Решение № 1210 от 28.10.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1210 28.10.2022 година гр. Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска Атанасова при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2548 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила искова молба от Г.Г.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от пълномощника адв. С.С.А. ***, против Агенция за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния директор Румяна П., с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., отменено с влязло в сила съдебно решение, както и сумата от 1283.44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане. Претендират се разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ищцата

Г.Г.А. е освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, с оценка на неработоспособността 95 %, поради общо заболяване „Прогресивна мускулна дистрофия- тежка степен“, със срок на действие: пожизнено. Твърди се, че след получена през м.юли 2012 г. фрактура на дясното ходило, същата не може да се придвижва самостоятелно без чужда помощ, а атрофията на мускулите прогресивно се засилва. Изложено е, че по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 14.05.2019 г., депозирано в Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, е била изготвена индивидуална оценка от 19.06.2019 г., с установена необходимост от лична помощ за 63 часа месечно, при определена трета степен- много тежка зависимост. Въз основа на така изготвената оценка било издадено Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ- ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., с което били предоставени 63 часа месечно, и на 28.08.2019 г. между ищцата, лицето Таня Г.А. с ЕГН **********,*** било сключено Тристранно споразумение № 94-01- 25633/20/28.08.2019 г. за предоставяне на лична помощ за срок до 19.06.2024 г. по 63 часа месечно. С решение № 2233 от 27.12.2019 г. по адм.дело № 2233/2019 г. на Административен съд- Бургас, оставено в сила с Решение № 10393 от 29.07.2020 г. по адм.дело № 3776/2020 г. на Върховния административен съд, направлението за включване в механизма лична помощ било отменено и преписката изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас за ново произнасяне. В изпълнение на влязлото в сила решение, на 18.08.2020 г. в дома на ищцата било проведено интервю от служители на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, за извършване индивидуална оценка на потребностите. На 25.08.2020 г. по указание на служител от ДСП бил представен от същата и формуляр за самооценка. Изготвена била индивидуална оценка на потребностите от 27.08.2020 г., със срок на валидност 27.08.2025 г., с която била установена необходимост от лична помощ 137 часа месечно, при определена четвърта степен- тотална зависимост/затруднения. Въз основа на така изготвената оценка било издадено Направление за включване в механизма лична помощ № 20017622 от 25.06.2019 г. за 137 часа месечно, считано от 27.08.2020 г. до 27.08.2025 г., и на 30.11.2020 г. между Община

Бургас, Таня Г.А. и ищцата било сключено Тристранно споразумение № 94-01- 25633/515/30.11.2020 г. По молба на ищцата за тълкуване на направлението била издадена заповед № 0201-РД-01-0122/02.11.2020 г. на директора на ДСП- Бургас, отменена с влязло в сила решение по адм.дело № 2472/2020 г. на Административен съд- Бургас.

В исковата молба е изложено, че от отмененото направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ- ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в „негативни отражения“ и влошаване на здравето и́, свързано със „значителни психически страдания“. Започнала да получава панически атаки, след връчване на направлението за включване в механизма лична помощ № ЗХУ - ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., като за времето от месец юни 2019 г. до посещението и́ при личния лекар и при психолог на 19.07.2019 г., получила около 7- 8 пристъпа. При най-продължителните пристъпи, един от които получен на 18.07.2019 г., припадала, повръщала, не можела да става от леглото, не усещала краката си и не можела да се задържи изправена. След консултация с личния лекар и с психолог, била поставена на същата диагноза „паник атаки“, като според прогнози на лекарите, те щели да продължат при следващи стресови ситуации и притеснения и да се отключват при всяко безпокойство и напрежение. По време на съдебните производства с Дирекция “Социално подпомагане“- Бургас ищцата получавала панически атаки, последната от които на 10.02.2021 г., в деня на провеждане на заседанието по адм.дело № 2472/2020 г. по описа на Административен съд- Бургас.

През 2017 г. ищцата узнала за лечение със стволови клетки в Турция. Изтеглила потребителски кредит за лечението си и първата процедура била извършена на 04.10.2017 г. През периода 2017 г. - 2018 г. били извършени три вливания на стволови клетки и рехабилитация. На ищцата било препоръчано да провежда лечебна гимнастика и лечебни масажи по два- три пъти седмично. От 2018 г. до края на август 2019 г. била посещавана в дома си от масажист, като за тези посещения заплащала по 600 - 650 лева месечно. След започване на съдебните производства с дирекция “Социално подпомагане“, била принудена да прекъсне масажите, поради нужда от финансови средства за деловодни разноски и в продължение на година и половина била лишена от възможността да ползва услугите на масажист, в резултат на което здравословното и́ състояние се влошило.

Ищцата претърпяла неимуществени вреди и от неудобствата, свързани с „ненапълно задоволяване на индивидуалните потребности“ през периода от 28.08.2019 г. до 30.11.2020 г., тъй като използвала личен асистент за 63 часа, а не съобразно действителните и́ нужди- за 137 часа.

