Решение № 4155 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4155 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330104638 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът Д. Т. С. е предявил срещу М. И. С. иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5500 лева, представляваща предоставена сума по устен договор за заем от ** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. страните сключили устен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 5500 лева в брой, за което била съставена разписка. В същата бил предоставен срок за връщане на сумата – 15 календарни дни.

Доколкото сумата не била заплатена в уговорения срок, ищецът изпратил на ответника нотариална покана за връщане на сумата, която била получена от последната при отказ. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от М. И.

С..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и 1 твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2025 г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – л.30 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.22 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 30 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 220,00 лева, заплатени такси за издаване на удостоверения в размер на 09,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. С оглед изложеното следва ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1229,00 лева, 2 представляваща разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. С., ЕГН:

**********, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 5500 лева (пет хиляди и петстотин лева), представляваща предоставена сума по устен договор за заем от ** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. С., ЕГН:

**********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1229,00 лева (хиляда двеста двадесет и девет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3