Решение № 51 от 08.02.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Красимир Шекерджиев

Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Тома Г. Комов като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200993 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на адв.И. Я., упълномощен защитник на подсъдимия В. Н. В. срещу нова присъда №15 от 06.10.2022г., постановена по ВНОХД №321/22г. от АС-София, 2 състав, насочена към частта от въззивния съдебен акт, в която е утвърдено осъждането на последния за извършени в реална съвкупност престъпления по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК и по чл.277а, ал.7 от НК.

Релевирани са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като при условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или за изменение на решението в санкционната му част, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. В. и защитникът му, адв. И. Я, редовно призовани, не се явяват.От последния е постъпило писмено становище, в което е заявено, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като адв.Я. е посочил, че поддържа жалбата и изложените в допълнението към нея съображения, както и отправените искания.

Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен.Счита, че не са налице 1 заявените с жалбата касационни основания в оспорената част от присъдата.Отправените упреци към аналитичната дейност на въззивния съд, според държавния обвинител, са неоснователни.Материалният закон е приложен правилно чрез утвърждаване на осъждането на подс.В. за извършени в условията на реална съвкупност престъпления по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК и чл.277а, ал.7 от НК.Наложеното на подсъдимия при условията на чл.23, ал.1 от НК наказание не е явно несправедливо.В последната насока се акцентира върху това, че индивидуализацията на наказанията за двете престъпления, включени в съвкупността, е протекла при условията на чл.55 от НК, като размерът на наложената санкция - пробация е близък до минималния, предвиден в особените материално-правни норми.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и съображенията на държавния обвинител, изложени на съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 25 от 01.12.2021г., постановена по НОХД №519/2020г., на ОСБлагоевград, подсъдимият В. Н. В. е бил признат за виновен за три престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, а именно:

1/От неустановена дата до 21.02.2018г. в дома си на адрес ************, държал повече от три археологически обекта /общо единадесет/ по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН, представляващи движими културни ценности по чл.7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл.278, ал.6 пр.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година, чрез следните пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

2/В същия период и на същото място, противозаконно е държал оръдие /специално техническо средство/- металдетектор марка „Енигма“, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от десет месеца, чрез следните пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

3/На 21.02.2018г., на посочения по-горе адрес ********, без надлежно разрешително, е държал високо рисково наркотично вещество, а именно:2,84 грама коноп /марихуана/, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800.00лв..

С присъдата, на основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подс.В. найтежкото измежду така определените наказания, а именно - наказание „пробация“ за срок 2 от една година, чрез следните пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъединил изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 800.00лв.

По жалба на защитника на подсъдимия В., адв. Я., първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред.Въззивното производство приключило със сега обжалваната присъда №15/06.10.2022г., постановена по ВНОХД №321/2022г. от АССофия, с която на основание чл.334,т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от

НПК първоинстанционният съдебен акт бил отменен в частта, с която подс.В. В. бил признат за виновен и наказан с глоба от 800.00лв. за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и в частта, в която към определеното общо най-тежко наказание е присъединена глобата, като на основание чл.304 от НПК бил признат за невиновен и оправдан по това обвинение .В останалата част присъдата била потвърдена.

Възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да получат приоритетно разглеждане, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите аргументи на жалбоподателя –за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В допълнението към касационната жалба, наличието на посочения по-горе касационен повод е защитено с твърдения за допуснат порок при оценката и анализа на гласните доказателствени източници, поставени в основата на утвърденото осъждане на подс.В. за престъплението по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НПК.В тази връзка се настоява, че въззивния съд превратно е тълкувал показанията на свидетелите К. и М.; не е подложил на критичен анализ информацията, която тези свидетели са предоставили в проведените им разпити, а наред с това е надценил доказателствената и стойност.Твърди се също, че вторият съд по фактите не е изложил мотиви за приетата недостоверност на обясненията на подсъдимия в частта, в която последният е заявил, че инкриминираните вещи по този пункт от обвинението са закупени от оказионни магазини.

Касационната проверка констатира, че в мотивите към присъдата се съдържат достатъчно по съдържание аргументи, разкриващи вътрешното убеждение на съда относно достоверността на доказателствените материали, включително и тези, на които касаторът поставя акцент.Контролираният съд не само е проверил доказателствените изводи на първия съд, но и ги е допълнил със собствени такива, подлагайки отново на обективна проверка и анализ цялата доказателствена съвкупност без да допуска отклонения от правилото за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.С нужната изчерпателност съдът е аргументирал кои доказателствени материали приема и кои не, излагайки последователно пътя на своите разсъждения.

