Определение № 2023 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2023 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110164784 по описа за 2023 година

Съдът намира искането на ищеца, направено в съдебно заседание от 10.04.2025г. и отразено в протокола, за приемане за съвместно разглеждане на инцидентален установителен иск (ИУИ) за прогласяване нищожността на договора от 19.12.2017 г., за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО в настоящото производство.

Съгласно чл. 212 от ГПК, инцидентален установителен иск се допуска само относно правоотношения, които са преюдициални (обуславящи) спрямо спорното право, предмет на главния иск, поради което оспореното правоотношение, което се въвежда с допълнителен иск следва да определя изхода от спора по настоящия главен иск ( в случая - 108 зс).

С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право – предмет на главния или на насрещния иск. С него се променя предметът на делото, като наред с обусловеното право – предмет на първоначалния или насрещния иск, се добавя обуславящото правоотношение и така се постига последващо обективно кумулативно съединяване на искове.

Ако инцидентният установителен иск предполага участие на трето лице (например задължителен необходим другар), то приемането му не следва да се допуска, тъй като чрез предявяването му не е възможно разширяване на кръга на страните в производството.

По валидността на една сделка или на част от нея съдът при всички положения дължи да се произнесе, но само при предявен инцидентен установителен иск може да стори това с нарочен диспозитив, когато такъв иск е въведен като предмет на спора. В противен случай произнасянето е в мотивите, тъй като става въпрос за преюдициално за спора правоотношение. Страната има право, но не е длъжна да го заяви за разглеждане като самостоятелен иск, включително и по реда на чл. 212 ГПК – опр. № 342 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 4252/2017 г., III г.

Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния 1 устано 234 Ръководство на граждански съдебен състав вителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск.

В случая ищецът основава своята легитимация на твърдение за оригинерно придобиване на собствеността (чрез писмен договор за изработка/СМР - придобити по възмезден начин).

Уважаването на главния иск зависи единствено от доказването на факта на изработката и авторството на ищеца, а не от валидността на последващите разпоредителни сделки на ответника с трети лица. Дори атакуваният договор да е действителен, той не може да се противопостави на действителния собственик (ако ищецът докаже, че е такъв), съгласно принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Следователно, изходът на спора не е обусловен от валидността на договора между ответника и третото лице.

Липсата на преюдициалност прави предявяването на ИУИ недопустимо.

По своята същност, искането представлява опит за последващо обективно съединяване на нов иск, което съдът намира за недопустимо на фазата, на която е направено. Не е налице изискването за обусловеност.

А съгласно задължителното тълкуване, направено с Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г., ОСГТК, че страните по договора са задължителни необходими другари по предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на договора, то предявяването на иска на третото лице за нищожност на договора като инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК в производство по вече предявен иск, по което този въпрос е преюдициален, ако по главния иск не са били конституирани и двете страни по договора, с първоначалната искова молба, е недопустимо.

Ако инцидентният установителен иск предполага участие на трето лице (например задължителен необходим другар), то приемането му не следва да се допуска, тъй като чрез предявяването му не е възможно разширяване на кръга на страните в производството. Така например по валидността на една сделка или на част от нея съдът при всички положения дължи да се произнесе, но само при предявен инцидентен установителен иск може да стори това с нарочен диспозитив, когато такъв иск е въведен като предмет на спора. В противен случай произнасянето е в мотивите, тъй като става въпрос за преюдициално за спора правоотношение. Страната има право, но не е длъжна да го заяви за разглеждане като самостоятелен иск, включително и по реда на чл. 212 ГПК – опр. № 342 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 4252/2017 г., III г. о.Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск.

В случаите, когато съдът неправилно е приел за разглеждане инцидентния установителен 2 иск, решението по него е недопустимо и отделният диспозитив, с който съдът се е произнесъл, подлежи на обезсилване – т. 7а от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, което налага отмяна на определението на съда от 27.03.2025г.

За съда не съществува задължение служебно да образува отделно производство по инцидентен установителен иск, каквото правомощие има по отношение на насрещния иск съгласно чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК – опр. № 483 от 10.08.2009 г. по ч. т. д. № 321/2009 г., II т. о.

Наведените доводи за нищожност ще бъдат разгледани от съда единствено като защитно възражение (доводи по същество) при формиране на вътрешното убеждение относно правата на ответника, без съдът да се произнася по тях със сила на пресъдено нещо в диспозитива на решението.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколоно определение от проведено на

27.03.2025г. открито съдебно заседание, с което е приет инцидентен установителен иск, като ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца в съдебно заседание от 27.03.2025г. искане за приемане на съвместно разглеждане на инцидентален установителен иск за прогласяване нищожността на договор от 19.12.2017 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис за страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3