Решение № 3955 от 03.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3955 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330113589 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Л. С. Ф. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4662/24.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9218/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.09.2020 г. до 03.12.2021 г. в размер на сумата от 1 022, 79 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. "П." **, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.11.2020 г. до 31.05.2022 г. в размер на сумата от 118, 45 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2022 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на 1

ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода от 09.09.2020 г. до 03.12.2021 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ул. "П." **. Твърди, че ответникът има качеството потребител по отношение на процесния обект, тъй като е собственик на имота и е титуляр на партидата, открита за имота. Твърди, че в имота е осъществяван реален отчет на индивидуални измервателни устройства, фигуриращи в системата на дружеството с № *** и № ***. Сочи, че отчетите се осъществявали трудно, тъй като ответникът в нарушение на чл. 5 и чл. 24 от Общите условия не е осигурявал редовен достъп за отчитане на показанията. Твърди, че отчитането в месеците, в които инкасаторът е нямал редовен достъп за отчет е ставало съразмерно съгласно нормативните уредби, а когато е осигуряван достъп е извършвано изравняване и е показвано реалното показание на водомера, поради което са отчетени реалните количества на потребените ВиК услуги. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Л. С. Ф., чрез назначения й от съда особен представител адв. Б., е депозирала в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че исковата претенция е неоснователна, тъй като за претендираните периоди водата не е доставяна, като към исковата молба не приложена нито една фактура. Оспорва съдържанието на приложения към исковата молба протокол за отказан достъп от ** г., тъй като твърди, че достъп до жилището е осигуряван винаги, като не е ясно в какво качество лицето Е. П. е съставила протокола. Твърди, че представените по делото покани за доброволно изпълнение не са достигнали до ответника и се отнасят за период – различен от процесния. Оспорва съдържанието на представените към исковата молба доказателства в табличен вид, тъй като не е ясно от кого и по какъв повод са съставени. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно 2 съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.

11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

3

Ищецът твърди, че ответникът дължи заплащане на цената за предоставените услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като собственик на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. "П."**, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот – жилище № *** г. на н. С. З., от който се установява, че ответната страна е придобила от Ю. В. С. и П. М. С. собствеността по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № ***, а по данъчна оценка апартамент № **, находящ се на етаж **** в гр. П, с административен адрес ул. "П."**.

Следователно установява се, че ответната страна е собственик на водоснабдения имот, представляващ апартамент № ** с адрес гр. П., ул.

"П."**.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листа, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена 4 канална вода, като карнетните листове носят подписа на потребителя срещу първата дата на отчитане. Липсва подпис срещу снетите данни за следващите месеци, включени в процесния период, като в последното поле на начисляване е посочено, че е съставен протокол за отказан достъп в присъствието на съсед – представител на апартамент № **, който се е подписал и е дал сведения, че собствениците на апартамента живеят от време на време.

По делото е представен Протокол за отказан достъп от ** г., в който е установено, че потребителят отказва да осигури достъп до водомера за извършване на отчет на показанията на водомера на абоната съгласно чл. 24, ал. 4, предл. първо от Общите условия. Протоколът е съставен от Е. П. – в качеството й на служител при ищцовото дружество и е подписан от Р. Ч. – в качеството й на свидетел. С отговор на исковата молба ответникът е оспорил съдържанието на представения по делото протокол за отказан достъп, но доколкото последният представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК съдът не е пристъпил към откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, като установените в посочения частен свидетелстващ документ обстоятелства подлежат на доказване в производството по делото.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетелката Е. Т. П., която изяснява, че полага труд при ищцовото дружество на длъжността „***“. Свидетелства, че е отчитала обекта в гр. Пловдив, ул. "П." за периода от 09.09.2020 г. до 03.12.2021 г. Свидетелства, че през м. септември 2020 г. й бил осигурен достъп, като е влязла в имота и е установила показанията на водомера. Сочи, че не може да каже, защо има начислени толкова много кубици, като не е установила теч в жилището. До този момент жилището се водило необитаемо, а през това време собствениците може да са ходили. Сочи, че подписът в карнета бил положен не от ответната страна, а от друга жена, която й отворила вратата, като от нея снела данните, посочени в карнета за броя на лицата, които обитават жилището. Свидетелства, че след м. септември 2020 г. не й е осигуряван достъп до имота, като потребеното количество вода е служебно посочвано. Излага пред съда, че през м. януари 2021 г. с протокол за отказан достъп било оставено съобщение за осигуряване на достъп до жилището, но такъв не бил осигурен.

Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК и 5 приема за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Представени са покани за доброволно заплащане от 11.10.2017 г. и от 11.06.2018 г., които не се отнасят за процесния период и са ирелевантни за правилното разрешаване на правния спор, предмет на производството по делото.

Съдът намира, че в производството по делото е установено, че до обекта, собственост на ответника е доставено и потребено количеството питейна вода, за което са издадени фактури от ищцовото дружество. Това обстоятелство се установява от приложените по делото карнетни листове, които съдържат подпис от страна на ответника срещу първата дата на посещение – 08.09.2020 г., на която е осъществен реален отчет за потребеното количество питейна вода и отведена канална вода. В този смисъл са показанията на свидетелката Е. П.. Следователно за посочения месец септември 2020 г. е установено реалното доставено количество питейна и отведена канална вода, поради което за този месец начисляване на потребеното количество е по реда на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.