Решение № 169 от 08.06.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 08.06.2022 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело №300/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „О. Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез, упълномощен от управителя, процесуален представител. Оспорва се РА, № Р-16000920006570091-001/23.06.2021 г., за установеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на *** лв., ведно с начислените лихви от *** лв. и допълнително установения корпоративен данък за 2017 г. в размер на *** лв. с прилежащи лихви *** лв., потвърден с

Решение № 479/ 03.09.2021 г. на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчноосигурителна практика“, Пловдив. Претендира се незаконосъобразност на РА, немотивираност и постановяване в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че на стр.2-ра от РА невярно било отразено, че в срока за подаване на възражение, такова не било представено. Посочва се, че в законоустановения срок е подадено възражение срещу съставения РД, което не е разгледано в РА. По този начин бил нарушен основния принцип в ДОПК – обективността, което означава, че чрез активни действия органът по приходите е длъжен да установи обстоятелствата от значение за данъчно облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Не бил спазен и принципа на служебното начало, предвиден в чл.5 от ДОПК. Нарушена била и разпоредбата на чл.37 от същия закон.

Посочва се, че представените с възражението срещу РД доказателства не били обсъдени, нито разгледани от Директор на ДОДОП, Пловдив в постановеното Решение,. Твърди се, че изложеното представлява процедурно нарушение и е достатъчно основание за отмяна па порочния акт.

Следващо основание за незаконосъобразност на

РА е твърдението в жалбата за неправилни изводи на решаващия орган относно продажби на „О. Д." ЕООД към „***“ ЕООД" с ЕИК ***.

Твърди се, че „О. Д.“ ЕООД, за данъчен период

03.2016, е включило в дневника на продажбите си със знак минус следните кредитни известия, издадени към „***“" ЕООД с ЕИК ***, № *** от 01.02.2016 г.,№ *** от 01.02.2016 г. и № *** от

01.02.2016 г.

В хода на ревизионното производство е представило фактури, към които са издадени горепосочените кредити известия, както следва:

№ *** от 14.04.2014 с ДО *** лв. и ДДС *** лв.

№ *** от 29.04.2014 с ДО *** лв. и ДДС *** лв.

№ *** от 28.11.2014 с ДО *** лв. и ДДС *** лв.

Твърди се, че органите по приходите необосновано са приели, че КИ са неоснователно включени със знак минус в дневника за продажби и неправомерно е декларирано намаление на данъчната основа за м. 02.2016 г. със стойност от *** лв. и ДДС *** лв. Както и, че незаконосъобразно е извършена корекция на данъка в размер на *** лв. през данъчен период м. 02.2016 г.

Оспорва се и мотива на проверяващите, че приходът е отчетен от „***“ ЕООД в годината на издаване на фактурите и няма осчетоводявани операции със сметка 412 - Клиенти по аванси за 2014 г., както и че при извършената насрещна проверка, не представя никакви документи и не е включило в дневник продажби за месец 02.2016 г.

Твърди се, че неправилно решаващият състав е решил, че след като нямало връщане на суми, нямало основание за кредитни известия. Това голословно твърдение обаче, не било подкрепено от законова норма, а оставало просто съждение на решаващия орган.

Посочва се, че „ О. Д.“ ЕООД е изпълнил своето задължение по чл.115 от ЗДДС, а самото връщане на сумите не е от значение за отчетността на извършената счетоводна операция. В случай че сумата не бъде върната дружеството разполага със съответните законови възможности за предявяване на вземането си по съдебен ред.

Оспорват се и констатациите на решаващия орган за извършените продажби към „***" ООД. „О. Д." ЕООД, за данъчен период 03.2016, е включило в дневника на продажбите си със знак минус с обща данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв. следните фактури, издадени към „***“" ООД:

№ *** от 13.08.2012 с ДО -*** лв. и ДДС-*** лв.

№ *** от 21.09.2012 ДО -*** лв. и ДДС-*** лв.

В хода на ревизионното производство е представило фактури ***/13.08.2012 и ***/13.08.2012, към които са издадени горепосочените кредитни известия с вписан предмет па доставка „авансово плащане по Договор за извършване на услуги с ръчен труд", както и протокол № ***/02.03.2016 г. за анулиране на фактури с номера *** и *** от 2012 г. с основание „неосъществена сделка и не извършено плащане".

Посочените фактури са включени съответно в дневниците за продажби за периоди 08.2012 г. и 09.2012 г.

Оспорват се изводите в РД и решението на директора на ДОДОП, Пловдив, че е безспорно доказана липса на основания за издаване на документи по чл. 115 от ЗДДС и корекции по чл. 116 от ЗДДС. Изразява се несъгласие с приетото от органите по приходите, че КИ са неоснователно включени със знак минус в дневника за продажби и неправомерно е декларирано намаление на данъчната основа за м. 03.2016 г. със стойност от *** лв. и ДДС *** лв. Както и, че е извършена корекция на данъка в размер на *** лв. през данъчен период м. 03.2016 г.

Твърди се, че извършеното анулиране на получените от „ ***“ ООД фактури не е в противоречие с условията, посочени в §30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч относно предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, във връзка с което за 2016 г. е подадена ГДД, образец 1010а.

Посочва се, че „О. Д.“ ЕООД е представило фактурите, кредитните известия, протокола за анулиране на фактурите, обяснение, както и счетоводни документи. Твърди се, че получения превод по разплащателната сметка на дружеството-жалбоподател с наредител „ ***"

ООД, получен на 25.01.2013 г. в размер на *** лева следва да се приеме като плащане по фактура № ***/13.08.2012 и фактура № ***/21.09.2012, в които като основание за издаване е посочено – авансово плащане.