Състоянието и́ се влошило значително, негативно били засегнати личността, достойнството и здравословното и́ състояние, нормалният начин на живот и социалните и́ контакти. От силните отрицателни емоции, които изпитала, научавайки за незаконосъобразния акт на ответника, психоемоционалното и́ състояние се влошило в значителна степен- била разстроена, изключително напрегната и силно фрустрирана, като негативните и́ емоции били завишени до краен предел. Загубила апетита си, започнала да страда от безсъние, изпадала и в депресия, загубила личната и житейската си мотивация за извършване на обичайните си дейности, тъй като били засегнати нейните чест, достойнство, авторитет, репутация и добро име, самочувствието и́ се понижило. Станала по-затворена, потисната, апатична, тревожна, притеснена, изгубила чувството си за хумор и усещането за веселие, спряла да прави планове за живота си.

Описаните събития се отразили негативно и на социалния и́ живот- започнала да избягва срещите с хора, ограничила социалните си контакти, изолирала се от близки и приятели, познати, съседи, отказвала контакти с други хора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е заявил становище за неоснователност на исковите претенции, поради отсъствие на установените в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки. Относно твърденията на ищцата за получени панически атаки е посочил, че те могат да бъдат отключени в резултат на различни стресови фактори. Отбелязал е, че не е открита медицинска документация за посоченото заболяване и ищцата не е посещавала ЦПЗ.

В съдебното заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ангажира доказателства. Моли за уважаване на исковите претенции, като подробни доводи излага в писмена защита. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им, като подробни съображения излага в писмени бележки. Представя доказателства. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на претенцията за обезщетение. Не сочи доказателства.

Исковите претенции са предявени срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт, поради което и с оглед твърденията на ищцата за настъпили неимуществени вреди от този акт, са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:

Ищцата Г.Г.А. е освидетелствана с експертно решение № 2731 от зас. № 198/15.11.2013 г. на ТЕЛК, първи състав при МБАЛ- Бургас, с водеща диагноза „Прогресивна мускулна дистрофия- тежка степен“. С експертното решение е определена 95% трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок на инвалидността- пожизнен. В раздел „Анамнеза“ на решението е отбелязано, че след получена фрактура на дясното ходило през м.юли 2012 г., същата не може да се придвижва самостоятелно без чужда помощ, а атрофията на мускулите прогресивно се засилва, предимно в горните крайници. В раздел „Неврологичен статус“ е отбелязано: „походка невъзможна самостоятелна без чужда помощ. Не може да повдига двете ръце до хоризонтално ниво в раменни стави.

Запазен захват и фини движения на пръстите на двете ръце. Изразена хипотрофия на мускулатурата двустранно…Изразена хипотония на мускулатурата на четирите крайника…При ПЛП не може да повдига и задържа четирите крайника“. Посочено е, че лицето не може да се самообслужва по смисъла на чл. 68, ал. 2 от НМЕ.

На 14.05.2019 г. ищцата е депозирала заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-А/771 до директора на ДСП- Бургас, за изготвяне индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (на л.

38). С него същата декларирала, че е освидетелствана с решение на ТЕЛК № 2731 от 198/15.11.2013 г. с 95% трайно намалена работоспособност, пожизнено.

Приложила формуляр за самооценка, в който е отразила, че желае да ползва рехабилитационни услуги и се нуждае от лична помощ. Попълнила в съответните графи информация за двигателно функциониране, самообслужване, ориентация и самозащита, психо-социални функции, социално функциониране, изпълнение на дейности в домашна среда, социални взаимоотношения. Отбелязала, че получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на заявлението-декларация, самооценката и данните за увреждането, вида и степента на затрудненията във функционирането, степента на включване в социалната среда и мобилността на заявителя, водещият случая служител изготвил на 14.06.2019 г. формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите. На 19.06.2019 г. е била изготвена индивидуална оценка на потребностите, със становище за необходимост от лична помощ за 63 часа месечно, при определена трета степен-много тежка зависимост/затруднения. Съобразно заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас издал направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., с което определил на А. 63 часа месечно за лична помощ за срок от 01.09.2019 г. до 19.06.2024 г. С решение № 36 от 02.08.2019 г. директорът на РД „Социално подпомагане“- Бургас потвърдил издаденото направление. На 28.08.2019 г. било подписано тристранно споразумение между Община Бургас (доставчик на лична помощ), Таня Г.А. (асистент) и ищцата Г.А. (ползвател), с предмет предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя.

С решение № 2233/27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 2233/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 10393/29.07.2020 г. по адм.д. № 3776/2020 г. на ВАС, било отменено направлението и преписката била изпратена на директора на ДСП- Бургас за ново произнасяне по заявлението, със задължителни указания.