Решение № 344 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110209894 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД (чрез адв. А.) срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8504570988, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 119 (сто и деветнадесет) лева.

В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материално-правните норми, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в разрез с целта на закона. Заявява се чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е неприложим за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Според жалбоподателя в случая е следвало да бъде издаден Акт и Наказателно постановление. В жалбата се посочва, че нормите на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание, насочени са към различни адресати и визират различни по естество нарушения. От тук се прави извод, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, вкл. и да възрази по чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Във връзка с това се посочва, че чл.167а, ал.4 от ЗДвП не е 1 правна норма с административно-наказателно процесуален характер и единствено предвижда задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3, Електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3-3в, съставените, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и Наказателните постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Посочва се, че чл.189, ал.10 от ЗДвП предвижда реда за влизане в сила на вече издадени Електронни фишове, е не реда за тяхното издаване и нарушенията, които могат да се санкционират с тях. Жалбоподателят твърди още, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специален спрямо чл.189, ал.4 от ЗДвП. Евентуални пропуски на законодателя не са основание за прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с чл.46 от ЗНА. На следващо место в жалбата се казва, че Електронният фиш не съдържа задължителните реквизити, закрепени в чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Освен това липсвало и отбелязване на административно-наказващия орган, издал Електронния фиш и мястото на извършване на нарушението. Липсвало словесно описание на нарушението, а отразеното в Електронния фиш било в разрез с императивната материално-правна санкционна разпоредба. Посоченото в Електронния фиш не отговаряло на нарушението, за което се ангажира административно – наказателна отговорност на жалбоподателя. Според жалбоподателя не можело да се направи и преценка за компетентност, тъй като липсвали данни за издателя на Електронния фиш. В санкционния акт не било отбелязано в чий административни граници е извършено нарушението. Мястото на нарушението било неясно, неточно и неправилно. Освен това пътищата, за които се събира пътна такса са описани в Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020г. и там не бил посочен пътят, визиран в обжалвания Електронен фиш. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС за нарушено право на защита, тъй като в ожалвания Електронен фиш не била отбелязана посоката на движение, в коя област се намира пътят и други белези, които биха индивидуализирали мястото на извършване на нарушението. В жалбата се твърди, че към 18.05.2021г. път А-6, км. 50+427 не е изграден, респ. не съществува и липсва обективно място на извършване на нарушението, което представлява съществен реквизит на административното обвинение. По-нататък в жалбата се посочва, че в Електронния фиш няма описание на нарушението. Определя се като недопустимо при ангажиране на административно – наказателната отговорност на дадено лице в обвинението да се съдържа алтернативност на деянието : „за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“. Според жалбоподателя словесното описание на нарушението в Електронния фиш не отговаря на посочената за нарушена правна норма. Твърди се да не е осъществен съставът на чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е допуснал/разрешил преминаването на превозно средство без да бъдат платени пътните такси. В жалбата се посочва, че има пълна неяснота в какво действително се изразява направомерното поведение на наказаното лице – не е ясно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната на чл.102, ал.2 от ЗДвП като е допуснал движение на ППС без едновременно да са изпълнени задълженията по 2 установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. По-нататък в жалбата се твърди, че процесният Електронен фиш не е издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-114/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като нарушението е заснето и установено на 18.05.2021г., а той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в изпълнение на Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № 28765/09.09.2021г. Поради това се твърди да не е спазена формата на Електронния фиш. Отделно от това се посочва, че образецът на Електронен фиш, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ бил утвърден еднолично от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на заседание на целия Управителен съвет. В жалбата се претендира и за неспазване на давностните срокове. Според жалбоподателя заснемането на нарушението поставяло началото на производството по издаване на Електронен фиш и заменяло съставянето на АУАН, а Електронният фиш имал функция на Наказателно постановление. Поради това в жалбата се сочи, че срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече от датата на заснемане на нарушението с техническото средство. От тук се прави извод, че Електронният фиш бил издаден след давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. По-нататък в жалбата се твърди, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена сила и съдът не е обвързан от фактическите му констатации. Непонятно е за жалбоподателя как административно – наказващият орган е установил, че е извършено нарушение единствено чрез доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167, ал.3 от ЗДвП и снимковия материал. Според жалбоподателя с тези доказателства може да се установи единствено дали пътното превозно средство (ППС) е преминало през определено място, но не и дали е заплатена ТОЛ такса или не. По отношение на техническото средство, с което се установява нарушението, жалбоподателят твърди, че не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава последваща проверка съгласно Закона за измерванията, въпреки че заснема място и час на нарушението. Поради това се отрича снимките и докладите да представляват годни доказателствени средства. По-нататък в жалбата се посочва, че таксата, която АПИ начислява наред с имуществената санкция била неправомерно изчислена. Цитира се чл.29 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление на Министерски съвет № 370/20.12.2019г. (обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г., изм. бр. 16 от 24.02.2020г. ) и се посочва, че не са събрани доказателства дали не е възможно да се установи действително изминатото разстояние по причини, които не се дължат на техническа неизправност на електронната система, респ. не е определена и отсечката по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, за който собственикът или ползвателят трябва да заплати максимална такса. Още повече, че пътните участъци са разделени на ТОЛ сегменти и именно АПИ поддържа републиканските пътища в страната, поради което е била длъжна да изведе ясно и недвусмислено за кой пътен участък, респ. за кой ТОЛ сегмент от пътя става дума. Доколкото такива данни не се 3 установявали в производството, се прави извод за незаконосъобразно начисляване на максималната такса, тъй като не бил посочен ясно и точно ТОЛ-сегментът, за който се събира и с каква дължина е същият. Жалбоподателят се позовава и на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и заявява, че доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. Твърди се, че целта на законовата уредба е събирането на дължимите пътни такси от задължените лица, а не тяхното неправомерно наказване без да са установени всички факти. Прави се извод, че наказващият орган е следвало да даде възможност на Дружеството – жалбоподател да предекларира данните, ако е установил несъответствие. Във връзка с горното се цитира и чл.10б, ал.7 от ЗП като поблагоприятна за жалбоподателя. На следващо место в жалбата се твърди, че е нарушен принципът на пропорционалност. Ако се приеме, че е налице извършено нарушение, жалбоподателят счита, че доколкото от деянието не са настъпили никакви вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани, както и защото има своевременно заплащане на пътни такси и нарушението е първо по ред за жалбоподателя, то случаят следва да бъде квалифициран като маловажен. Поради всичко това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш. Претендират се и присъждане на направените по делото разноски.

