Решение № 328 от 14.10.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. К., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100089 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 74, във вр. с чл. 357 от КТ.

Ищецът – М. А. К. твърди, че през 2022г. бил назначен на сезонна работа във Ф. при френски работодател чрез ответника по делото, който действал като посредник. Договорът му бил прекратен след завършване на съответната дейност през 2022г. и оттогава нямал отношения с ответното дружество. През 2023г. също работел във Ф. като сезонен работник, но сам сключил трудовия си договор без посредник. След приключване на трудовото правоотношение се прибрал в България и подал документи за получаване на помощ при безработица в Бюро по труда гр. К., както и в ***. През месец декември 2023г. му се обадил служител от Бюро по труда гр. К. и му съобщил, че имал сключен трудов договор с ответното дружество от 12.10.2023г на длъжност „*****“. Твърди, че договор с ответното дружество не е сключвал, не е подписвал и не е имал абсолютно никакви контакти с когото и да било от ответното дружество от 2022г., когато прекратили трудовото си правоотношение. Веднага след като му съобщили за действащия трудов договор потърсил помощ от адвокат, намерили данните на фирмата в 1

Търговския регистър, звънели на телефоните, които имал - на управител и счетоводител от 2022г., свързали се с адвокатката, която регистрирала дружеството, направили всичко по силите си, за да се свържат с управител или собственик на фирмата, който да обясни какъв е този трудов договор и ако е станала грешка - да го прекрати със задна дата. Усилията останали без успех телефоните били изключени, а счетоводителят обяснил, че не се занимавал с тази фирма и нямал никакви контакти с неин представител. Твърди, че от 2022г. не е имал никакви контакти или трудови и каквито и да било други правоотношения с ответното дружество. Въпреки това в националната система на Бюрото по труда излизало, че има действащ трудов договор със същото дружество като това не отговаряло на истината. Твърди, че към момента бил безработен, т.е. откакто се върнал от Ф. 2023г. и това обстоятелство му пречило да му бъде отпусната помощ при безработица.

Освен това не знаел кой и защо го е подписал на процесния трудов договор, и какви могат да бъдат последствията за него.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 74, във вр. с чл. 357 от КТ, да установи несъществуването на трудов договор от 12.10.2023г. между ищеца и ответното дружество, според който е назначен на длъжност „*****“, като същият договор бъде обявен за недействителен, поради факта, че лично не е полагал подпис и не се е съгласявал да встъпи в трудово правоотношение с ответното дружество.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - А.М.Б. А. **** ЕООД, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2024г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.

239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв 2 не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба и характера на иска, доколкото е предявен отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже съществуването на трудовия договор намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът (който не ангажира никакви доказатгелства) ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, касаещ несъществуването на трудов договор от 12.10.2023г., без решението да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.

По отношение иска за недействителността на трудовия договор, съдът намира следното:

Съгласно чл. 74, ал. 1 от КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на КТД или ги заобикаля, е недействителен. Основанията за недействителност не са подробно уредени в КТ и затова се прилагат общите правила на ЗЗД за недействителността на договорите. Законът изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма - чл. 62, ал. 1 от КТ, като писмената форма е условие за неговата валидност. След като липсва писмен трудов договор, то не е възникнало трудово правоотношение със съответното предприятие и то не е работодател на ищеца. По силата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления (уговорки) на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително още по-малко изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му. Ето защо се налага изводът, че съобразно правната уредба в чл. 62 от КТ, трудовото правоотношение възниква само на основание сключен писмен трудов договор.

В конкретния случай не се спори, че не е налице сключен писмен трудов 3 договор между страните. Това от своя страна не позволява да се приложат правилата на чл. 74 и чл. 75 от КТ, тъй като посочените разпоредби имат предвид съществуващ трудов договор, който поради наличие на порок от вида на посочените в чл. 74, ал. 1 от КТ е недействителен, но същите са неприложими, когато такъв липсва. С оглед изложеното иска, с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване недействителността на сключения между страните трудов договор от 12.10.2023г., поради липса на форма се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение А.М.Б. А. **** ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ***** по предявения от М. А. К. от гр. Б., кв. ***** с ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 357 от КТ, че между М. А. К. от гр. Б., кв. ***** с ЕГН ********** и А.М.Б. А. **** ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. *****, не съществува трудов договор от 12.10.2023г. по силата на който, М. А. К. с ЕГН ********** да е назначен при А.М.Б. А. **** ЕООД на длъжност „*****“.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. К. от гр. Б., кв. ***** с ЕГН ********** против А.М.Б. А. **** ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ***** иск, с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ, за обявяване недействителността на трудов договор от 12.10.2023г., поради липса на форма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, А.М.Б. А. **** ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ***** да заплати на М. А. К. от гр. Б., кв. ***** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК, като същото да се връчи на страните.

Сн.Д.

4

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5