Определение № 2868 от 08.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2868 гр. Бургас, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100500443 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 1367/27.02.2026г. по описа на РС- Карнобат, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Дишлев, срещу разпореждане № 145 от 20.02.2026г. по ч.гр.д.№ 175/2026г. по описа на Районен съд- Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу З. К. К..

Изложени са оплаквания, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен.

Намира за незаконосъобразен извода на съда, че с разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК законодателят е дал възможност на съда да извърши цялостна преценка относно конкретния договор за потребителски кредит и свързания с него договор за цесия относно наличието на неравноправни клаузи, допустимост и изискуемост на претендираното задължение; че едно от обстоятелствата, за които съдът служебно е дали заявителят е легитимиран да предяви като свои твърдените вземания срещу длъжника в заповедното производство; както и че заявителят е длъжен да представи доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

След анализ на нормативната уредба, регламентираща производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е изведено становище, че в това производство преценката на съда дали подаденото заявление следва да бъде уважено е ограничена, като се свежда до проверка за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК. Цитирана е съдебна практика на окръжни съдилища. Развити са съображения, че разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК изброява изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, като няма основание същата да се тълкува разширително, извън буквалния й 1 смисъл, сред които не са договора за цесия /който е сключен между други страни/, както и доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови нов съдебен акт по същество. Не се представят нови доказателства.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 443/2026г. по описа на Районен съд Карнобат е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник- юрисконсулт.

Иска се издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 и изпълнителен лист против З. К. К. с настоящ адрес в гр.София, за следните суми:

- 306,78 евро - главница за периода от 14.06.2024г. до 14.08.2024г.;

- 185,65 евро - обезщетение за забава за периода от 15.08.2024г. до 8.02.2026г.;

-законна лихва върху главницата от 08.02.2026г. до окончателното изплащане на задължението.

Посочено е в т.5 във връзка с т.3.2. от заявлението, че задължението произтича от договор за заем- договор за потребителски кредит №9686727001, сключен на 14.06.2024г. между „Вивус БГ“ ЕООД в качеството на кредитор и в качеството на кредитополучател, по силата на който дружеството е предоставило на последната заем в размер на 800 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията била 800 лв. така договорът бил уговорен като безлихвен. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 14.08.2024г. на една погасителна вноска в размер на 800 лв. Вземането било прехвърлено от кредитора в полза на дружеството- заявител по силата на Приложение 1/7.11.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството- кредитор. Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо с изх.

№П-В/9686727001 от 17.11.2025г., изпратено с известие за доставяне от страна на заявителя като пълномощник на цедента.

Като доказателства са представени: Договор за кредит №9686727001 от 14.06.2024г. със страни „ВИВУС.БГ“ ЕООД като кредитор и З. К. К. като кредитополучател; ОУ на договора за кредит; декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП; Анекс за допълнителна сума от 17.06.2024г., анекс за допълнителна сума от 7.08.2024г.

С разпореждане № 449 от 11.02.2026г. районният съд, на основание чл. 411, ал.2, т.1, ГПК, е оставил без движение заявлението и е указал на заявителя в тридневен срок да представи доказателства за извършената цесия и приложението към нея /договор за 2 продажба и прехвърляне на вземания, Приложение №1 към него и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата/. Мотивирал се е че липсват доказателства за обстоятелствата, изложени в заявлението.

Освен това съдът е констатирал, че не е внесена дължимата държавна такса от 10,86 евро по сметката на съда. Указани са последиците при неизпълнение на тези указания, а именно, че заявлението ще бъде отхвърлено, а производството ще бъде прекратено.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба с вх. № 884/12.02.2026г., с която е представил доказателства за внесена държавна такса.

На 19.02.2026г. заявителят е депозирал молба до съда, в която е цитирал съдебна практика в подкрепа на становището му, което е възпроизведено и в частната жалба, че договора за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор, за да бъде изискван и той. Изтъква също, че този договор е неформален, а писмена форма ще е необходима с оглед евентуално доказване пред съда на неговото съществуване, което би могло да стане само в един бъдещ исков процес при условие, че бъде подадено възражение от длъжника. Изтъква, че ако съдът все пак държи да активната легитимация на заявителя по заявлението по чл.410 ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, на този етап достатъчна индиция е обстоятелството, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента. Затова намира, че договорът за цесия не попада в хипотезата на чл.410, ал.3 от ГПК, доколкото в тесен смисъл не представлява изменение на съдържанието на договора за потребителски кредит, а само води до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, което се осъществява с друг договор- този за цесия, по отношение на който съдът няма право да проверява наличието на неравноправни клаузи, тъй като договорът за цесия не е договор с потребител. Сочи се, че нормата на чл.410, ал.3 от ГПК изброява изчерпателно какви приложения следва да представи заявителя, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител и не предвижда представянето на уведомление до длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Акцентира, че уведомлението до длъжника не е условие за действителност на договора, както и за прехвърлителното действие на договора за цесия, като въпросът дали длъжникът е уведомен за цесията е въпрос на бъдещо исково производство, а не на заповедното.

Развити са пространни съображения относно характера на заповедното производство по чл.410 ГПК. Не са изпълнени указанията на КРС и не са представени изисканите от него документи.

С обжалваното определение районният съд е отхвърлил заявлението изцяло. Развил е съображения, касаещи необходимото съдържание на заявлението по чл.410 ГПК и е посочил, че според разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен когато:искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Посочил е, че разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК сочи, че когато вземането произтича от договор с потребител , към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Посочил е, 3 че изхождайки от целта и характера на заповедното производство, приема, че с посочената разпоредба законодателят е целял защитата на по- слабата страна в спора, която несъмнено е потребителя, като е дал възможност на съда да извърши цялостна преценка относно конкретния договор за потребителски кредит и свързания с него договор за цесия относно наличието на неравноправни клаузи, допустимост и изискуемост на претендираното задължение. Подчертал е, че именно по тази причина и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК, касаеща служебното начало, на съда е вменено задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител. Посочил е също, че едно от обстоятелствата, за които съдът следи служебно е дали заявителят се явява активно легитимиран да предяви твърдените като свои вземания срещу длъжника в заповедното производство. Тъй като в настоящото производство заявителят е предявил права, които по договор принадлежат на трето лице „Вивус БГ“ ЕООД, с твърдения, че същите са му прехвърлени с цесия, а не са представени доказателства за това, както и за уведомяване на длъжника за извършената цесия и кога е станало това, съдът е счел, че е лишен от възможността да извърши преценка дали заявителят е активно легитимиран да предяви претендираните срещу длъжника вземания в заповедното производство.

Съдът се е позовал и на разрешението, прието в т.4г от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.

№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, че при настъпило преди подаване на заявлението частно правоприемство заявителят трябва да представи доказателство за същото, а когато правоприемството се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него. Цитирана е практика на ВКС /определение №50079 от 20.02.2023г. по гр.д.№2864/22г. , трето гр.отд./, според която горните постановки намират приложение и по отношение на заявленията, подадени по реда на чл.410 ГПК. В заключение, след като е констатирал, че въпреки дадените му указания, заявителят не е представил посочените по- горе доказателства, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК вр. чл.410, ал.3 от ГПК следва да отхвърли заявлението. С тези мотиви заявлението е отхвърлено изцяло, а производството по делото е прекратено.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда за това дали е основателно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК включва съответствието на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС, дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител, в който случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/.

Задължително съдът следи дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 ГПК/, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3, чл.7, ал.3 ГПК/. Именно затова изрично в чл.410, ал.3 ГПК е необходимо и прилагането на 4 посочените документи - договори, ОУ и т.н.