Решение № 120 от 25.11.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Гоце Делчев, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20251220200320 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „ М.

Х.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: село В., ул. ************№ **, община С., област Б., в качеството му на представляващ „*********" ЕООД със седалище и адрес на управление село В., ул. ********* № **, община С., област Б., вписано при АВ- ТРРЮЛНЦ с ЕИК: ********, против Наказателно постановление № ********** /********г,изд. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Благоевград ,с което на дружеството наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв., за това, че в качеството си на „ работодател" е допуснал на ******** г. лицето И.

Ю. Ф. с ЕГН: ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „общ работник", без да му е предоставил екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.

Жалбоподателя редовно призован не се явява лично,за него упълномощен защитник,последния излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП .

Административно наказващия орган , редовно призован не се явява,за него се 1 явява юрисконсулт и изразява становище по жалбата-неоснователна.

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите А. А. М., М. К. Ц., М. Л. С. , К. И. А. и И. Ю. Ф.,първите четирима служители на ДИТ Благоевград .

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Свидетелите А. А. М., М. К. Ц., М. Л. С. и К. И. А. са служители на ДИТ Благоевград. На ****** г . около 1 1:45 часа, свидетелете А. М. и К. А. извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: в строителен обект - СМР - Жилищна сграда с търговски обект и аптека, находяща се в УПИ 11-43, кв. 30, по плА. на село Г., община Г., област Б. - направа на фасадна топлоизолация, с изпълнител на строително-монтажните работи „*********" ЕООД със седалище и адрес на управление: обл. Б., общ. С., с. В., ул. "******" №**.

Проверяващите на място видели 4 лица да извършват трудова дейност поставяне на външна топлоизолация.В процеса на работа участвал и с в и д е т е л я И. Ю. Ф..Последният бъркал разтвор и подавал на майсторите.Служителите на ДИТ Благоевград се легитимирали и предоставили на работниците декларации по образец за попълване .Свидетеля

Ф. собственоръчно попълнил документа ,като записал работодател –жалбоподателя , отразил работно място, работно време, почивки, трудово възнаграждение ,наличие на сключен трудов договор,без отбелязва предоставено ли му е уведомление за съответната регистрация в ТД на НАП и препис от трудовия договор.Свидетелката М. изготвила призовка за представяне на документи за извършена проверка. В хода на проверката управителя на дружеството не присъствал. Н а ********г. в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Б., е представена част от изискА.та с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на дружеството. Представен е Трудов договор №**** от ***** г. сключен с И. Ю.

Ф. с ЕГН: **********, който видно от ИС на И А ГИТ е регистриран в ТД на НАП на ******* г. в 14.47 часа/справка от ТД на НАП / .От служебна справка в регистъра на трудовите договори в Информационната система на ИА "ГИТ",става ясно - трудовият договор сключен между „*********" ЕООД и И.

2

Ю. Ф. е прекратен на ******* г.,а работодателя е подал уведомление за заличаване на прекратяването на същия трудов договор на ******** г. в 12:00 часа,т . е 12 минути след проверката по работни места .С оглед на констатираното нарушение на ******* г. свидетелката А. М. е съставила АУАН в присъствието на законния представител на дружеството , който прочел,подписал и получил препис от акта. В последствие е издадено атакуваното Наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Благоевград ,с което на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв.– правно основание чл.416 ал.5 от КТ във чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна.

По същество жалбоподателят не отрича релевантни за случая фактически констатации по акта, а именно, че на инкриминирА.та дата служители на ДИТ Благоевград извършили проверка по работни места в обекта за контрол ,относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство, но твърди , че не е извършил вмененото му нарушение,излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,които не се споделят от съда .

Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствапоказанията на разпитаните свидетели А. А. М., М. К. Ц., М. Л. С. и К. И.

А.,служители на Д”ИТ” Благоевград и от писмените документи. Показанията на свидетелите са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към управителя на дружеството , което да провокира

3 проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност.

По същество настоящият състав намира ,че не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаването на атакуваното наказателно постановление,влечащи след себе си отмяна на наказателното постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая не е нарушено правото на дееца да узнае за съдържанието на акта след подписването му и да отстоява своята теза, т.е на жалващият не е ограничено неговото право на защита, тъй като е имал възможност да го реализира в пълен обем още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство. Наказателното постановление е подробно и съдържа необходимите реквизити.Носителят на административно наказателната власт е издал наказателното постановление след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя . Съставеният акт за установяване на административно нарушение от свидетелката М. служи като предпоставка за издаване на друг - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация.

Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание. Съдът намира ,че деянието на нарушителя е съставомерно по законовата норма . Законодателят в чл. 414 ал.3 от КТ е предвидил : Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал.

1 или 2,се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На дружеството е вменено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ - Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.В разглеждания казус по безспорен начин се установи ,че в деня на 4 извършената проверка от служителите на ДИТ Благоевград , свидетеля Ф. е извършвал трудова дейност , възложена му от работодател –жалбоподателя . В приложената по делото декларация , попълнена от този свидетел, той е записал ,че работи за нарушителя на длъжност общ работник от дата 2023 година , посочвайки работно време , трудово възнаграждение в размер на 1070лв , почивки , работодателя,обекта ,и без да отбелязва дали е получил копие от тр.договор .В съдебно заседание този сведетел потвърди ,че към датата на проверката е изпълнявал трудови функции/като общ работник/ възложени му от жалбоподателя . При тези фактически данни , съдът намира , че правоотношенията между страните имат характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции. Налице са и съществени елемента на правоотношението, което го квалифицират като трудово - мястото на работа, характера на работа и работно време . Първо -мястото където свидетеля престира своя труд е строителен обект ,експлоатиран от жалбоподателя . Второ -характерът на работата, трудовата функция на работника е пряко свързА. с основния предмет на дейност на дружеството , а работното време е съобразено с нормативната уредба-КТ.За да е съставомерно едно деяние и то да представлява нарушение на правилата на КТ е необходимо в случая работодателя да не е процедирал съобразно разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2 от КТ .В конкретния случай работодателя е допуснал лицето Ф. до работа преди да му е предоставил екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.Красноречиви са взаимоотношенията между жалбоподателя и свидетеля -на работодател с работник , най вече от приложените писмени доказателства.

В случая административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 405а от КТ и не е обявил правоотношението като трудово,което не би могла да се третира като липса на нарушение на трудовото законодателство по чл. 63, ал.2 от КТ. Действително, контролните органи на Инспекцията по труда имат право да обявяват съществуването на трудово правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, но тази норма е диспозитивна и е въпрос на преценка на административния орган дали да упражни или не правото си по чл. 405а, ал. 1 5 от КТ. В този смисъл, контролните органи не са задължени при констатиране на нарушения на трудовото законодателство, свързани с предоставянето на работна сила, да издават постановления за обявяване съществуването на трудовоправни отношения, от което следва, че липсата в настоящия случай на издадено такова постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е ирелевантно за съставомерността на деянието, с което се нарушават съответните разпоредби на Кодекса на труда, свързани с предоставянето на работната сила.

По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в предвид :предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението и второ - идентифициране на дееца . При наличието на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно постановление. Безпорно се установяви ,че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,налице е виновно поведение от негова стрА.

,подлежащо на санкция. Съдът намира ,че дружеството е извършило цитираното в акта и наказателното постановление нарушение и следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност , както правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно наказание "имуществена санкция ".

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/519a1b19-305f-4848-afa7-53c0909486d2