Акт № 62 от 11.01.2023, съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №

20224110102172 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу ЧСИ И. Ц., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 486.04 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 581/2021 г. на ЧСИ Ц..

С уточнителна молба от 12.9.2022 г., подадена в изпълнение на указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, ищецът уточнява, че претенцията му е за сумата от 487.42 лева.

Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изпълнително дело № 581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., както и че на 13.12.2021 г. е наложен запор върху разплащателната му сметка, разкрита в „Б. Д.“ ЕАД, по която получава допълнителните си /сезонни/ трудови възнаграждения. Заявява, че по тази сметка през м. август от страна на неговия работодател МЦ „М.-А.“ ЕАД е преведена сумата от 1179.75 лева, която впоследствие е преведена на съдебния изпълнител. Сочи, че въпреки постановеното спиране на изпълнителното дело, третото лице /„Б. Д.“ ЕАД/ е отказало да му изплати горницата над сумата от 710 лева до пълния размер на трудовото му възнаграждение от 1179.75 лева, като счита, че съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си да информира третото задължено лице, с което е нарушил запрета на чл. 432, ал. 2 ГПК и му е причинил имуществени вреди в размер на претендираната сума.

Ответникът оспорва предявения иск. Не спори, че ищецът е длъжник по водено 1 пред него изп. дело № 581/2021 г. и че на 8.12.2021 г. е наложил запор върху всички негови сметки, разкрити в „Б. Д.“ ЕАД. Заявява, че в отговора на банката не се съдържат данни за наличностите по сметките, нито за получавани трудови възнаграждения, пенсии и пр. Сочи, че въз основа на определение на съда с постановление от 10.2.2022г. е спрял изпълнителното дело, за което е уведомил работодателя на ищеца /Ц., гр. В. Търново/ със съобщение от същата дата. Твърди, че след спиране на изпълнението по искане на ищеца на два пъти на последния са възстановявани парични суми, поради това, че са били част от неговото трудово възнаграждение, като изброява постъпилите по изпълнителното дело суми и техните източници. Заявява, че на 3.10.2022 г. „Б. Д.“ ЕАД е уведомена, че наложеният запор не следва да се изпълнява върху средства, постъпващи на основание трудово възнаграждение, друг вид възнаграждение за труд, обезщетение и пр. Отрича да е имал процесуално незаконосъобразно поведение, като заявява, че след като е уведомен за произхода на средствата е зачел несеквестируемостта им, а след искане и представяне на доказателства от ищеца е възстановил всички несеквестируеми суми. Твърди, че ищецът е разполагал с достатъчно време да депозира възражението си за несеквестируемост, подкрепено със съответните доказателства, но вместо това е предявил настоящия иск, което счита за очевидна злоупотреба с процесуални права.

Оспорва твърдението, че е знаел по какви други правоотношения работи ищецът, както и как и къде последният получава възнагражденията си и в какъв размер са същите, още повече, имайки се в предвид, че гражданският договор, по който е получено възнаграждението, е сключен едва на 1.7.2022 г. – 5 месеца след спиране на изпълнителното дело. Заявява, че след спиране на изпълнението и при спазване разпоредбата на чл. 432, ал. 2 ГПК е изпратил съобщения до Ц., гр. Велико Търново и до „О. б. б.“ АД – лицата, за които е имал данни, че имат отношение към постъпления, имащи характер на възнаграждения за труд, респ. че към този момент не е имал данни, че в сметките на ищеца в „Б. Д.“ ЕАД постъпват възнаграждения, приравнени на трудовите. Сочи, че постъпилата сума от превода на „Б. Д.“ ЕАД не е разпределена и че съдебният изпълнител е пазач на същата, като с бездействието си ищецът сам се е поставил в ситуация, при която, макар да му е известно, че въпросната сума е несеквестируема, продължава да се „пази“ от него и така сам се е лишил от възможността да я ползва. Твърди, че е разбрал за несеквестируемостта на сумата едва с връчване на исковата молба, респ. че е квалифицирал последната като възражение в тази насока и като искане за нейното възстановяване, което вече е уважено.

В проведеното открито заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, като с писмена молба процесуалният му представител заявява, че ответникът е възстановил процесната парична сума, с което съществуващият спор е преодолян.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното в отговора на 2 исковата молба, като оспорва твърденията на ищеца, че по изпълнителното дело са налични молби с реституционен характер, касаещи процесната сума. Заявява, че пасивното поведение на ищеца е довело до това, че последният не е можел да разполага с процесната сума, както и че същата не е разпределена и не е излязла от неговия патримониум. Счита, че ищецът не е представил безспорни доказателства за това какъв вид възнаграждение за труд представлява твърдяното от него плащане за м. август 2022 г., сумата по което е постъпила по изпълнителното дело въз основа нареждане на „Б. Д.“ ЕАД, която е извършила действието въз основа на наложения запор на вземане от банкови сметки, а не въз основа запор на трудово възнаграждение.

