Решение № 1182 от 14.09.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000503142 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 900941 от 30.07.2021г., постановено по гр. д. № 134/2019г., Окръжен съд-Благоевград е отхвърлил иска, предявен от Ю. П. Д. против М.

Д. В., в качеството й на ЧСИ с рег. № *** за заплащане на обезщетение за реално причинените му вреди по изп. д. № 343/2015 по описа на ЧСИ М.В. в размер на 25 001 лв., ведно със законната лихва върху нея от деня на подаване на исковата молба. С решението ОС-Благоевград е осъдил Ю. П. Д. да заплати на М. Д. В. сумата от 2000 лв. - разноски по делото. Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи – ЗАД „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД и „Далл Бог: Живот и здраве“ АД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Ю. П. Д., чрез пълномощника му, с релевирани доводи за неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа оплакване, че първоинстанционният съд е кредитирал представената по делото от страна на ответницата схема, издадена след приключване на публичната продан и след възлагане на недвижимия имот, вместо наличния по делото доказателствен материал, безспорно установяващ квадратурата на имота съгласно данните от КККР в размер на 115 кв. м., вместо 150 кв.м. В този смисъл се сочи, че съдът неправилно е приел, че към момента на самата продан площта на имота по данните в КККР е била 150 кв. м., което е довело до неправилно заключение, че не е налице осъществено от 1

ЧСИ нарушение на чл. 483 и сл. от ГПК. Релевира се възражение, че съдът не е взел предвид представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства. Излага се становище, че от целия доказателствен материал по делото относно площта на имота преди и по време на извършване на публичната продан е видно, че площта на имота по документи за собственост и по данните в кадастралните регистри е в размер на 115 кв. м., а не 150 кв. м., както това е прието от съдебния изпълнител. Поддържа се твърдение, че не може да бъде споделен аргументът на съда, че същото съставлява просто „техническа грешка“ и размяна на квадратурите. Сочи се, че погрешното описване на имота в несъществуващи граници винаги съставлява нарушение на задълженията на ЧСИ, което при установяване и на останалите елементи на деликт следва винаги да бъде основание за отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД. Прави се оплакване, че първостепенният съд не е разгледал всички твърдения и доказателства от ищцовата страна, от които следва извод, че по делото по безспорен начин е установено, че разликата в площта - между 150 кв. м. и действително измерената площ от 93,70 кв. м.

/според заключението на СТЕ/ се дължи на неправомерното поведение на ответницата, която в нарушение на задълженията си като ЧСИ съгласно чл.

483 и сл. от ГПК, а именно да установи и опише точно собствеността, местонахождението и границите на посочения от взискателя имот, неправомерно и без основание описва имота в несъществуващи граници - със застроена площ от 150 кв. м. В жалбата се релевира възражение, че окръжният съд не е коментирал съображенията на ищеца, че в кориците на изпълнителното дело не се намира документ за собственост, съгласно който застроената площ на имота е 150 кв. м., както и твърдението, че в целия доказателствен материал по гр. д. № 134/2019 г. площта на процесния имот е в размер на 115 кв. м. Поддържа се оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В. С., вместо да приеме подробно изложената и аргументирана писмена оценка, изготвена от нея, която е била използвана при провеждане на публичната продан и в която имотът е оценен по метода на пазарния аналог при оценявана площ от 150 кв. м. Прави се искане въззивният съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск, ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.

Въззиваемата, чрез процесуалните си представители, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала отговор, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като се излагат подробни съображения. Прави се искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор от третото лице – помагач - „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, което, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно.

2

По делото е постъпил отговор и от третото лице-помагач – „Далл Бог:

Живот и здраве“ АД, което, чрез своя процесуален представител, поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че за процесния период ЧСИ М.В. няма слючена със застрахователното дружество валидна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

ОС-Благоевград е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата 25 001лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. За да постанови своето решение, първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника ЧСИ – М.В.. Посочил е, че не констатира нарушение на чл.483 и чл.484 ал.1 ГПК, тъй като ЧСИ е описал имота така, както е възприел документите, с допусната техническа грешка. Допълнил е, че не е въведено задължение при описа ЧСИ да извършва измерване. Не е констатирал нарушение и на текстовете на чл. 487 и чл. 496 ГПК в смисъла, който ищецът влага. Посочил е, че на купувачите е предоставена възможност за оглед на имота в един продължителен период, при който оглед ищецът, при посочените в обявлението две площи, е могъл да направи измерване и съответно да вземе решение дали да участва в наддаването.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд намира, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищеца и като съобрази твърденията на страните, и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, въззивният състав намира следното:

От удостоверение изх. № 7237 от дата 06.11.2017 г., издадено от ответницата, както и от приложеното в ксерокопие изпълнително дело, се установява, че по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД за удовлетворяване на вземане по изпълнителен лист от 23.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1580/2015г. по описа на Районен съд- гр. Благоевград, ответницата, в качеството си на ЧСИ, е образувала изпълнително дело № 343/2015 г. срещу длъжниците.

