Разпореждане № 85235 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46905/2025
- Вид
- Разпореждане № 85235
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13б · Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
- чл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за защита от дискриминация
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85235 гр. София, 13.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Л.Я ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от Л.Я ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110146905 по описа за 2025 година намери следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от К. А. А., със съгласието на неговата майка Л. Т. М. срещу Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) – район *** и срещу Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН) за признаване за установено, че спрямо ищеца е осъществена дискриминация по признак „лично положение от МКБППМН – район „*** и ЦКБППМН, изразяваща се в налагане на възпитателна мярка „предупреждение с Решения № 27/2022 и № 28/2022 от 05.12.2022 г. на МКБППМН – район „****, потвърдени от ЦКБППМН, въпреки изтеклия 6месечен срок по чл. 13б от ЗБППМН, докато спрямо други лица в сравними сходни обстоятелства (Вл. Кр. и Т. А.) не са наложени такива мерки. Предявяват се и осъдителни искове ответниците да преустановят нарушението на принципа на равно третиране и да се въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като се иска съдът да отмени постановените решения по ВД №27/2022 и ВД №28/2022 г. Предявяват се искове срещу ответниците солидарно за сумата от 2 556,46 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Видно от исковата молба и уточнителна молба с вх. № 44110/11.02.2026 г. ищецът претендира, че спрямо него е извършена дискриминация по признак „лично положение“. С молба с вх. № 44110/11.02.2026 г. по указанията на съда да посочи за всеки ответник конкретните актове, действия или бездействия, с които е проявена дискриминация спрямо него като наведе твърдения за време, място и начин на реализиране, ищецът изброява в пет точки:
1/ Решение на МКБППМН – район **** по в.д. №27/2022 г., постановено на 05.12.2022 г., с което му е наложена възпитателна мярка „предупреждение“ за деяние от 29.04.2022 г., т.е. осем месеца след деянието е наложена възпитателна мярка от МКБППМН – 1 район ****;
2/ Решение на МКБППМН – район *** по възпитателно дело №28/2022 г., постановено на 05.12.2022 г., с което му е наложена възпитателна мярка „предупреждение“ за деяние от 20.04.2022 г., т.е. осем месеца след деянието е наложена възпитателна мярка от МКБППМН – район ****;
3/ Писмен отговор на ЦКБППМН с изх. № РД-25-И-71/12.06.2023, с който се потвърждава законосъобразността на действията на МКБППМН – район **** и се отказва предприемане на действия за отмяна на посочените решения, с което ЦКБППМН подкрепя и легитимира дискриминационното третиране, т.е. бездейства, като отказва да отмени решенията на МКБППМН – район *** с аргумента, че сроковете по чл.13б ЗБППМН са спазени спрямо ищеца;
4/ справка-характеристика от инспектор детска педагогическа стая към ** РПУ-** за лицето Вл. Кр. с дата на изготвяне 04.06.2024 г., в която е описано, че спрямо същото лице е разглеждано възпитателно дело от МКБППМН район **** с номер ВД № 22/28.09.2022 г и не е наложена възпитателна мярка поради изтекъл 6 месечен срок от деянието, което е реализирано на 08.03.2022 г., те. МКБППМН район ***** действа в изпълнение на закона и не налага възпитателна мярка на Владислав
5/ справка-характеристика от инспектор детска педагогическа стая към** РПУ-**** за лицето Вл. Кр. от 04.12.2024 г., в която е описано, че е по номер на възпитателно дело ВД № 18/2024 г. към МКБППМН район **** и не е наложена възпитателна мярка поради изтекъл 6 месечен срок от деянието. Сочи се, че МКБППМН район *** действа в изпълнение на закона и не налага възпитателна мярка на Вл..
6/ писмен отговор на ЦКБППМН с изх. № РД-25-И-110/09.09.2024 г., касаещ лицето Т. А., за което съобразно пр.пр. 25364/2024 СРП е последвало образуване на възпитателно дело към МКБППМН район **** спрямо същия за реализирано деяние на 05.03.2024 г. Сочи се, че в писмения отговор по жалба на родител- ЦКБППМН пояснява, че няма да бъдат постигнати целите на възпитателното дело поради изтичане на установения преклузивен срок. Твърди се, че ЦКБППМН, приема настъпване на преклузивен срок по чл.13б съобразно момента на деянието
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно като преценява изложените от ищеца фактически твърдения. При липса на правен интерес образуваното съдебно производство е недопустимо.
На първо място не е налице надлежно посочен правосубектен ответник, доколкото МКБППМН – район „**** не се установява да разполага със самостоятелна правосубектност. Соченото от ищеца в уточнителната молба, че неин председател съгл. чл.
6, ал. 2 е кмета на общината, който като разполагащ със самостоятелна правосубектност е надлежен ответник по предявения иск, е крайно неясно, доколкото правосубектността на 2 председателя на комисията не води до наличие на такава у самата местна комисия, спрямо която видно от формулирания със същата молба петитум, се поддържат исковете.
На следващо място в случая ищецът не излага фактически твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим именно по реда на чл. 71 ЗЗДискр. интерес. Ищецът изразява възражения за незаконосъобразност на две решения по възпитателни дела на МКБППМН – район ****, от които е останал недоволен като навежда твърдение, че по същите е наложена възпитателна мярка след срока по чл. 13б ЗБППМН.
Съгласно чл. 2 и чл. 3 ЗЗДискр, законът урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и се прилага във всички обществени отношения, като гарантира равенство пред закона и равно третиране на лицата. Това широко очертано приложно поле обаче не следва да се тълкува разширително до степен, при която чрез иск по закона да се осъществи контрол за правилност и законосъобразност на актове на нарочни държани и общински органи. В конкретния случай, независимо от формалното посочване на разпоредбите на чл.
71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр, изложените от ищеца твърдения не съдържат фактически обстоятелства, от които да може да се направи извод за наличие на дискриминационно третиране по смисъла на закона. Не се сочи конкретен защитен признак, въз основа на който ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно, като бланкетно сочения признак „лично положение“ е лишен от конкретно посочени обективни прояви. Оплакванията на ищеца явно са насочени срещу законосъобразността на постановените решения за налагане на възпитателна мярка и несъгласието му с произнасянето на МКБППМН с актове по същество вместо прекратяване на производствата. Института на защита от дискриминацията не съставлява извънреден съдебен контрол и чрез него не следва да се заобиколя установеният ред за контрол върху актове на установените със специалния закон комисии.
В настоящия случай липсват конкретно посочени и обосновани факти, които да сочат на дискриминационно отношение на съда спрямо ищеца по някои от признаците в чл.
4 от ЗЗД. При липса на твърдения и данни за осъществен фактически състав на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, а само наведени оплаквания, насочени изцяло към несъответствие на актовете на МКБППМН- район Слатина със закона, е налице недопустимост на предявените искове.
Следва да се посочи и че искането на ищеца да бъдат отменени актовете излиза и извън правомощията на съда в рамките на производствата по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр.
Предвид на изложеното съдът на основание чл. 130 ГПК:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба вх. 46905/2025 г. от К. А. А., със съгласието на неговата майка Л. Т. М. срещу Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН) – район **** и срещу Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН), по която е образувано гр.д. № 46905/2025 г.
3
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4