Решение № 694 от 14.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Г.

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова в присъствието на прокурора А. Ист. К. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г. Въззивно частно наказателно дело № 20261100605054 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

С протоколно определение от 18.06.2026 г. по НЧД № 1192/2026 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав е извършил групиране на наложените на осъдения Я. Г. К. наказания, като е увеличил по реда на чл. 24 НК определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода и е определил първоначален строг режим на изтърпяване, приложил е чл. 59 и чл. 25, ал. 2 НК.

Срещу определението е подадена в срок жалба от осъдения, в която се изразява недоволство, че не е изчакано и взето предвид решение на СГС по ВЧНД № 1629/2024 г., както и не са отчетени задържания по други дела. Не са направени доказателствени искания.

Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на прокуратурата.

Въззивният съд прецени по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото е нужно да се изискат справка за съдимост за осъдения с бюлетините към нея, както и справка от ГДИН за търпените от осъденото лице наказания лишаване от свобода и задържането му по различните дела.

Защитникът на осъдения поддържа жалбата и моли въззивният съд да я приеме жалбата и да съобрази новите доказателства за осъждане на Я. К. при групирането на наказанията.

Осъденият К. поддържа казаното от защитника си и сочи, че проблемът бил, че се изчаквало решение по друго дело на СГС, което вече било известно.

1

Представителят на СГП счита, че жалбата не е основателна и моли за потвърждаване на първоинстанционното определение.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли да бъде взето правилно решение и да бъде направена кумулация.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и е било образувано по молба на осъдения Я. Г. К., с искане за групиране на наложените му наказания.

От справката за съдимост на осъдения К. се установява, че по отношение на него са налице общо двадесет предходни осъждания. Правилно първостепенният съд е констатирал, че с оглед времето на извършване на отделните деяния и на влизане в сила на съдебните актове, са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 13851/2022 г., НОХД № 3348/2022 г., НОХД № 9621/2022 г. и НОХД № 15219/2023 г., и четирите по описа на СРС. Действително престъпленията по тези дела са извършени преди, за което и да е било от тях да е имало постановен и влязъл в сила акт на съда. Коректно измежду наказанията по посочените дела е определено като общо най-тежко наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години.

С обжалваното определение съдът е преценил, че така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК с 1/една/ година, като осъденият следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години. Съдът е приел, че това се налага с оглед множеството осъждания и времевия период, в който са извършени деянията, както и обстоятелството, че се касае преимуществено за престъпления срещу собствеността на гражданите.

Изводите на районния съд за необходимостта от приложението на чл. 24 НК спрямо осъдения са правилни и законосъобразни. Съгласно трайната съдебна практика в страната, а и с оглед цитираната от СРС тълкувателна практика, обективирана в Постановление № 4/1965г. на ОСНК, ВС, сред критериите, които съдилищата следва да вземат предвид при преценката дали да бъде увеличено общото най-тежко наказание попадат броят на престъпленията, тяхната последователност, времето на извършване, характерът, степента на обществена опасност на личността на подсъдимия и др. В конкретния случай, кумулативната група включва четири осъждания за деяния извършени в условията на опасен рецидив и в изключително кратък времеви интервал. Това е категорична индиция за това, че Я. К. е лице с формирани трайни престъпни навици. В такава насока са данните за множеството други негови осъждания, извън тези, попадащи в групата. Прави впечатление и това, че осъжданията по делата, включени в кумулативната група, а и не само те, са 2 преимуществено за престъпления против собствеността. Не следва да се пренебрегва и фактът, че първото по време деяние, от попадащите в разглежданата съвкупност, е осъществено по-малко от 6 месеца, след като К. е изтърпял ефективно предходно определено му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” по предходни негови осъждания, в размер на 3/три/ години и 4/четири/ месеца. Всичко това води до извод, че налаганите до момента на осъдения наказания не са постигнали ефект и осъденото лице изобщо не е осъзнало ролята им най-малкото в посока да преустанови престъпната си деятелност. По никакъв начин не са били постигнати целите на наказанието, визирани в чл.

36 НК и най-вече индивидуалната превенция. Това са обстоятелства, сочещи на висока степен на лична обществена опасност на осъдения. Ето защо, определянето на по-високо наказание по реда на чл. 24 НК има резон. Коректно е преценено и че първоначалният режим за изтърпяване на определеното и увеличено общо най-тежко наказание следва да е строг.

Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното общо и увеличено най-тежко наказание времето, през което осъденият е бил задържан по делата, включени в кумулативната група - по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и изтърпяната част от наказанията по тези дела.

На следващо място, напълно правилно СРС е постановил Я. К. да изтърпи отделно наказанието по НОХД № 9638/2025 г. по описа на СРС, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години и 10/десет/ месеца при първоначален строг режим, като е приспаднал изрично и времето, през което осъденият е бил задържан, както и изтърпяната част от наказанието по въпросното делото. В тази връзка, неоснователно се явява оплакването в жалбата, касаещо незачитане на време на задържане и изтърпяно наказание.

Първостепенният съд прецизно е приспаднал времето на задържане и вече изтърпяното наказание, както относно общото най-тежко наказание, така и относно наказанието, което следва да се изтърпи отделно. Тук e и мястото да се посочи, че деянието предмет на осъждането по НОХД № 9638/2025 г. по описа на СРС е извършено на 02.05.2025 г., след влизане в сила на съдебните актове по НОХД № 13851/2022 г., НОХД № 3348/2022 г., НОХД № 9621/2022 г. и НОХД № 15219/2023 г. Това е и причината наказанието по НОХД № 9638/2025 г. да подлежи на отделно изтърпяване, доколкото престъплението, за което то е наложено не е в отношение на съвкупност с престъпленията по другите 4 посочени съдебни дела.

Въззивният съд счита за неоснователни и доводите от жалбата и съдебното заседание, касаещи вземане предвид на произнасянето на СГС по ВЧНД № 1629/2024 г. След запознаване с постановеното по цитираното дело протоколно определение от 30.06.2026 г., /приложено по настоящото дело/, въззивният съдебен състав намира, че същото не оказва никакво влияние върху правилността на постановеното от СРС определение, предмет на текущото въззивно производство. С коментираното определение реално е потвърдено предходно извършено от СРС идентично групиране на наказанията по гореобсъдените 4 съдебни дела, като единствено не е било коментирано осъждането по НОХД № 9638/2025 г.

3 по описа на СРС, тъй като това осъждане е в сила от 02.07.2025 г., а предходното групиране е извършено от СРС на 19.02.2024 г. Освен това, както вече бе обсъдено по-горе, наложеното наказание по НОХД № 9638/2025 г. безспорно подлежи отделно изтърпяване.

В заключение, при извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение на СРС от 18.06.2026 г., въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав от 18.06.2026 г. по НЧД № 1192/2026 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4