Сочи, че съдебният изпълнител не е имало как да знае какъв е произходът на постъпващите думи, ако не е уведомен от банката, или от самия длъжник, което не е сторено до образуване на делото. Твърди, че във всички случаи, в които след спиране на изпълнителното дело съдебният изпълнител е бил уведомен, че част от постъпленията представляват възнаграждение за труд и това е доказано в хода на изпълнителното производство, сумите са възстановявани на ищеца. Счита, че предявяването на процесния иск представлява злоупотреба с права и по-специално с правото на иск за защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В случая по делото е безспорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД срещу ищеца и срещу още три лица е образувано изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Б.. В молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение на М. Д. О. от „***“, като при определяне размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по допълнителен трудов договор в „***“, гр. Златарица, както и доходът, получаван от „***“. С молбата е отправено искане да бъде извършена и справка за банковите сметки на длъжниците, върху които да бъде наложен запор.

В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от ищеца банкови сметки, като със запорно съобщение от 8.12.2021 г. е наложен запор върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „Б. Д.“ ЕАД до общия размер на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В запорното съобщение е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.

На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със 3 същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от „***“ и длъжникът е уведомен за наложените запори в „О. б. б.“ АД, „Б. Д.“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Поканата е получена от пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.

На същата дата – 8.12.2021 г. до „***“ е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изрично е посочено, че при определяне размера на удръжките следва да се има предвид получаваните от длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със „***“, гр.

Златарица и с „***“, възлизащи на сумата от 647.25 лева.

С молба вх. № 022904/21.12.2021 г. „Б. Д.“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че М. Д. О. има отрити три банкови сметки – една спестовна и една разплащателна, че запорът е наложен и че върху вземанията по сметките няма други претенции.

На 23.12.2021 г. „***“ е уведомил съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането по изпълнителното дело, че върху същото няма претенции от други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446 ГПК.

С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2 ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021г. на Районен съд – Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.

На същата дата – 10.2.2022 г. до „***“ е изпратено съобщение, с което третото лице се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в съобщението е посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника остава наложен, но не се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение следва да се превежда на длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца на 11.2.2022 г. и изпратено на електронния адрес на „***“ на 14.2.2022 г.

На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която се иска „О. б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение, получавано от ищеца от „***“ и от Дом за стари хора, гр. Златарица, в пълен размер. В изпълнение на така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение, получавано от М. Д. О. от „***“, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху постъпващите суми от трудово правоотношение и същите следва да бъдат предоставяне за разпореждане на длъжника.

На 4.3.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която последният уведомява съдебния изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за трудово възнаграждение от „***“ и от Дом за стари хора, гр. Златарица, поради което и доколкото делото е спряно, удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат възстановени. На молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която сумите следва да бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от 4.3.2022 г.

4

На 4.4.2022 г. по делото е постъпила нова молба от М. Д. О., с която последният уведомява съдебния изпълнител, че следва да му бъде възстановена сумата от 850.00 лева, тъй като същата представлява възнаграждение за труд. Два дни по-късно – на 6.4.2022 г. посочената сума е възстановена на ищеца.

На 29.4.2022 г. по делото е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител се искат указания във връзка с постъпили суми по сметката на ищеца.

На 21.7.2022 г. по делото е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по сметката на ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното писмо.

По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.

На 8.9.2022 г. по делото е постъпило писмо от „Б. Д.“ ЕАД, в което се сочи, че на 5.9.2022 г. погрешно е преведена сумата от 916.19 лева, тъй като същата надхвърля наличността по сметката на длъжника, поради което се моли за възстановяване на сумата от 447.75 лева. Въпросната сума е възстановена на 15.9.2022 г.

На 3.10.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до „Б. Д.“ ЕАД, че производството по делото е спряно, като запорът върху банковите сметки на ищеца остава наложен, но не следва да бъде изпълняван по отношение на всички средства, постъпващи на основание трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд, обезщетение или пенсия, както и че тези средства следва да бъдат оставяни на разположение на длъжника.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51961eff-9451-4f10-bac5-6dc1568d5e52