Конкретното оплакване за превратно тълкуване на съдържанието на гласните доказателствени средства, събрани чрез показанията на свидетелите К. и М. и за 3 надценяване на същите за сметка на други доказателствени източници е несподелимо.На л.5 от мотивите към новата присъда, в отговор на идентично защитно възражение отправено пред апелативната инстанция, последната обстойно е проследила заявеното от коментираните свидетели.Проверяваният съд е отчел същественото значение на техните показания за установяване на решаващите по делото факти и отговорно е проверил тяхната достоверност.Всеки детайл от събраната информация е проследен в контекста на цялата доказателствена съвкупност.Проследеното и съпоставено съдържание на обсъжданите показания сочи, че те са подробни, конкретни и устойчиви по основните въпроси, включени в предмета на доказване и представляват индиция за тяхната достоверност.Въззивният съд не е основал фактическите си изводи въз основа на оперативната информация, с която са разполагали двамата свидетели, а на съвкупната оценка на заявеното от тях и съпоставката му с всички източници, включени в доказателствената маса, с оглед на което отправеният упрек за липса на кореспондиращи на тази информация доказателства, е лишен от основание.Същевременно, приложеният от въззивната инстанция комплексен подход изключва отправените упреци за това, че обсъжданите показания не са били подложени на критичен анализ.

В съответствие с процесуалните задължения за всестранност на съдебното изследване са обсъдени и обясненията на подс.В..Въззивният съд без основание е упрекнат за това, че не е мотивирал отказа си да цени с доверие обясненията на подсъдимия, в частта, в която същият е заявил, че е закупил процесните монети от оказионни магазини. Отхвърлянето на обясненията на подсъдимия в коментираната им част не е извършено декларативно и неаргументирано. Преценката за недостоверността им е осъществена след комплексен анализ на доказателствената съвкупност като съдебната позиция е била защитена в решителна степен с факта, че в нумизматичните магазини е разрешена продажбата единствено на монети, регистрирани по съответния ред /чл.113чл.117 ЗКН/ (виж л.7 от мотивите).

Тук е мястото да се припомни, че не съществува процесуална възможност за удовлетворяване на искането на защитата настоящият съдебен състав да пререши въпроса за достоверността на коментираното доказателствено средство. С изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, под която не попада разглежданият казус, касационната инстанция е съд само по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да третира като отговарящи на обективната истина доказателства, които долустоящите съдилища са приели за неистинни, респ., да дава указания в тази насока.

Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита на подсъдимия, аргументирано с некоректно повдигнатото му обвинение по чл.277а, ал.7 от НК /според защитника формата на изпълнителното деяние е следвало да бъде „укриване“ на специалното техническо средство, а не „държане“ на същото/.Касационният съд не 4 счита за необходимо да излага подробни разяснения във връзка със защитното твърдение, според което поставянето на коментираното средство под спалнята на подсъдимия покрива характеристиките на формата на изпълнителното деяние „укриване“ , а не на „държане“, тъй като счита, че то няма решаващото за наказателната отговорност на В. значение, на плоскостта на възможността му да узнае в какво точно е обвинен и да реализира в пълен обем правото си на защита.Достатъчно е да се посочи, че:1/престъплението по чл.277а, ал.7 от НК е очертано с три различни форми на изпълнителното деяние –изготвя, държи, укрива, а не с три различни изпълнителни деяния, както се сочи в жалбата, и 2/ при формите на изпълнителното деяние –държи и укрива , деецът осъществява фактическа власт върху предмета на престъпление, като различията между тях са незначителни в полза на укриването, където вещта допълнително е сложена на място, неизвестно за други лица и държавни органи, за да не бъде открита.В конкретния случай, по волята на държавното обвинение, вменената на подс.В. с обвинителния акт форма на изпълнителното деяние е „държане“ на инкриминираната по този пункт вещ, като обвинителят не е счел за необходимо да инкриминира действията по поставянето и на място, затрудняващо намирането й.В този смисъл, конструкцията на обвинителния инструмент не указва на порок по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК в аспекта на неяснота или непълнота на обвинението, затрудняваща реализиране на правото на защита на подсъдимия.Това е така, защото, съдържанието на обвинителния акт изпълнява основното си предназначение – да очертае надлежно рамката на наказателното производство срещу подсъдимия чрез формулиране на обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, а това гарантира осъществяване на правото му на защита.

Разпечатката съдържа 27 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5199b24d-d434-4d31-9226-eebc30547320