Решение № 87 от 11.09.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Нови пазар, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20253620200266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ ООД с ЕИК 124324265 със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “***“, №* представлявано от Н.Б.Г., чрез адв. Г. Д., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № 8505273465, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл.

179, ал. 3б от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен, неправилен, необоснован и съставен при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят сочи, че електронният фиш бил издаден за нарушение, за което законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл. 179, ал. 36 от ЗДвП и след като не е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Жалбоподателят сочи, че към датата на вмененото нарушение в ЗДвП, 06.04.2022г., законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител да се наказва собственика на пътното превозно средство. Към 06.04.2022г. за нарушение по чл.

179, ал. 36 от ЗДвП, според жалбоподателя законът изисква налагането на санкцията да става с наказателно постановление, а не с електронен фиш.

Жалбоподателят сочи и това, че вмененото нарушение било извършено и установено на 06.04.2022г., а електронния фиш е връчен две години и десет месеца след това. Въпреки, че към датата на нарушението чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е предвиждал издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б, а само за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, АПИ е издала електронния фиш само за да избегне ограничението на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН.

1

Жалбоподателят сочи, че в издадения ЕФ не е спазено правото на ЕС. Предвид късното връчване на издадените (две година и десет месеца), в нарушение на закона - чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, контролиращия орган АПИ е била длъжна да спази, но не го е направила изискването на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Според този Регламент - чл. 2, § 7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава контролния орган преди да започне административно- наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2, § 7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл. 106, ал. 7¬9 от ЗП.

Разпоредбите на чл. 106, ал. 7, ал. 8 и, ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Посочените разпоредби на Регламента не са били в сила към датата на посоченото нарушение, но към датата на издаване на електронния фиш, според жалбоподателя АПИ е била длъжна да ги съобрази и приложи.

Жалбоподателят сочи, че издадения ЕФ е незаконосъобразен само на това посочено основание.

Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени издадения ЕФ и да му присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт, който счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.

Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и установи следната фактическа страна:

На 06.04.2022 г. в 06,26 ч. ППС – *** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, се движел по път А-2 км 361+581, в община Каспичан, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Било установено, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването.

След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил съставен електронен фиш № 8505273465/06.04.2022 г., с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за 2 събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С него на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл.

102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Установеното нарушение било регистрирано в информационната система под № 8505273465.

По делото не се спори, че описаното МПС, е собственост на фирма „***“ ЕООД.

Собствеността на МПС се потвърждава и от приложеното по делото копие на регистрационния талон на МПС-то, л. 37.

След установяване на собствеността на движещото се ППС е съставен електронен фиш № 8505273465.

Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 10.06.2025 г., съгласно приложена обратна разписка по делото.

С електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 167 лв.

В електронният фиш е посочено, че „***“ ООД с ЕИК 124324265 може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗХП в размер на 540 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.

Описаните факти се потвърждават от приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи относно приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в административно наказателното производство:

Относно наличието на допуснати съществени нарушения на закона и на административното производство по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се разглежда делото по същество, съдът установи следното:

Издадения електронен фиш (ЕФ) формално съдържа всички необходими и задължителни реквизити. Нарушението е описано еднозначно и ясно, както относно дата, място, час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от надлежен компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

ЕФ е съставен за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП, за което и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена на жалбоподателя „***“ ООД с ЕИК 124324265, имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Самото нарушение е извършено на 06.04.2022 г.

По време на действие, към датата на нарушението - 06.04.2022 г. по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1 от ЗП, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата й редакция (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Самата норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е санкционна и самата тя 3 предвижда възможност за налагане на санкция за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но реда по който става самото налагане на санкцията е уреден в чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП.

По отношение на санкцията налагана по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обаче реда, посочен в чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП и действащ към момента на извършване на нарушението е неприложим, което означава, че налагането на санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП следва да се осъществи след установяването на нарушението с АУАН и последващо издаване на НП, а не с ЕФ.

Съгласно изричната норма на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това означава, че към датата на извършване на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, приложима за санкционирането му норма е тази на чл. 189, ал.1 и следв. ЗДвП, изискваща съставяне на акт за установяване на нарушение и последващо издаване на НП, а не специалната норма на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в чието приложение санкцията, налагана по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се включва едва с изменението от 13.02.2024 г.

От горното следва, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за неговото издаване, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Като е издал ЕФ вместо АУАН и евентуално НП за установеното нарушение, административнонаказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение на административнонаказателните правила за санкциониране на извършителя. Това представлява самостоятелно отменително основание на издадения като незаконосъобразен ЕФ.

На следващо място, съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбите и на чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., за незабавно информиране на ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Уведомяване за неплатената, но дължима тол такса, както и за нейният размер е направено едва с връчването на ЕФ, а не преди него, каквото е изискването на Регламента и на чл. 10б ЗП.

Доставчиците на ЕУЕПТ са длъжни да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.