Пред СРС, НО, 10 състав „****“ ЕООД се представлява от адв. Л., която в съдебното заседание на 18.10.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. Л. пледира за отмяна на Електронния фиш по съображения, изложени в жалбата.

Процесуалният представител на Дружеството – жалбоподател представя и писмени бележки. Иска присъждане на направените от Дружеството – жалбоподател разноски по делото, във връзка с което се представя и списък с разноски.

В писмените бележки, предоставени от адв. Л. и подписано от адв. А., се преповтарят доводите от жалбата. Допълва се, че в проект на Закон за изменение и допълнение на ЗП /публикуван за обществено обсъждане на 30.03.2023г. в портала за обществени консултации на Министерски съвет и гласуван на първо четене в Народното събрание на 15.06.2023г./ се предвиждат изменения в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, като изрично да се добавя чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП към хипотезите, при които може да бъде издаван Електронен фиш. Иска се обжалваният Електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, издаден в противоречие с материално-правни разпоредби, при съществено нарушение на административно-производствените правила и целта на закона. Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), редовно призована, не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав.

В писмо с вх. № 204862 от 18.07.2023г., с което жалбата е препратена от АПИ – Национално ТОЛ управление на СРС, заедно с административно – наказателната преписка, 4 се посочва, че обжалваният Електронен фиш притежава всички задължителни реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, подадената от „****“ ЕООД жалба е неоснователна и недоказана и се иска съдът да потвърди процесния Електронен фиш като правилен и законосъобразен.