Протокол № 541 от 10.04.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 541 гр. Варна, 10.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100102029 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Р. С. С. , редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Д. Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът Ю. С. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р. Н., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личната карта на ищеца Р. С. С., след което й върна същата.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Г.: Поддържам исковата молба. Няма да правим допълнения към нея. Оспорваме отговора. Нямам възражения по проекта за доклад.

Адв. Н.: Поддържам депозирания отговор. Запозната съм с доклада и нямам възражения по него.

СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните, 1 намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, поради което, на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. срещу Ю. Г., иск с правно осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 06.03.2020г. договор за покупкопродажба, за който е съставен НА № 88, том 1, рег. № 2321, дело № 81/2020г., по силата на който Р. С., запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, е прехвърлила на своя син Ю. Г. правото на собственост недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. “В.В.“ бл. ***, вх. *, ет. *, представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2017г. на ИД на АК без последващи изменения: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.***.**, намиращ се на ет. 9 в сграда с идентификатор № ***.***.***, която е разположена в ПИ с идентификатор № ***.***.***, който обект е с предназначение жилище – апартамент № 97, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с посочена в документа площ от 91, 98 кв.м., прилежащи части избено помещение № 97 с площ от 3, 33 кв.м. и 1, 4901 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а съобразно схема № 15 – 1231814 – 20.11.2023г. апартамент № 97, находящ се в гр.

Варна, ж.к. “В.В.“ бл. *** по КК, одобрена със Заповед № РД – 18- 30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се във вх. 13, на девети етаж от сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***.***.*** по тази кадастрална карта, със застроена площ от 91, 98 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения при съседи на апартамента: на същия етаж: № ***.***.***.26, под обекта: № ***.***.***.22, над обекта: няма, ведно с изба № 97 с площ от 3, 33 кв.м. и 1, 4901 % идеални части от общите части на сградата за сумата от 27 000 лв., поради неплащането й.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба, ищецът Р. С. твърди, че на 06.03.2020г. е прехвърлил на своя син правото на собственост върху процесния апартамент, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него при цена в размер на 27 000 лв., която Ю. Г., в качеството си на купувач, не е платил.

Поддържа се, че за да се представят пред нотариуса доказателства за плащането на цената, Р. С. е получила в заем сумата от 9 000 лв., която е предала на ответника, който от своя страна я е внесъл по собствената й банкова сметка на 02.03.2020г. След извършения превод, титулярът на сметката е изтеглил сумата от 9 000 лв. на 04.03.2020г. и отново я е предал на сина си Ю. Г., който повторно е внесъл сумата по нейната банкова сметка. С повторното изтегляне на сумата ищецът е върнал заетата сума от 9 000 лв. Последната вноска от продажната цена, също в размер на 9 000 лв., е внесена лично от ищеца по собствената му банкова вноска.

Неизпълнение на основното задължение на продавача да плати продажната цена, е обусловило интереса от предявяване на конститутивния иск за разваляне на възмездната сделка.

2

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ю. Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по съображения, че е изправна по сключения договор страна.

Твърди се, че е заплатил уговорената продажна цена със собствени средства и такива, получени в заем в размер на 9 000 лв. За да избегне декларирането на произхода на средства пред банката в размер на равностойността на сумата от 5 000 евро, ответникът е платил продажната цена, както следва: 1./ сумата от 9 000 лв., внесени по сметка на продавача на 02.03.2020г.; 2./ сумата от 9 000 лв., внесени по сметка на продавача на 04.03.2020г.; 3./ сумата от 9 000 лв., предадени в брой на Р. С. с уговорката тя да ги внесе по собствената си банкова сметка, като посочи основание „последна вноска за апартамент“, което тя е сторила.

Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск поради изправност по сключената сделка.

ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

В тежест на ищеца Р. С. е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставки по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а именно сключване на договор, с който е прехвърлено вещно право на собственост върху недвижим имот в изискуемата от закона форма на нотариален акт, както и твърденията си за произхода на средствата от 9 000 лв., получени в заем, предаване на заетата сума на ответника, който на 02.03.2020г. я е внесъл по банковата й сметка, която сума титулярът е изтеглил и отново предал на сина си, който я е внесъл повторно по същата сметка на 04.03.2020г., както и, че тя е внесла по собствената си сметка отстатъка от продажната цена в размер на 9 000 лв.

В тежест на ответника е да установи изправността си по сделката, изразяваща се в плащане на продажната цена от 27 000 лв. с лични средства и такива, получени в заем в размер на 9 000 лв., както следва: 1./ сумата от 9 000 лв., внесени по сметка на продавача на 02.03.2020г.; 2./ сумата от 9 000 лв., внесени по сметка на продавача на 04.03.2020г.; 3./ сумата от 9 000 лв., предадени в брой на Р. С. с уговорката тя да ги внесе по собствената си банкова сметка, като посочи основание „последна вноска за апартамент“, което тя и сторила.

УКАЗВА на ищеца Р. С., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си относно произхода на сумата от 9 000 лв., която е получена в заем, твърденията, че е предала получената сума на ответника, който я е внесъл по банковата сметка на своята майка и, която на 02.03.2020г. е била изтеглена от продавача и отново предадена на купувача, който на 04.03.2020г. я е превел по същата сметка.

