Решение № 92 от 31.12.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Карнобат, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Д. при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Д. Административно наказателно дело № 20252130200226 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по повод подадената жалба от Ч. В. Д. ЕГН: ********** от гр. ***, чрез пълномощник- адвокат С. И. И. срещу Наказателно постановление № 9519 / 04. 08. 2025 г., издадено от В.Б.А.- началник на отдел „ОККРПМ“, при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ София, оправомощен със Заповед № РД-11-560 / 02. 05. 2025 г. на Председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 139, aл. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението пo пътищата и във връзка с чл. 7, aл. 1. т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.

177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП му е наложена административна санкция– глоба в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание, счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, оспорва фактическата обстановка и го обжалва в законовия срок пред РС- Карнобат, като желае съдът да постанови решение, с което да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява 1 лично, изпраща представител- пълномощник.

В съдебно заседание АНО не се явява лично, явява се негов процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание свидетелят Р. Й. Г.актосъставител потвърждава изцяло обстоятелствата посочени в АУАН и придружаващите го документи. Свидетелят В. Х. Х. - свидетел на съставяне на АУАН потвърждава съставянето на АУАН в негово присъствие, както и констатациите отразени в същия.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, незаинтересовани и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 0011010 от 07. 07. 2025 г., от Р. Й. Г. на длъжност инспектор Дирекция „АРОК“ /АПИ/.

На 07. 07. 2025 г. св. Г. е изпълнявал служебните си задължения на ГП І 6, км. 445 на отбивна площадка в посока гр. Карнобат- гр. Айтос. На място са се намирали и служители на Национално тол управление , КП- сектор Бургас, един от които е свидетеля Х.. Около 17,50 часа св. Г. е спрял за проверка ППС, състоящо се от МПС с две оси марка ****, модел **** с рег. № **** и полуремарке с три оси с рег. № ****, ППС-то е било управлявано от жалбоподателя Ч. В. Д. и е било натоварено с пшеница.

Св. Г. е извършил измерване на поосовото натоварване на ППС управлявано от жалбоподателя с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосно натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845, ролетка № 1311/18/5 м, при което се е констатирало, че са превишени максимално допустимите норми установени от министъра на МРРБ в Раздел ІІ от Наредба № 11 / 2001 г. на МРРБ, както следва:измереното натоварване на задвижващата 2- ра единична ос на ППС е било 13700 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е било с 2200т. При измерено разС.ие между 2 осите 1. 38 м, сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 29.045 т при максимално допустима натоварване на оста 24000 т, съгласна чл.

7, aл. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ, като превишаването е било с 5095 т. . ППС е тежко.

За извършеното измерване е издаден билет № 299 / 07. 07. 2025 г., който е бил представен на водача на провереното ППС, който е записал имената си , номера на влекача и се е подписал.

За констатираното св. Г. е съставил АУАН № 0011010 срещу жалбоподателя в присъствието на св. В. Х. Х.. В съставеният АУАН е посочено, че жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ във вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 / 2001 г.на МРРБ. Като доказателство към АУАН св. Г. е приложил копия от талони част ІІ за МПС и полуремаркето. Жалбоподателят е подписал АУАН, като е посочил, че няма възражения по същия. Препис от АУАН му е връчен, което се удостоверява с приложената Разписка от 07. 07.

2025 г. , която не е оспорена от жалбоподателя.

Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното НП № 9519 / 04. 08. 2025 година на Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, в което фактическата обстановка установяваща нарушението е пресъздадена така като е описана в АУАН и нарушението е квалифицирано по чл. 139, aл. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението пo пътищата и във връзка с чл. 7, aл. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1. т.

3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което нарушение на водачажалбоподателя Д. е на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция- глоба в размер на 2500 лева.

При определяне размера на наказанието наказващият орган е изложил мотиви, в които е отразил, поради какви причини определя конкретния размер на административната санкция „глоба“. Предвид така изложените мотиви за индивидуализация на наложеното наказание, съдът счита, че АНО е изследвал в необходимата степен всички критерии и е взел в предвид всички обстоятелства посочени в чл. 27 от ЗАНН и е определил размера на наказанието глоба, който е над средния размер за посоченото нарушение.

3

Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в жалбата му и представените писмени бележки за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно постановление, съдът намира същата за основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на АУАН съставен по предписаната форма и съдържание. Както в АУАН, така и обжалваното наказателно постановление правилно са посочени мястото на извършване на нарушението, начина на извършването му. Съдът намира за неоснователно твърдението, че в обстоятелствената част на АУАН не е посочен, реда който е установен. Такова изискване в ЗДвП и конкретната сочена като нарушена правна норма няма. Ясно в АУАН и НП са посочени текстовете от Наредбата на МРРБ са нарушени.

На следващо място съдът намира за неоснователни и част от останалите възражения- нарушаване на процесуалните правила, като не е посочено, че нарушителя се е движил по път отворен за обществено ползване без надлежно разрешение или заплатена такса. Не намира също така за основателно и твърдението, че НП е немотивирано.

Съдът намира, че към делото са приложени доказателства относно сертифицирането на измервателните уреди, с които е извършено измерванетоУдостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 от Български институт по метрология, Сертификат за съответствие, Заявление за проверка № 000029-18739 / 14. 04. 25 г. за периодична проверка на електронната везна изпълнено на 14. 04. 2025 г., от които по безспорен начин се установява, че измервателните устройства са от одобрен тип и същите са преминали необходимите проверки. Приложен е и протокол за проведено обучение на актосъставителят св. Г., от който се установява, че същия притежава необходимите знания и умения за самостоятелна практическа работа с везна от типа DFW-KR, с каквато е извършено и измерването в настоящия случай.

Съдът намира жалбата за основателна, относно компетентността на актосъставителя и АНО.

Съгласно задължителната практика на върховната инстанция, а именно Тълкувателно постановление № 2 / 08. 10. 2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС п о Тълкувателно дело № 5 / 2023 година по описа на 4

Върховния административен съд, в което е постановено „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.“.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав счита, че към датата на вмененото нарушение актосъставителят не е бил компетентен да съставя актове за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а и самото наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.

Видно от приложената Заповед РД-11-97 / 29.01. 2025 г. на Председателя на УС на АПИ „Посочените в раздел I от настоящата заповед длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура" да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл. 56, aл. 2, т. 1 oт Закона за пътищата във връзка с чл. 167, aл. 3 и чл. 184, aл. 1 от Закона за движението пo пътищата на физическото или юридическото лице, нарушило или наредило да се извърши движение на ППС в нарушение на Закона за пътищата, Закона за движението пo пътищата и разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2021 г. на MPPБ за движение на тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства.“ В разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП /в сила към момента на нарушението/ е посочено „Службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират съС.ието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на 5 маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.“ или към момента на установяване на посоченото в обжалваното НП, нарушение служители на АПИ и по конкретно св. Г., не са притежавали необходимата материална компетентност да съставят АУАН за извършено нарушение по чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Едва с изменението на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, считано от 07. 09. 2025 г. на служителите на Агенция "Пътна инфраструктура" е дадено правомощие да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, / която е била в сила към издаване на обжалваното наказателно постановление/ наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Видно от приложената Заповед № РД-11-560 / 02. 05. 2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" административно-наказващият орган не е бил оправомощен да наказва по чл.

177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на разноски се явяват основателни единствено направените от жалбоподателя, на когото следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие.