Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 30.07.2024, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 325/2024
Вид
Решение № 200
Подписан
30.07.2024
В сила
02.12.2024
Състав
Светла Василева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Дупница, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. И.а като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200325 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Н. И. К., с ЕГН **********, от гр. С.........,ул. Л. П. № .....,вх.......,ет.........,ап....... е обжалвал Наказателно постановление № 23-5310-000772, издадено от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА на 19.10.2023 г., с което на основание чл.

175, ал. 3, предл. І-во от ЗДвП, на са му наложени административни наказания ”Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца и „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв., както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лв. Прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено изцяло. Не претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна е представила становище по жалбата, като счита същата за неонователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно издадено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че НП бъде отменено. Не претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.01.2023 г. около 16:35 часа актосъставителят Г. С. - на длъжност мл. автоконтрольор при ОД МВР Кюстендил, Група КПДГА Кюстендил и свидетелят при съставянето на акта и установяване на административно нарушение на А. Г. са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: на ПП Е-79, км. 325+ 200, в посока към Кулата, управлявал лек автомобил марка и модел „............” , с рама номер 1

.......... като предприема маневра завой на ляво и продължава движението си по Софийско шосе, като пред № 104 е спрян, без поставени регистрационни табели на оказаното от производителя за това място. Автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Водачът не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Жалбоподятелят не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива. Писмени такива не са постъпили и в срока, предвиден в чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел, че е нарушена нормата на чл. 140, ал.1, предл. І-во от ЗДвП.

По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани актосътавителя и свидетеля на нарушението, съставяне и предявяване на акта, които поддържат констатациите отразени в АУАН.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 14- ет дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус, актосъставителят Г. С. като мл. автоконтрольор при ОД МВР Кюстендил, Група КПДГА Кюстендил, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на Министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

При преценка относно процесуалната законосъобразност на съставения АУАН и наказателно постановление и като взе предвид релевираните в жалбата оплаквания в тази насока съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. АУАН и НП не отговарят на всички законоустановени изисквания, като не съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението не е описано ясно, като са посочени едновременно две изпълнителни деяния, които са възведени в материалноправната разпоредба, предвидена в чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, но за които са предвидени две различни санкционни норми. От двата акта е видно че Н. К. е управлявал посоченото МПС без поставени регистрационни табели на оказаното от производтиля за това място. Освен това е описано, че автомобила не е е регистриран по надлежния ред.

Санкцията за нарушаване на първото изискване е предвидена в разпоредбата на чл.

2

175, ал.1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която: „Наказва се с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач, който: „Управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места“; а на второто изискване санкцията е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба” от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Видно от съдържанието на цитираната санкционна норма – чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, са предвидени наказания за две отделни нарушения, а именно за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. В АУАН и издаденото наказателно постановление е посочено, че автомобилът е без регистрационни номера, поставени на определените от производителя за това места, както и че автомобила не е регистриран по надлежния ред, след което, в мотивната част, е прието от АНО, че жалбоподателят е извършил следното: „Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, за което на въззивника са наложени административни наказания на основание чл. 175, ал.3, пр.1 -во от ЗДвП. Така направеното описание в АУАН и наказателното постановление се отнася и до две хипотези, предвидени в ЗДвП: на чл. 175, ал. 1, т. 1 и на чл.175, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, като в мотивната част на НП АНО е посочил, че е извършено само едно деяние и не става ясно за коя от посочените хипотези е наказано лицето - за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, каквото е първото предложение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП или за това, че управлява МПС, което е регистрирано, но табели с регистрационния номер не са поставени на оказаното от производителя място, което на свой ред представлява второ самостоятелно нарушение. Очевидно волята на административнонаказващия орган е била да санкционира нарушителя само за едното нарушение, тъй като е наложено само едно наказание, а в описанието е посочено, че са извършени две нарушения, неясно остава обаче, за кое е нарушениятя е наложена санкцията. Освен това в чл. 18 от ЗАНН е предвидено, че за всяко едно от нарушенията, на нарушителя се налагат отделни наказания. С оглед представените към административнонаказателната преписка материали от прекратеното наказателно производство се установява, че същото е било образувано за престъпление, предвиждащо наказателна отговорност на лица, управляващи МПС, които не са регистрирани по надлежния ред -престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Независимо от основанието за образуване на наказателното производство и престъплението, за което се отнася, наказващият орган, сезиран с прокурорско постановление, следва да изгради свободното си убеждение по фактите и приложимия закон само въз основа на доказателствата по делото, събрани от него и/или от органите на досъдебното производство, а не на базата на констатациите, съдържащи се в наказателното производство (в този смисъл „Процесът по ЗАНН”,авт. Л. П. и Р.И., изд. Сиела, 2009 г.).

Очевидно това изискване не е било съобразено от наказващия орган, който, като е взел 3 предвид престъплението, за което е образувано наказателното производство, е санкционирал нарушителя за същото, но по-леко от гледна точка на обществена опасност на деяние и деец административно нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, основно устни такива –показания на св. Г. С. и св. А. Г., същите поддържат констатациите отразени в акта. Смесени са две нарушения още при описването им в АУАН, като АНО не се е възползвал от правомощието предвидено в чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и при описанието на нарушението, в НП е възпроизведена същата фактическа, но АНО в мотивната част е посочил само едно от нарушениета, респ. е наложил наказание само за едно нарушение. Така описаното нарушение в АУАН и НП, като в НП е прието, че е извършено само едно от описаните в описателната част две нарушения, същото е неясно, като по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за кое точно нарушение е санкционирано - за това, което е описано в мотивите на наказателното постановление или за тези, които са посочени в АУАН и в описателната част на НП. Това нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление. ( В този смисъл и Решение № 395 от 12.03.2014 г. по н. д. № 2894 / 2013 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас).

Що се касае до установеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, за това, че водъчът към момента на проверката не е носил контролния талон към СУ на МПС, за същото нарушение е отпаднала предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП санкция, с приетите изменения в закона с ДВ бр. 67/23 г. и в случая е приложима разпоредбата на чл.

3, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000772, издадено от Полицейски инспектор в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА на 19.10.2023 г., с което на основание чл.

175, ал. 3, предл. І-во от ЗДвП, на Н. И. К., с ЕГН **********, от гр. С.........,ул. Л. П. № .....,вх.......,ет.........,ап....... са му наложени административни наказания ”Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца и „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв., както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 (десет) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Кюстендил, в 14-ен дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4