Сборът от стойностите на въпросните фактури е *** лв., както и нито една от тях поотделно не отговаря на получената от „***“ ООД сума на 25.01.2013 г. Поради изложеното се оспорва, като неправилен, извода на решаващия състав, относно това, че получената сума представлява плащане по тези две фактури.

Твърди се, че полученото плащане по банковата сметка на „О. Д.“ ЕООД на 25.01.2013 г. в размер на *** лв. представлява връщане на заемна сума и лихва, предоставена от Дружеството, съгласно Договор за предоставяне на паричен заем, сключен между „О. Д." ЕООД като заемодател и „ ***" ООД, като заемател.

Относно констатациите на проверяващите органи и директора на ДОДОП, Пловдив, касаещи контрагента „***" ЕООД в жалбата е посочено, че са издадени кредитни известия. Налице е процедурно нарушение на ревизиращия екип, защото не е извършена проверка дали въпросните известия са включени и осчетоводени от контрагента на „О. Д.“ ЕООД. Решението в тази си част е немотивирано.

Относно констатациите, касаещи контрагента „***"

ЕООД се посочва, че липсват каквито и да е мотиви в издаденото Решение. Ревизиращият екип е установил дублиране на фактура, но независимо от това е счел това дублиране за неправилно, поради което начислил съответните лихви, без да е налице правно основание за това.

По отношение на контрагента „***" ЕООД също се посочва, че без мотиви и дори законова обосновка решаващият състав е приел за правилни констатациите, че неправомерно е ползван данъчен кредит по дублираната фактура, без да са налице доказателства за това и съответно е начислил лихви за ползването.

Относно начисления корпоративен данък - решаващият състав потвърждава обжалвания РА, като посочва, че с оглед приетите мотиви в него следва да бъде начислен и съответния корпоративен данък. Решаващият орган отново обвързва липсата на плащания с неоснователност на извършените счетоводни операции, като не взима предвид обстоятелството, че водещата е отчетността, а не събираемостта на задълженията и че осчетоводяването на предстоящи операции не е свързано с тяхното последващо плащане. В последния случай, при липса на плащане, дружествата разполагат със съответните законови способи да съберат своето задължение. Решаващият орган неправилно е начислил корпоративен данък за 2017г.

В жалбата се посочва, че следва да се припомнят и някои принципни положения, установени в практиката на Съда на Европейския съюз, на Върховния административен съд, както и тази на Националната агенция за приходите. Като такъв принцип е заявено, че в тежест на органите по приходите е да докажат своите твърдения по безспорен начин – по реда и със средствата на ДОПК. Искането е да се отмени РА, потвърден с решение на директора на ДОДОП, Пловдив. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник и се претендират деловодни разноски. В писмена защита на пълномощник са изложени подробни основания в подкрепа на изложеното в жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба, представена от пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161, ал.2 от ДОПК прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

ОП – Кърджали, уведомена за образуваното дело, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил изцяло. Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ревизионното производство е започнало със Заповед №

Р-16000920006570-020-001 / 02.11.2020 г. за възлагане на ревизия, с която е определено то да обхване задължения за корпоративен данък и ДДС за периода: 01.01.2015 г. -31.12.2017 г.

ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №

Р-16000920006570-020-002 / 20.01.2021 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16000920006570-020-003 / 10.02.2021 г., с които е изменен периода на проверка на задълженията по ЗДДС -, като е включено и времето от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.

С

РД № Р- 16000920006570-092-001/

23.04.2021 г. на РЛ са установени задължения за посочените в ЗВР периоди, както следва:

Допълнително установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.

По ЗДДС – *** лв. – главница и лихва – *** лв.

Ревизиращият екип, а впоследствие и директорът на ДОДОП, Пловдив са приели, че за период м.02.2016 г., в Дневника на продажбите на “О. Д.“ ЕООД неправомерно са отразени кредитни известия със знак (–) с №№ ***; *** и ***, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв. по издадени на „***“ ЕООД фактури с №№ ***/ 14.04.2014 г., ***/ 29.04.2014 г. и ***/ 28.11.2014 г. Направен е извод, че не е съществувало основание по чл.115 и чл.116 от ЗДДС, посечените кредитни известия към „***“ ЕООД да бъдат включени в дневника за продажби на ревизираното лице за м. 02.2016г. със знак минус. Поради тези констатации, за периода:

01.02.2016 г.-29.02.2016 г., е установен ДДС за внасяне в размер на *** лв., ведно с начислена, от 14.03.2016 г. до 23.04.2021 г., лихва в размер на *** лв.

Следващата констатация е, че за период м.03.2016 г. в Дневника за продажби на РЛ неправомерно е включило със знак минус, с обща ДО *** лв. и ДДС *** лв. следните фактури: № ***/ 13.08.2012 г. и № ***/ 21.09.2012 г. Приели са, че протокол № ***/02.03.2016г за анулиране на фактури с номера *** и *** от 2012г. с основание „неосъществена сделка и неизвършено плащане" е неправомерно издаден. Вследствие на тези установявания е прието, че за данъчен период: 01.03.2016 г.-31.03.2016 г. е дължим ДДС в размер на *** лв. и лихва – *** лв.

Неправомерно включени в