Решение № 28 от 18.01.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Смолян , 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Сийка К. Златанова

Сирма А. Купенова като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Гражданско дело № 20205440100728 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Ю. М. М. от гр. Смолян е предявил срещу Главна дирекция „****” София, представлявана от *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 547,57 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 60 часа нощен труд в периода 01.08.2019 – 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20,23 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2019 г. - първо число на месеца, следващ съответното тримесечие на отчитане на сумарното изчисляване на труда до 18.08.2020 г.;

- иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и второ ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в размер на 682,80 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/ на неосигурената безплатна предпазна храна за периода 03.04.2017 – 03.04.2020 г., както и на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 98,53 лв., начислена от 01.07.2017 - първо число на месеца следващ съответното тримесечие, за което се дължи левовата равностойност на полагащата се храна до 18.08.2020 г.;

Претендира присъждане на деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността Старши полицай в ГПУ Р при РДГП – Смолян при ГДГП на 12- часови смени по 1 месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. За времето от 01.08.2017 – 18.08.2020 г. е положил общо 420 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 480 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 60 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.

В периода 17.08.2017 – 18.08.2020 г. не му е предоставена безплатна храна за специфичните условия на труд под +10 градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий и ободряващи напитки за работа през нощта от 22,00 до 06,00 часа.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че всички отработени от ищеца часове извънреден труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на осочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени. Възразява, като твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121 з- 904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч. (Наредбата), издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, с право на безплатна храна, се определят поименно със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33, т. 7 и по чл. 37 ЗМВР, както и на директорите на Регионални дирекции "****". Заповедите се издават след предварителни консултации с комитетите/групите по условия на труд и след писмено съгласуване със звено "Ведомствена служба по трудова медицина" към Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, след представени протоколи от измервания на фактори на работната среда и протоколи от заседания на комитетите/групите по условия на труд /чл. 4, ат. 2 от Наредбата/. Ищецът не е ангажират доказателства, от които по безспорен начин да става 2 ясно, че за процесния период е изпълнявал дейностите по чл. 2, т. 7 от Наредбата, с продължителност не по-малка от половината от установеното работно време за деня по ЗМВР с изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата. В представената от ищеца служебна бележка не са посочени дните, за които се полага безплатна храна, както и в какво количество е полагащата се храна и същата няма доказателствена стойност относно периода, за който се дължи безплатна храна или левовата й равностойност. Служителят претендира правото на безплатна храна във връзка с възложени дейности - работа със специфичен характер и при специфични условия, но не е представил доказателства, които да сочат, че е извършвал работа със специфичен характер и при специфични условия на труд, а именно „при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт по метеорология и хидрология“. Не са посочени и доказателства, които да удостоверяват, че средно денонощните температури за процесния период са били под +10 °С и над +30 °С. Счита също, че правото на служителите на безплатна храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се компенсират с пари аргумент от чл. 6 от Наредбата (преди изменението от 04 Август 2020 г.), съгласно която безплатна храна за служителите на МВР. извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. Целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните дейности, които извършва и то в момента на извършване на работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари и то не към момента на извършване на работата.

Относно иска с правно основание чл. 181, ал. 3, изр. второ от ЗМВР (представляващо обезщетение, равняващо се на стойността на непредоставените от органа по назначаване ободряващи напитки за полагани от ищеца нощни дежурства през процесния период от 20.06.2017 г. до 31.07.2020 г.), счита, че безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се компенсират с пари, в който смисъл има съдебна практика.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът не се представлява, в писмена молба от юр. *** счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в молбата – защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - Р при РДГП Смолян на длъжност „Старши полицай“.

Според представената служебна бележка на л. 30, издадена от ответника, за периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г. ищецът е получавал пари за храна /порцион/ в размер на 120 лв. месечно.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г. е положил нощен труд общо 456 часа, за които му е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час. Положените часове нощен труд обаче не са преобразувани в дневен труд, не са начислени и не са изплатени. Същият следва да бъде заплатен с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В приложение 1 към заключението в табличен 3 вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения 456 часа нощен труд в 521 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е определен положен труд в размер на 65 часа на стойност 547,57 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е определена по тримесечия в размер на 20,23 лв., начислена към 18.08.2020 г.. В процесния период ищецът е положил 167 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл.

2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 601,20 лв.. Лихвата върху тази равностойност е в размер на 85,97 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи храната да 18.08.2020 г.. размерът на неосигурените ободряващи напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г. е 81,60 лв., а лихвата по тримесечия е 12,56 лв. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и напитки възлиза на 682,80 лв., а сборът от лихвите е 98,53 лв..

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са 4 обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 547,57 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 60 часа нощен труд в периода 01.08.2017 – 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.