УКАЗВА на ответника Ю. Г., на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, че е предал в брой на продавача сумата от 9 000 лв. с уговорката Р. С. да я внесе по собствената си банкова сметка, като посочи основание „последна вноска за апартамент“, което тя е сторила.

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към 3 предмета на процесуалния спор

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба копия на писмени документи, както следва: Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 88, том 1, рег. № 2321, дело № 81/06.03.2020 г.-2л.; Отчет по сметка за периода 01.03.2020 г.-31.03.2020 г.; Схема № 15-200180/27.02.2020 г. на самостоятелен обект в сграда; Пълномощно; Удостоверение за данъчна оценка изх. № 5305016624/22.08.2023 г.;

Искане вх. № 63259/25.08.2023 г.; вносна бележка за платена държавна такса от 25.08.2023 г., ведно с касов бон от 25.08.2023 г.; Схема № 15-1231814/20.11.2023 г. на самостоятелен обект в сграда; вписана искова молба вх. рег. № 37528/06.12.2023 г.-5л.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба копия на писмени документи, а именно: Договор за заем от 01.03.2020 г.;

Приходен касов ордер № 1/04.03.2020 г.; Авизо за издадено преводно нареждане от 06.03.2020 г. по описа на Банка „ДСК“ АД; Сметка/Фактура № 0000091259/06.03.2020 г.;

Приходна квитанция от 25.02.2021 г.; Приходна квитанция № 5305079551/18.03.2022 г.;

Приходна квитанция № 5305547966/21.04.2023 г.; Пълномощно от 04.01.2024 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че във връзка с дадени от съда указания до Ю. Г. е постъпила Молба с вх. № 2330/29.01.2024 г. от адв. Н., която е направила уточнение, че иска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на водене, с чиито показания иска да установи произхода на средствата, послужили за плащане на продажната цена, начина и заплащане на последната вноска, предаването й в брой от ответника Ю. Г. на ищцата Р. С., както и уговорката помежду им, касаеща последната вноска, внесена по банкова сметка.

Адв. Г.: Произходът на средствата, послужили за заплащане на продажната цена са осигурени от приятел на ищцата. В момента водя сестра му, тъй като той почина междувременно. Сестра му е напълно запозната с обстоятелствата. Тя ще установи, че средствата са дадени за послужване – 9000 лв. от М. на Р.. Същите са превъртени през банката. Не възразявам, но аз също водя свидетелка, която е пряк очевидец даването на средствата.

Възразявам срещу допускане на свидетели за установяване на плащане в брой на сума над 5000 лв.

Адв. Н.: В молбата съм посочила, че със свидетелските показания ще установим начина и плащане на последната вноска. Имаме предвид, че последната вноска е дадена от наш свидетел, който ще установи, че последната вноска е дадена от Ю. на майка му с указанието да я внесе като последна вноска. Обяснили сме защо е направено по този начин в 4 отговора на исковата молба и сме представили доказателства откъде са взети средствата за последната вноска. Във връзка и с доказателствената тежест, която ни е разпределена, мисля, че свидетелите ни са точно така посочени. Първият ни свидетел е за произхода на средствата, че са лични, а вторият ни свидетел е за последната вноска, откъде я има Ю. и как и на кого я е предал. Ще установим обстоятелствата по предаване на последната вноска на ищцата, за какво е послужила тази последна вноска, както и произхода на последната вноска, въпреки, че ние сме представили документи.

За тези обстоятелства сме поискали двама свидетели.

Адв. Г.: Възразявам срещу допускане на свидетели за установяване на дадени в брой пари.

Аз също искам допускане на двама свидетели, които водим в днешното съдебно заседание, за установяване на факта, кой е дал парите в размер на 9000 лв. за послужване, които са били превъртани през банката.

Водим още един свидетел, който е домоуправител на блока, където живее ищцата, за установяване на факта, че ответникът никога не е живял в апартамента, защото има такива наведени твърдения.

Тъй като днес е първото по делото съдебно заседание, оспорвам договора за заем.

Твърдя, че той е съставен за нуждите на производството, тъй като Ю. Г. не е познавал С.И.В. до 2021 г. Той се е запознал с нея през 2021 г. Тези документи са неистински. Твърдим, че документа е антидатиран и реално неистински, тъй като не са давани суми по него на тази дата. Документът не удостоверява реално сключена между страните сделка на тази дата.

Оспорвам също и приходният касов ордер, по същите съображения. Той също е антидатиран и не удостоверява предаване на сума, тъй като такава не е предавана. Съставен е за нуждите на настоящото дело.

СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и посочва нейните последици.

Ищецът С.: Няма възможност за спогодба.

Адв. Г.: Нямаше да се стигне до това дело, ако ответникът поне понякога се обаждаше на майка си и по някакъв начин се интересуваше от нея. В момента, в който му е прехвърлен апартамента, той напълно се е дезинтересирал от майка си.

Ищецът С.: Аз въобще не съм го виждала и чувала. Това, че пише, че ме е издържал и плащал токове, това са пълни лъжи.

5

Адв. Н.: Относно искането за допускане на свидетели, аз се противопоставям, на осн. чл. 164, ал. 2, т. 3 от ГПК – за доказване предаване на пари за сума по- голяма от 5000 лв., за което е необходим писмен документ. Противопоставям се на допускането на свидетел в тази връзка. Доколкото разбрах, се иска свидетел, за да се доказва произхода на средствата.