Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 338 от 01.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 591/2024
Вид
Определение № 338
Подписан
01.07.2024
В сила
01.07.2024
Състав
Ружена Керанова, Румен Петров, Валя Рушанова

Цитирани разпоредби

  • чл.44, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. София, 01.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Румен Петров

Валя Рушанова като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно частно наказателно дело № 20248003200591 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.44, ал.1 от НПК.

Образувано е въз основа на разпореждане № 483/21.06.2024 г. по чнд № 599/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийски градски съд.

Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази предпоставките по чл.44, ал.1 от НПК, намира следното:

По образуваното, на основание Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, чнд № 3571/2024 г. по описа на СГС и след получаването на справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на осъдения от компетентните власти на Република Германия български гражданин Я. Б. Я. в с.***, община ****, обл. ***, първоинстанционният съд е прекратил производство и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд - Русе.

От своя страна, съдията-докладчик от ОС - Русе е приел, че тъй като обичайното местопребиваване е мястото, където лицето се е установило преимуществено да живее, а в случая това е гр.***, Германия, компетентен да признае акта се явява Софийски градски съд.

Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по „местоживеенето“ на осъденото лице.

Константна е съдебната практика, че под „местоживеене“ следва да се разбира адресът, на който лицето фактически живее, а това съгласно чл. 94 от 1

ЗГР е посоченият от него настоящ адрес. От справката от НБД „Население“, която е била налична по делото към момента на произнасянето от страна СГС, е ясно, че от 06.06.2013 г. като настоящ адрес осъденият е декларирал пред българските власти този в Германия, а като постоянен този в с.***, област ***. При положение, че Я. изрично е заявил пред надлежните органи в Република България, че е свързан трайно и живее в Германия, настоящият състав приема, че е налице втората предпоставка по чл.7, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която обосновава компетентността на СГС да признае и приеме за изпълнение влязлата в сила присъда на Окръжен съд - Мюнхен I, тъй като осъденото лице не живее в страната.

По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА чнд № 559/2024 г. по описа на Окръжен съд - Русе за разглеждане от Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Копие от настоящето определение да се изпрати на Окръжен съд Русе.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2