Решение № 1134 от 07.06.2024, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1134

Сливен, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20247220700105 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е, след като с Решение № 2259/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10701/2023 г. състав на ВАС на РБ - Второ отделение, е обезсилил Решение № 304 от 20.09.2023 г., постановено по административно дело № 200/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съдебното производство е инициирано по жалба на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., [жк] [адрес], п. от у. Р. Д. О., против Изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен да издаде скица – виза за проучване и проектиране, по подадено заявление от жалбоподателя.

При съобразяване на дадените от ВАС указания и след отстраняване на констатираните в първоначалната жалба нередовности с молба вх. № СД-01-01-1065/29.03.2024 г. от „ОРМИ ЕЛ“ ООД, п. от у. Р. Д. О. настоящият състав на Административен съд – Сливен приема, че е сезиран с жалба против Изричен отказ на Главния архитект на Община Сливен, обективиран в Писмо Изх. № 4704-3187/3/ от 25.05.2023 г. по описа на Община Сливен, да издаде скица – виза за проучване и проектиране, по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен.

Твърди се, че постановения отказ на главния архитект на Община Сливен е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на администратвнопроизводствените правила, не е мотивиран, не съответства на материалноправните разпоредби и не е съобразен с целта на закона. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление.

В съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от адв. Д. О. от АК – С., надлежно упълномощен. Адвокат О. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира за присъждане на сторените разноски по делото, за което прилага списък.

Административният орган – Главния архитект на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, оспорващият е поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30 kW в УПИ с идентификатор № *** по картата на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. Сливен, местност „Дюлева река“. Към Заявлението са приложени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 том ХХIII дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен, и Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен. Видно от Нотариалния акт, оспорващият е купувач на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. Сливен, местност „Дюлева река“, с площ 979 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на тайно ползване – ниско застрояване, ведно с находящите се в имота: сграда с идентификатор № *** с предназначение – селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор № *** с предназначение – селскостопанска сграда. Приложената скица е на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен. На 01.09.2022 г. от оспорващия е платена такса по подаденото заявление.

На 09.09.2022 г. от Главния архитект на Община Сливен е издадено Писмо Изх. № 4704-3187/1/ от 09.09.2022 г. по описа на Община Сливен, адресирано до оспорващия, в което е посочено, че във връзка с постъпили заявления за издаване на скици с визи за проучване и проектиране с Вх. № № 4704-3187 и 4704-3188 от 12.08.2022 г., обстоятелството, че сграда с идентификатор *** по КК в УПИ II - 323 е обозначена като селскостопанска, би било пречка при съгласуване на скицата и сключване на предварителен договор с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото изрично условие на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, при допускане монтирането на фотоволтаични системи, е в имота да има реализирано основно застрояване; и би следвало предварително да се преотреди по предвидения в ЗУТ ред УПИ II - 323 в кв. 229 по плана на м. „Дюлева река“, СО „Изгрев“, предназначен за вилно застрояване, за допустими съгласно статута на зоната дейности, допускащи съществуващата в имота сграда да е основно застрояване.

На 14.09.2022 г., по жалба от „ОРМИ ЕЛ“ ООД против Мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. до Главния архитект на Община Сливен, е образувано адм. дело № 340 / 2022 г. по описа на Административен съд – Сливен. Образуваното съдебно производство е приключило с окончателен съдебен акт – Решение № 4578 от 02.05.2023 г. по адм. дело № 415 / 2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Второ отделение, с което е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен по Заявление Вх. № 4704 – 3187 от 12.08.2022 г. за издаване на виза за проектиране, и е изпратена административната преписка на Главния архитект на Община Сливен за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.

Главният архитект е уведомен за решението на Върховния административен съд на 12.05.2023 г.

След получаване на решението на Върховния административен съд, от Главния архитект на Община Сливен е издаден оспореният в настоящото производство Изричен отказ, обективиран в Писмо Изх. № 4704-3187/3/ от 25.05.2023 г. по описа на Община Сливен, да издаде скица – виза за проучване и проектиране, по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. В отказа е посочено, че: заявлението е преразгледано; установено е, че имотът не е застроен; изграждане на фотоволтаична електроинсталация представлява строеж шеста категория и е допустима по разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, само като инсталация към съществуващи сгради и постройки, и е неприложима за имоти без застрояване; в незастроени имоти изграждането на фотоволтаична електроцентрала представлява строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква ,,д” от ЗУТ, за което е необходимо имотът да е отреден ,,за производство на електроенергия”, което е недопустимо за устройствената зона, в която се намира имот с идентификатор *** по КК, според ОУП на гр. Сливен, одобрен с Решение № 446 от 30.01.2009 г. на Общински съвет Сливен.

В административната преписка се съдържат и: Скица № 1484 от 15.08.2022 г. по описа на Община Сливен, Дирекция „Устройство на територията“, на имот – УПИ II - 323 /417.323, 2145/ кв. 229 по плана на м. „Дюлева река“, СО „Изгрев“ гр. Сливен, ПУП одобрен със Заповед № РД-15-4 от 05.01.2010 г., в която е отразено, че се издава по повод Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г.; Протокол за установяване на съществуващи сгради в ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Сливен от 19.05.2023 г.

По делото е назначена, изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена на и. П. Ж. З., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно заключението на вещото лице: от КК е видно, че в имота има нанесени две сгради: сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***; Сграда с идентификатор *** е разрушена, като на терена се виждат остатъци от основите й, които са бетонни, разбити до ниво повърхността на земята; Сграда с идентификатор ***, намираща се в североизточния край на парцела, е налична на терена, същата е с площ около 8 м2, което отговаря точно на изображението и в КК и описанието и в семантичните данни на КР; В поземления имот няма изградени други сгради. В западния край има изграден парник от метални тръби и полиетилен и дървена барака от дъски и ПДЧ; Спрямо Общия устройствен план на Община Сливен, приет с Решение № 1509 от 21.03.2019 г. процесният имот попада във вилна зона, селищно образование „Изток“, местност „Дюлева река“; ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Сливен, местност Дюлева река, вид на собствеността - частна, вид на територията - урбанизирана, НТП - ниско застрояване е урегулиран в УПИ II-323 в кв. 229 по плана на CO „Изгрев“, същия е предназначен за вилно застрояване.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Отказът за издаване на акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 219 от ЗУТ. За оспорващия, като подател на заявлението за издаване на скица-виза за проучване и проектиране, е налице правен интерес от оспорване на изричния отказ. Съгласно специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, изричният отказ може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването му. Оспореният изричен отказ е съобщен на оспорващия на 01.06.2023 г. Жалбата срещу отказа е подадена на 12.06.2023 г. и следователно е подадена в установения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният изричен отказ е формиран от произнасянето на компетентния, съобразно чл. 140, ал. 7, изр. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на Община Сливен, в пределите на неговите правомощия по заявление с правно основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36; когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Разпоредбата, която регламентира правото на виза за проектиране, както и условията за нейното издаване, е тази на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата, която изключва издаването на виза за проектиране, е разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, съгласно която за обекти на техническата инфраструктура не се издава виза за проектиране. В чл. 64, ал. 1 от ЗУТ са изброени изчерпателно елементите на техническата инфраструктура, като сред същите липсва фотоволтаична централа в УПИ, по отношение на която е поискано издаване на виза за проектиране с процесното заявление. Наред с изложеното, приложното поле на разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде съобразено с нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. От изложеното се налага извод, че разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ следва да бъде приложима в случаите, при които елементите от техническата инфраструктура са предвидени в ПУП. Следователно в случая не е налице забрана по смисъла на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране.