, получателят на БФП е уведомен за откриването на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В указания срок от страна на „М.Е.“ ЕООД към УО не са подавани възражения и/или доказателства.

Директорът на ОД гр. Варна на ДФ „Земеделие“ е издал

АУПДВ № 08/06/1/0/001162/04/01 от 01.11.2022 г., с който на „М.Е.“ ЕООД е отказано изплащането на финансова помощ в размер на сумата от 24 447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор № BG06 RDNP001-6.001-0651-C01 от 02.12.2019 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на сумата от 24 447, 50 лева, ведно със законната лихва, представляваща първо плащане по горепосочения договор. Административният орган е обсъдил възраженията на ползвателя, като същите са приети за неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е съобщен надлежно на адресата му по електронен път на 05.11.2022 г., чрез системата ИСУН (л. 246 адм. пр.). Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването му, в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган – Директорът на ОД гр. Варна на ДФ „Земеделие“ (съгл. Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. изд. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“). Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. По силата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С оглед изложеното, съдът приема, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В мотивите на оспорения в настоящото производство АУПДВ от 02.11.2022 г. е извършено позоваване на уведомителното писмо по чл. 26 АПК, във връзка с чл. 34, ал. 3 АПК - Писмо за откриване на производство за издаване на АУПДВ с рег. № BG06RDNP001-6.001-0651-C02-M018 от 05.08.2022 г. и на събраните в хода на административно производство документи от административната преписка, което не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Съществени процесуални нарушения са тези, които ако не бяха допуснати биха довели до резултата, различен от постановения, както и тези нарушения, който нарушават и ограничават правото на защита на лицето, срещу което се издава акта. В случая не се констатира нито една от горепосочените хипотези. Оспореният АУПДВ е издаден по повод не подадена заявка за второ плащане по договора за предоставяне на БФП и липса на предоставени обяснения в указания срок. Съдът намира, че в административното производство не е допуснато съществено нарушаване на правото на защита на оспорващия, който е бил уведомен, не е депозирал възражения, както и не е представя доказателства, установяващи нещо различно от констатациите на органа в оспорения АУПДВ. Актът отговоря на изискванията за форма на административните актове и съдържа мотиви.

Не са допуснати нарушения на административно производствените правила, дотолкова доколкото административният орган е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и/или представяне на доказателства. От това си право оспорващият не се е възползвал и не е подал възражение, както и не е представил писмени доказателства.

Съдът намира за неоснователно е твърдението на оспорващия касателно акта, с който е установено вземането. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. По делото не е спорно, че към датата на изтичане на договорения между страните срок, изменен с анекс на 30.07.2022 г., „М.Е.“ ЕООД не е изпълнено задължението по подаване на искане за второ плащане, съобразно изискването на чл. 2, ал. 3 от същия. В тази връзка административният орган е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. Затова правилно и на основание чл. 27, ал. 3 ЗПЗП административният орган е пристъпено към установяване на публичното вземане чрез издаване на АУДПВ. Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия за възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено задължение. Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, приложима предвид § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране.