Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7320 от 30.10.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 16825/2018
Вид
Решение № 7320
Подписан
30.10.2019
В сила
30.10.2019
Състав
СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 30.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16825 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от

23.08.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 523455/01.11.2018г. по гр.д. № 36087 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 53-ти състав „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на М. К.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от 21.04.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени на 25.08.2016г. при ПТП ; като З.Л.И.“АД е осъдено да заплати на адв. Н.Н. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 580лв. , а по сметка на СРС на основание на чл.

78, ал. 6 от ГПК сумата от 400лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 5000лв. до предявен размер от 10 000лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5145155/18.09.2018г. от ответника по исковете

„Застрахователна компания „Л.И.”АД,

ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени за главница за горница над 1000лв. до 5000лв., както и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава на плащането на сумата от 5000лв. за периода пред 05.07.2017г. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че присъдения размер на обезщетението над 1000лв. не съответства на тежестта на претърпените увреждания, както и на принципа на справедливостта. Претенцията била за страдания от контузия на шията, миалгията била нейно проявление, а не отделно състояние. При ищеца имало проявена сколиоза и дегенеративни промени в областта на шийните прешлени, които самостоятелно причинявали болки и страдания и нямали връзка с процесното ПТП.

Възстановителния период на ищеца от контузията, получена при ПТП е приключил за 1 месец и присъждане на обезщетение над 1000лв. било несправедливо. Не бил изпаднал в забава преди 05.07.2017г. В забава можел да изпадне след като е поканен и изтече срока за произнасяне. В случая бил поканен да плати обезщетение на 05.04.2017г., но не била посочена банкова сметка ***е, тя бъде преведена по посочена банкова сметка ***, такава не била посочена и в исковата молба, а задължително следвало да се посочи съгласно чл. 380 от КЗ и чл. 127 от ГПК.

Така забавата на ответника би могла да настъпи с изтичане на срока за произнасяне по искането, което било три месеца, тоест едва след 05.07.2017г. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец

М. К.И., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорила жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Събраните по делото доказателства установявали претърпяването на вредите, справедливото обезщетение на същото било в размер на сумата, присъдена от районния съд. В случая получил контузия на гръбначния стълб в шиен и гръден отдел, в последствие било установено, че има миалгия коли“ на шията в резултат на камшичен удар, травмата била обострила дегенеративните проблеми и за в бъдеще се очаквало да има дискомфорт и болки в областта на гръбначния стълб, не можел да се обслужва сам около 1,5 месеца. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 510лв. поради представителство на въззиваемия по делото безплатно.

Третото лице помагач на страната на въззивника – К.Д.С., ЕГН ********** не е изразила становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2011609/01.06.2017г. на М.

К.И., ЕГН ********** срещу Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******, с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от причинени на 25.08.2016г. от виновно противоправно поведение на К.Д.С. като водач на лек автомобил „Опел Корса”, рег. № *******, застрахован при З.Л.И.”АД по застраховка

„Гражданска отговорност” полица № BG/22/116002053661/29.07.2016г., като му се присъдят и разноските по делото, а на процесуалният му представител се присъди възнаграждение за оказано безплатно представителство на ищеца по делото на основание на чл. 38 от ЗАдвокатурата. Навел е твърдения, че на 25.08.2016г. управлявал „Фолксваген Пасат“, рег. № *******и на републикански път ІІ-81 км. 106 + 000 К.

Стойкова нарушила правила за движение по пътищата при управление на „Опел Корса“ и поради движение с несъобразена с обстановка скорост блъснала движещия се пред нея автомобил, управляван от ищеца. Посочил е, че при това ПТП получил контузия на гръбначния стълб, имал болки в шийните прешлени и главоболие, като няколко дни след това му па.оставили диагноза „миалгия коли. Ответникът бил застраховател на водач на „Опел Корса“ към дата на ПТП, ищецът го бил поканил на 05.04.2017г. да му изплати обезщетение за претърпените вреди, но това не било направено и до момента

Ответникът „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете.

Навело е твърдения, че действително бил застраховател по застраховка „ГО” към 25.08.2016г. на водач на „Опел Корса”, рег. № ******* и на 05.04.2017г. ищецът предявил искане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП., като предложил на ищеца да му плати 300лв. за обезщетение на същите. Сумата била съобразена с това че възстановителен период бил 15 дни, в случая имало контузия на шия и гърба и тази сума била достатъчна. ПТП не било настъпило по вина на водач на „Опел“, а от рязко намаляване на скоростта от ищеца без да се убеди, че не създава опасност . Нямало причинно-следствена връзка между ПТП и процесните вреди. Ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан и това допринесло за настъпването на вредите. Претендиран размер бил прекомерен. Не бил изпаднал в забава преди 05.07.2017г., защото бил поканен да плати обезщетение едва на 05.04.2017г., и той се бил произнесъл. Претендирало е разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника– К.Д.С., ЕГН ********** не е изразил становище.

По делото е прието неоспорено от страните извлечение от регистъра на Гаранционния фонд, съгласно което ответникът е обявил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/22/116002053661/29.07.2016г. за „Опел Корса”, рег. № ******* с период на покритие от 29.07.2016г. до

29.07.2017г.

По делото е приет Констативен протокол за ПТП №

355/25.08.2016г., носещ подписи на служители на МВР, посетили местопроизшествие, съгласно който на 25.08.2016г. на път

ІІ-81, км. 106 + 000 е настъпило ПТП, при което К. Стойкова при управление на „Опел Корса“ рег. № ******* поради движение с несъобразена с обстановка скорост блъснала движещия се пред нея автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *******, управляван от М.К.И. и последният пострадал, като имал счупени гръбначни прешлени, свидетел на ПТП била Л.В.М..

Приети са лист за преглед на пациент от 25.08.2016г., протокол, , извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Пирогов“, епикриза от 29.08.2016г., издадена от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“АД- гр. Монтана, съгласно които на 25.08.2016г. ищецът е бил ходпитализиран в болницата в гр. Монтана за 5 дни, поставена е диагноза „ контузио колумне вертебралис регио цервикалис ет торацис МКБ s 06.00“, при скенер не били установени пресни травматични изменения, имало дегенеративни изменения, сколиоза, Посочено е, че е установена лека клиновидност в очертанията на Th6 и С6 при наличие на изразена ръбова остеофитоза, не можело да се установи давност на изменението на Th6. Посочено е с оглед на дегенеративните промени се откриват суспектни данни за фрактура на С 5. Проведено лечение било медикаментозно. Ищецът е бил на преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 30.08.2016г. в кабинет по неврохирургия, , поставена е диагноза „миалгия коли; остеохондрозис цервикалис“ направени са изследвания, не са установени убедителни данни за фрактура, нямало травматични увреждания на прешлени, предписани са медикаменти.

Прието е заявление вх. № 3795/05.04.2017г. по регистъра на З.Л.И.“АД , с което ищецът е поискал от ответника да му изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на

10 000лв. и е посочи банкова сметка ***. В.Н., заявлението е подписано от адв. Найденов като пълномощник на ищеца.

Разпитана по делото св. Л.М.е заявила, че пътувала между гр. Маонтана и с. Виров, пред нея се движел голям камион, чула силен трясък зад нея, решила, че е спукала гума и отбила в дясно, за да провери. Тогава видяла че два автомобила са се блъснали зад нея- едната била черна, а другата била сива. Не била видяла удара. Водачите били съответно мъж и жена.

Разпитан по делото св.

А.И.е заявил че е син на ищеца, , пътувал с него по време на процесното ПТП от юни 2016г., бил на съседната седалка , като докато пътували изведнъж усетили силен удар отзад, колата се повдигнала, но ищецът успял да я овладее, получили още един удар, който ги изпратил в канавката, преобърнали се настрани. Посочил е, че успял да свали колана на баща си и да го извади през врата на пътника и ищецът паднал на тревата, спрели други хора и извикали линейка. Посочил е, че ищецът останал в най-билката болница в гр. Монтана 5 дни, но болките продължили около 1,5 месеца не можел да си движи врата, за него се грижели свидетелят и брат му, приемал много лекарства, не помнел какви. Посочил е, че ищецът се оплаквал от болки във врата,вратът му бил схванат и не можел да го раздвижва, имал охлузени прешлени и шини, съмнения за спукване на гръдна кост, дишането му било тежко, трудно си поемал въздух, като такива оплаквания нямал преди ПТП. Посочил е, че живее с баща си и той никога не се бил оплаквал, че нещо го боли.

С прието по делото заключение по авто-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи е посочило, че най-вероятния механизъм за настъпване на процесното ПТП е посоченият в протокола за ПТП, като причини са несъобразена с пътна обстановка скорост на %Опел“ и неспазване от неговя водач на дистанция с движещия се пред него „Фолксваген“. Водачът на „Опел“ имал възможност да спази дистанцията и така да предотврати удара.

С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял контузия на гръбначния стълб в шиен и гръден отдел , което можело да се получи като вътреавтомобилна травма на водач на лек автомобил при застигане отзад и удар отзад от друго МПС. Посочило е, че при ищеца имало проявени възрастови изменения на гръбнака в този отдел, проведеното болнично лечение било медикаментозно, като 5 дни след ПТП при ищеца било установено „мускулна болка на шията от преразтягане в резултат на камшичен удар, отделно и дегенеративни промени на шиен отдел на гръбначния стълб. Вещото лице е посочило, че възстановителния период от травмата на гръбнака – шиен и гръден отдел, е приключил при ищеца за около 1 месец, като за този извод вещото лице съобразило и дегенеративните проблеми на ищеца, които тази травма обострила. Посочило е, обаче, че тази травма се насложила върху възрастово променения гръбнак и е обострила тези възрастови изменения – да ги провокира и обостри като интензивност в краткосрочен план. Сколиозата и измененията на Т6, С6 нямали травматичен произход, те били проявени преди ПТП. За в бъдеще болките които ищецът ще търпи са от възрастово променения гръбнак.Дегенеративните изменения самостоятелно можели да доведат до скованост и болка, ограничена подвижност. Посочило е, че глава и шия са свободни при поставен обезопасителен колан, ищецът е възможно да е бил с поставен колан, защото бил претърпял камшичен удар-рязко разгъване и сгъване на шията. При ищеца не били поставени шини, лечението било само медикаментозно.