Не се спори между страните, че по искане на взискателя, принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ: втори жилищен етаж. В кориците на приложеното изпълнително дело се съдържа нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх. № 1408 от 14.04.2008 г., Акт № 29, том II, дело № 951/2008 г. по описа на Служба по вписванията, от съдържанието на който се установява, че вземането на банката срещу длъжниците произтича 3 от договор за банков кредит № TR 71412369/03.04.2008 г. Не се спори, а и това се установява от съдържанието на цитирания по-горе нотариален акт, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, в полза на банката е била учредена договорна ипотека върху следния собствен на длъжниците недвижим имот: жилище /апартамент/, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, който обект попада в сграда с идентификатор ***, построена върху поземлен имот с идентификатор *** с площ по схема 115 кв. м. по кадастралната карта на гр. ***, община ***, област ***, одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК - Благоевград, с административен адрес: гр. Благоевград, улица „Стефан Стамболов“ /Ст. Крекмански/ №45 /етаж 3/, който обект съгласно документ за собственост представлява: Втори жилищен етаж със застроена площ от 115 /сто и петнадесет/ кв. м., състоящ се от дневна, столова, кухненски бокс и две спални ведно с мазе № 5 с площ от 21.55 кв. м. от жилищна сграда построена в УПИ VI — 1220 в квартал 88 по плана на гр.

***, V микрорайон с граници: улица; Д. Б.; З. и И. Б. и наследници на Д. Х. К., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, от прохода на стълбищната клетка и от правото на строеж върху мястото.

От данните в приложеното изпълнително дело се установява, че в протокола за оценка на процесния имот, видно от описание на задачата, възложена от ЧСИ М.В., съдебният изпълнител възлага на експерта да изготви оценка на недвижим имот: Втори жилищен етаж със застроена площ от 150 кв.м. /сто и петдесет/ кв. м. Видно от изготвената оценка, /лист 112 и 113 от делото пред ОС-Благоевград/ оценителят В. С. е приела като площ на апартамента именно 150 кв.м., като е посочила, че пазарната стойност на оценявания обект, изчислена по Метода на пазарните аналози, възлиза на 140 000лв. /150 кв.м. х 933 лв. на кв.м. – средна цена/.

От данните по делото се установява, че с обявление по изпълнително дело № 343/2015 г. съдебен изпълнител В. е обявила, че в периода между 13.05.2016 г. и 13.06.2016 г. изнася имота, собственост на длъжниците, на публична продан. В обявлението процесният недвижим имот е описан като:

Втори жилищен етаж със застроена площ от 150 кв.м. /сто и петдесет/ кв. м. Обявена е и началната цена, от която започва проданта на имота - в размер на 105 000 лева, изчислена за 150 кв. м. застроена площ - при цена 700 лв. на кв. м.

Установява се, че поради липсата на наддавателни предложения, съдебен изпълнител В. е обявила нова, втора по ред продан на същия имот в периода 29.08.2016 г. до 29.09.2016 г., но вече при начална цена в размер на 80% от тази на първата продан, а именно 84 000 лева, изчислена за 150 кв. м. застроена площ - при цена от 560 лв. на кв. м.

Видно от приложената вносна бележка, ищецът - Ю. П. Д. на дата 29.09.2016 г. е внесъл сумата от 8 400 лв. по сметка на ЧСИ В., като задатък за 4 участие в публичната продан, като е отправил наддавателно предложение в размер на 84 001 лв. На 30.09.2016 г. ищецът е обявен за купувач и с преводно нареждане от 05.10.2016 г. е извършил окончателното плащане по сметката на ответницата за сумата от 75 601 лева /84 001-8400/.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.10.2016 г. по изпълнително дело № 343/2015 г. ответницата, действаща в качеството си на съдебен изпълнител, възлага на ищеца недвижимия имот, като отново сочи, че същият е с площ 150 кв. м.

Със съобщение по изпълнителното дело с изх. № 6644/06.10.2016 г. ответницата, в качеството й на съдебен изпълнител, уведомява ищеца, като лице внесло задатък по изпълнителното дело, че на основание чл. 496 от ГПК извършва възлагане на недвижимия имот „със застроена площ от 150 кв. м.“ върху купувача Ю. П. Д. за сумата от 84 001 лв.

Следователно, от данните по делото, както и от приложеното изпълнително дело № 343/2015г., се установява, че във всички официални документи, издадени от съдебен изпълнител М.В. във връзка с осъществяване на процедурата по публичната продан, а именно: протокол за опис на имота, заключение за оценка на имота, постановление за налагане на възбрана върху имота, обявленията за разгласа на публичната продан и в постановлението за възлагане на имота /05.10.2016г./ е посочено, че Втори жилищен етаж е със застроена площ от 150 кв.м. /сто и петдесет/ кв. м.

В подкрепа на твърдението си, че към момента на изготвяне на всички документи, свързани с публичната продан имотът с идентификатор *** е с площ от 115 кв. м., а не с площ от 150 кв. м. са представените от ищцовата страна /с молба на лист 223 от делото пред ОСБлагоевград/ доказателства: завереното копие от одобрените със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Благоевград, касаещо процесния имот; исторически справки-извадки от наличните в кадастралните регистри данни за процесния имот към дати 29.10.2009 г. и 27.10.2017 г. (датата на вписване на постановлението за възлагане на имота). Действително тези документи не са били известни на съдебния изпълнител, но същите имат за цел единствено да потвърдят твърдението на ищеца, че площта на имота към релевантния момент е била 115 кв.м., а не 150 кв.м., както това е описано от съдебния изпълнител.