Решение № 79 от 18.05.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велики Преслав, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100678 по описа за 2022 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от С. А. Х. против „П.К. Б.“ ЕООД иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10а, вр. чл. 19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите, съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40008271191/01.03.2022г., сключен между ищеца и ответника, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга ,,Фаст“ в размер на 1400.00 лева и на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси” в размер на 1600.00 лева, поради накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на същите.

Ищецът излага, че е страна по Договор за потребителски кредит № 40008271191 /01.03.2022г., по силата на който ответното дружество П.К. Б. ЕООД в качеството на кредитор му е отпуснал кредит в размер на 4000 лева, при ГПР 49.09%, годишен лихвен процент 41.00 %, с договорен срок на кредита от 36 месеца. Сочи, че съгласно клаузите по договора бил задължен да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1600.00 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 83.33 лева, като общата дължима сума възлиза на 9981.38 лева. Ищецът е на мнение, че клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 3000.00 лева, са нищожни на основание чл. 26. ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, като същите са и неравноправни, тъй като са сключени при неспазване на нормите на чл. 22, чл. 10а, чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр. чл. 143. ал. 1 от ЗЗП.

На първо място, ищецът счита, че горепосочените клаузи водят до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, което от своя страна накърнява правата и законните му интереси. Допълва, че съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не се допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани е усвояване и управление на кредита. Счита, че допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19. ал.4 от ЗПК 1 и са в противоречие с нормата на чл. 10а от ЗПК, доколкото същите представляват „такси за усвояване и управление на кредита". Ищецът акцентира, че посочените в договора като „допълнителни услуги“ реално не са допълнителни. Навежда се твърдение за противоречие на процесните клаузи на добрите нрави и за неравноправност на същите по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Ищецът излага, че атакуваните клаузи са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Освен това сочи, че предвидените възнаграждения са необосновано високи – в размер близък до размера на отпуснатия кредит, с тях се уговаря още едно допълнително възнаграждение за кредитора, което не му се следва, което според него води до извод за неравноправност на клаузите и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Ищецът релевира, че с атакуваните клаузи от договора се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като счита, че събирането на претендираните възнаграждения за допълнителни услуги е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Доколкото според ищеца тези възнаграждения не са включени в размера на ГПР, посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Ищецът настоява, че атакувани клаузи не са индивидуално договорени и създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, което представлява нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. На последно място ищецът обръща внимание, че клаузите са противоречат на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид всичко изложено, моли исковата му претенция да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, по повод сключения от тях Договор за потребителски кредит № 40008271191 /01.03.2022г., с посочените в исковата молба параметри. Излага становище за неоснователност на предявената искова претенция като акцентира, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е задължително, а е опционално и е било поискано от потребителя. Сочи, че закупените от ищеца пакети допълнителни услуги му гарантират приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита, предоставят му възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски. Допълва, че ищецът се е възползвал от допълнителната услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора като искането му за кредит е било одобрено в рамките на деня, а паричната сума му е била предоставена и усвоена на същия ден, поради което договореното възнаграждение е дължимо. Ответното дружество релевира, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Ответникът счита, че в настоящия случай дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР. Ето защо е на мнение, че с договора не е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно не е налице нищожност на атакуваните клаузи на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Оспорва се твърдението на ищеца за 2 използвана от ответника заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП при определяне на ГПР по договора, тъй като параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, били ясно определени и детайлно описани, като потребителят се е запознал с тях още преди сключване на договора. Ответникът категорично се противопоставя и на твърдението, че клаузите за допълнителни услуги били неравноправни и по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/1 З/ЕИО. Счита, че пакетът допълнителни услуги цели да предпази длъжника от негативните последици от изпадане в забава, като му дава възможност да управлява финансите си чрез отлагане или намаляване на вноски по кредита, като този пакет е бил поискан от самия кредитополучател. Застъпва становище, че клаузите, регламентиращи предоставените допълнителни услуги, са индивидуално уговорени, тъй като е заявено искане за сключването на договора от самия потребител, в него се съдържат изрично посочване на допълнителни услуги, като в допълнителна прреддоговорна информация, предоставена на ищеца още преди сключване на договора са посочени всички параметри на избраните от ищеца допълнителни услуги. Освен това ответникът е на мнение, че атакуваните клаузи не са в ущърб на ищеца, напротив последният се е запознал с условията за предоставянето им и сам е преценил, че е в негов интерес да се възползва от предоставяне на допълнителен пакет от услуги. Ответното дружество се противопоставя и на твърдението за противоречие на клаузите за допълнителни услуги с нормата на чл. 10а. ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Счита, че допълнителните услуги представляват дейности, които ще се извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Ответникът допълва, че не е налице противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в процесния договор за потребителски кредит се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Сочи, че страните са уговорили размера на годишния процент на разходите по кредита, като същият се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.

Предвид изложените доводи, ответното дружество моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител и не е ангажирал допълнително становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008271191 от 01.03.2022 год., сключен между ответното дружество, от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от друга страна в качеството му на кредитополучател се установява, че кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер на 4000 лева. Видно от ангажирания погасителен план към договора падежът на последната вноска е 01.03.2025 год. (общо 36 броя анюитетни месечни погасителни вноски), при размер на вноските 277,25 лева, с включена вноска по закупени допълнителни услуги, възлизаща на 83,33 лева. ГПР възлиза на 49,09%. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 41 % годишно.

Видно от Раздел VI. „Параметри“ от представения договор, кредитополучателят бил заявил желание да закупи допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за използването на които дължи възнаграждение на кредитора в размер на 1400 лева за услугата „Фаст“ и 1600 лева за услугата „Флекси“. Посочено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 83,33 лева и е дължима заедно с месечната погасителна 3 вноска по кредита.

Ответникът е представил и общите условия, приложими към договори за потребителски кредит, какъвто е настоящият.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, вр. чл. 19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

За да бъде основателна предявената искова претенция ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да докаже факта на сключване на атакуваните клаузи в нарушение на принципите на добрите нрави и потребителската закрила и по-конкретно твърденията си за значителна нееквивалентност на престациите, за заобикаляне на закона, за несъответствие между уговорения и действителния ГПР и за противоречие на ГПР с императивните законови изисквания. В тежест на ответника е да установи наличието на валидна облигационна връзка между него, от една страна, в качеството му на кредитор и ищецът, от друга, в качеството му на кредитополучател, както и че атакуваните клаузи са индивидуално договорени.

В настоящия случай страните не спорят, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че между ответника, от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от друга, в качеството му на кредитополучател е сключен процесния договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008271191 от 01.03.2022 год., т.е. налице е валидна облигационна връзка, възникнала по договор за предоставяне на кредит.

Между страните няма разногласие, че уговореният кредит в размер на 4000 лева е отпуснат на кредитополучателя.