Решение № 84 от 08.10.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Асеновград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.н Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.нова като разгледа докладваното от И.н Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2400066 от 27.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на „***”, ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 75а ал.5, във вр. с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8 ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

Жалбоподателят „***” ООД в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Л. оспорва наказателното постановление, откъм законосъобразност и правилност като се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, касаещи неспазването на сроковете чл. 34 ал.1 от ЗАНН досежно образуването на АНП чрез съставянето на АУАН. Твърди се и порок в задължителното съдържание на НП, касаещ неточно посочване на датата на извършване на нарушението, респективно липса на задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Директора на Д-я “Инспекция по труда”- гр. Пловдив се представлява от юрист ***, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

1

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена проверка през периода от 13.12.2023 г. до 01.04.2024 г. на дружеството „***“ ООД- гр. Пещера е констатирано, че дружеството в качеството му на работодател е приело на работа със сключването на трудов договор от 01.12.2022 г. Х.Ш. – гражданин на трета държава – Република Турция на длъжност „шофьор товарен автомобил/международни превози/“. От представената платежна ведомост за месец декември 2023 г. се установило, че на работника е изплатено трудово възнаграждение, а от представената заповед за командироване се установило, че Х.Ш. е бил командирован за срок от 9 дни от 01.12.2023 г. до 10.01.2023 г. в Република Турция и му са изплатени командировъчни пари за посочената командировка. Приетият на работа работник Х.Ш. е бил със статут на продължително пребИ.ващ чужденец с издадено „Разрешение за продължително пребИ.ване“ на основание чл. 24 ал.1 т. 10 от ЗЧРБ- пенсионно осигурен. На същият не е било издавано разрешение за достъп до пазара на труда и по силата на горното основание за продължително пребИ.ване същият не е имал право на достъп до пазара на труда.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН от 01.04.2024 г. срещу дружеството жалбоподател в присъствието на управителя, като му бил връчен препис от акта и същият го подписал без възражения. В срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.

Съдът намира, че извършването на административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че дружеството „***“ ООД в качеството му на работодател е приело на работа, като му е осигурило достъп до пазара на труда на длъжност „шофьор“ Х.Ш., който е бил със статут на продължително пребИ.ващ чужденец, пенсионно осигурен и без право но достъп до пазара на труда, с което е реализирало състава на горното нарушение. Това се установява категорично от показанията на актосъставителя И. Б. и от събраните писмени доказателстватрудов договор, платежни ведомости, заповед за командироване, писмо от с-р „Миграция“. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя, чиито основни възражения касаят неспазването на 3–месечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който срок тече от открИ.не на нарушителя и неправилно посочване на датата на извършване на нарушението.

При прегледа на АУАН в аспекта на така направените възражения, съдът намира, че АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН относно неговото съставяне, като възражението в тази насока е неоснователно. За да стартира срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН е необходимо да бъде установен нарушителя. Този извод се предхожда от събирането на данни и съответно установяване на самото нарушение /с всички елементи от неговия обективен състав/, чийто автор е нарушителят. Т.е. първо следва да бъдат установени всички обективни признаци от състава на нарушението, което е сложен фактически състав. Затова именно се извършва и проверката, при която се установяват фактите относими към състава на нарушението и която в конкретния случай е протекла през периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. В хода на проверката неколкократно от работодателя са изисквани документи, касаещи статута на работника Х.Ш., като същите са били представени на 10.01.2024 г., което се установява от показанията на актосъставителя и от 2 приложената призовка от 05.01.2024 г., в която е отразено, че до тази дата такИ. не са представени, поради което и са изискани отново. При това положение, първият обективно възможен момент, в който контролният орган е можел да установи конкретното нарушение и респективно неговия автор – нарушителя е 10.01.2024 г. Затова и съставянето на АУАН на 01.04.2024 г. не е извън 3-месечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН.

Неоснователно е и второто възражение относно датата на извършване на нарушението посочена в АУАН. ЗАНН не познава института на продължаваното нарушение/престъпление, доколкото последното предвижда извършването на няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината. В случая обаче се касае не за продължавано, а за продължено административно нарушение. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието "продължено нарушение". Съдебната практика и доктрина по наказателните дела /която може да бъде възприета и при административно-наказателните/ е на становището, че продължено престъпление е това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо и непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия състав. В случая, нарушението е реализирано непрекъснато от момента на сключването на трудовия договор до разкрИ.нето му, тъй като през този период непрекъснато е бил осигуряван достъп до пазара на труда на работника Х.Ш.. В този смисъл посочването на конкретна дата от този период, фиксирана от АНО като дата на извършване на нарушението не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по никакъв начин не нарушава изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване на датата на извършване на нарушението, нито пък нарушава правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административна отговорност.

Още по-малко пък същото е основание за отмяна на НП. На посочената в НП дата 01.12.2023 г. също е реализиран съставът на нарушението, тъй като е осъществена трудовата функция на работника и респективно на същият е осигурен достъп до пазара на труда по повод негово командироване в Република Турция в рамките на съществуващото трудово правоотношение.

Описаното в НП нарушение правилно е квалифицирано по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, която материално-правна разпоредба забранява достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребИ.ване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т.

2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. От своя страна чл. 24 ал.1 т. 10 от ЗЧРБ на каквото основание е издадено разрешението на продължително пребИ.ване на Х.Ш. сочи, че същият е получил право на пенсия съгласно законодателството на Република Турция, поради което и нямат право на достъп до пазара на труда. Нарушението правилно е съотнесено към относимата санкционна разпоредба чл. 75а ал.5, вр. с ал.2 от ЗТМТМ, която предвижда имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв. на работодател – юридическо лице, което е приело на работа чужденец при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ, който няма право на достъп до пазара на труда.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на 3 нарушението, кореспондираща с факта, че едновременно са констатирани няколко отделни нарушения на трудовото законодателство от жалбоподателя.

Същата е оразмерена в минимума, предвиден в закона, който размер е съответен със сравнително малката тежест на нарушението, което игнорира възможността за нейната допълнителна редукция.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такИ.. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

В случая се претендира възлагането на разноски от Въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Същите следва да се определят в средния размер от 100 лева с оглед факта, че делото е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя.

С оглед на изложените съображения съдът намира,че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2400066 от 27.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на „***”, ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 75а ал.5, във вр. с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8 ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

ОСЪЖДА „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** , да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4