Решение № 4801 от 30.06.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.06.2017 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:

Росен Д. при секретаря

Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 11712 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата

Й.П.М., ЕГН: ********** е предявила против ЗД „Е.” АД, гр. С. иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при ПТП настъпило на 21.08.2013 г. в гр. Б. в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че е пострадала като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка „Сузуки Суифт” с ДК № ********С.Б.Г.. За автомобила е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по з.п. № 07513001431491/25.05.2013 г. със срок на валидност от 26.05.2013 г. до 25.05.2014 г.

Твърди, че в следствие на ПТП-то е получила травма на главата с охлузване по лицето вдясно и сътресение на мозъка,травма в областта на дясната раменна става със счупване на мишничната кост в областта на хирургичната шийка, контузия в областта на дясната тазобедрена става.

Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски. ответникът ЗД „Е.” АД гр. София оспорва твърдението,че процесното ПТП е настъпило по вина водача управлявал лекия автомобил. Оспорва иска за неимуществените вреди и по размер. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради пресичане на пътното платно на необозначено място. моли съда да постанови справедливо решение и претендира разноски по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.2013 г. с албум и схема и Постановление от 27.02.2014 год. за прекратяване на наказателно производство по ДП 227/2013 год. на РУП гр.Б. се установява, че на 21.08.2013 г. около 10.40 часа в гр. Б. е настъпило ПТП,при което С.Б.Г. при управлението на лек автомобил марка „Сузуки Суифт” с ДК № ********по ул."Александровска" с посока от бензиностанция ОМВ към центъра на града, в района на аптека „Диана" - дом № 26е ударил с предна лява зона на автомобила пешеходката Й.П.М., която в този момент пресичала булеварда на необозначено място , в посока отляво надясно спрямо движението на автомобила.

По случая е образувано ДП 227/2013 год. на РУП гр.Б., което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство, с оглед изрично изявление на пострадалата/сега ищца/,че няма претенции към виновното за катастрофата лице.

Ответникът не оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил „Сузуки Суифт” с ДК № ********е имало валидна застрахователна полица № 22111891124203 към датата на настъпване на застрахователното събитие при ответното дружество ЗД „Е.” АД.

В хода на настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза.

Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалата Й.П.М. е получила съчетана травма на главата и тялото с мозъчно сътресение,контузия на дясната тазобедрена става и вклинено счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка. Приета е за болнично лечение за 5 дни,при което е поставена гипсова имобилизация на дясната ръка. Изписана е с подобрение,като възстановителния период е продължил около 3 месеца за фрактурата на раменната кост,а за контузиите на главата и тазобедрената става-1 месец.

От заключенията на първоначалната и разширената съдебно авто-техническа експертизи, които съдът възприема като професионални и безпристрастни, се установява,че управлявания от С. Б.Г.. Автомобил се е движел се е в дясна лента, а от ляво до левия тротоар, в очертаните за паркиране места е бил паркиран микробус. Скоростта на автомобила в района на произшествието е била от порядъка на 30 км/ч.

Пешеходката Й.П.М. - 85 г. се е намирала на левия тротоар. Тя е предприела пресичана на уличното платно зад паркирания микробус, от ляво на дясно за посоката на автомобила, със спокоен ход,като след появяването й зад паркирания микробус е могла да бъде възприета от водача на автомобила от разстояние 35-36 м.,при опасна зона за спиране по конкретната скорост и пътни условия-15 м.

От показанията на св. И.В./дъщеря на ищцата/ се установи, че Й.П.М. е пострадала при ПТП ,след което била приета в болницата в гр.Монтана. Лежала в болницата повече от две седмици след което я изписали за домашно лечение,а след два месеца свалили гипса от дясната ръка,която била зараснала неправилно.След инцидента била много уплашена и притеснена,понастоящем трудно движи дясната си ръка.

От показанията на св. С.Г. /водач на автомобила/ се установява,че пострадалата се появила зад спрял в насрещната лента за движение бус, до който имало друга паркирана кола. Буса бил почти до осевата линия на насрещната лента за движение.Видял ищцата на около метър-два преди да настъпи удара.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.

За да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установен е механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило основно по вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20,ал.2,изр.второ от ЗДвП , а също правилата за специално внимание към пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП-след като е имал видимост е могъл да забележи неправилно пресичащата пешеходка от поне 30 метра-същата е била предвидима опасност /по смисъла на чл.20,ал.2 ЗДвП/, поради което е следвало да го мотивира с повишено внимание своевременно да намали скоростта или при необходимост да спре.

В резултат на ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на Й.П.М.. В тази връзка съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите С.Б.Г. при управлението на лек автомобил марка „Сузуки Суифт” с ДК № ********противоправно деяние.

Установено е и не се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност” валидна към датата на ПТП-то при ЗД „Е.” АД.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Й.П.М. поради това, че същата е пресичала пътното платно на необозначено за това място.

Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като при пресичането на пътното платно пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.113,ал.1 и чл.114,т.

2 от ЗДвП-пресякла е на непозволено за това място, при наличие на ограничена видимост,поради двата паркирали един до друг автомобили,без да се съобрази с приближаващия се автомобил. Ето защо съдът приема,че е налице нарушение на правила за движението на пешеходците от страна на пострадалата и приема съпричиняване в размер на 30 %.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки и страдания продължили около 2 месеца след злополуката,както и възрастта на пострадалата,при която възстановяването е по-дълго и свързано с повече неудобства.По делото е е установено,зарастването на счупената ръка накриво да е пряка последица от процесния деликт,тъй като не е изключено да е вследствие на медицинска грешка.

Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за търпените от ищцата Й.П.М. неимуществени вреди по справедливост е в размер от 25 000 лв., като след приспадане на приетия процент на съпричиняване искът за неимуществените вреди е основателен и следва да се уважи за сумата от 17500 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013 г. г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед възрастта на пострадалата, търпените от нея болки и страдания, преживени след злополуката и в периода на възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските в производството:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Н. - САК адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1055 лв. ,а по сметка на СГС държавна такса в размер на 700 лв. и разноски от бюджета на съда в размер на 145 лв.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да заплати на ответника направени от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска - 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 428 лв. за експертизи и свидетел.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.П.М., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. В.Н. - САК на основание чл. 226,ал.1 КЗ сумата от 17

500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 21.08.2013 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2013 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 17 500 лв. до предявения такъв от 30 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ******* да заплати на адв. В.Н. - САК адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1055 лв. ,а по сметка на СГС държавна такса в размер на 700 лв. и разноски от бюджета на съда в размер на 145 лв.

ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН: **********да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски съобразно с отхвърлената част от иска - 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 428 лв. за експертизи и свидетел.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: