Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2160 от 01.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14493/2024
Вид
Решение № 2160
Подписан
01.04.2026
Състав
Мария Георгиева Шейтанова, Василена Дранчовска, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Василена Дранчовска

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С първоинстанционното решение № 17421/30.09.2024 г. по в.гр.д. № 71 344/2021 г. описа на СРС, ГО, 140 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. К. С. осъдителен иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу Софийски окръжен съд за сумата 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато съществено нарушение на Правото на Европейския съюз с Решение № 260298 от 07.10.2021 г. по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 310800/03.10.2024 г., подадена лично от З. К.

С., уточнена с молба вх. № 337579/24.10.2024 г. /л. 11/ от адв. О. Н., назначен по реда на чл. 95 ГПК, срещу решението.

Въззивникът излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът сочи, че в обжалваното решение на СОС е прието, че ищецът /сега въззивник/ не е доказал със свидетелски показания настъпването на неимуществени вреди вследствие на забавения процес по гр.д. № 15150/2014 г. по описа на СГС, гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС и гр.д. № 2144/2017 г. по описа на СГС, а съгласно практиката на ВКС и ПЕС при разглеждане и решаване на делото извън разумен срок ищецът търпи обичайните неимуществени вреди от безпокойството за развитието на делото и от страха от неблагоприятен изход от спора. Приемайки, че ищецът следва да докаже настъпването и обема на вредите СОС по в.гр.д. № 290/2021 г., според въззивника, е обърнал тежестта на доказване – 1 възложил я е на ищеца по иска за вреди. Ищецът се позовава на практиката на ВКС и СЕС, според която при съдебно производство извън рамките на разумния срок за вредите като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход се дължи обезщетение.

Сочи се в жалбата и че по гр.д. № 15150/2014 г. по описа на СГС има забава от 20 месеца и ускорено развитие на делото за два месеца не наваксва настъпилата забава.

Относно гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС излага, че забавата по чл. 2б ЗОДОВ е тази до приключване на делото, а не до приетия от СОС по в.гр.д. № 290/2021 г. момент.

С уточнението –допълнение към жалбата от 24.10.2024 г. от адвоката, назначен по реда на чл. 95 ГПК, се изтъква, че е допуснато по чл. 2 В ЗОДОВ достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждането и решаването на в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е нарушен чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, според които страната има право на справедлив процес. Излага се, че производството по сочените дела - гр.д. № 15150/2014 г. по описа на СГС, гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС и гр.д. № 2144/2017 г. по описа на СГС, е продължило над разумния срок и ищецът е претърпял вреди от това.

Подаден отговор на жалбата от ответника СОС от 13.11.2024 г. /л. 18/, с който се оспорва жалбата.

Ответникът въззиваем оспорва да е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждането и решаването на в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, както и да е нарушен чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС.

С молба от 22.04.2025 г. /л. 79/, 17.07.2025 г. /л. 86/ и 23.10.2025 г. /л. 89/ въззивникът С. отново се позовава на несправедливото според него Решение № 260298 от 07.10.2021 г. по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, в което било прието, че не се дължи обезщетение по чл. 2 Б ЗОДОВ за гр.д. № 15150/2014 г. по описа на СГС, гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС и гр.д. № 2144/2017 г. по описа на СГС. Сочи, че следва да се отчете общата продължителност на производството по делата; че производството по гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС е продължило до 2024 г., а СОС по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е отчел продължителност на производството само от 2 г. и 1 м.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено по следните доводи.

С искова молба от 13.12.2021 г., уточнена с молби от 06.01.2022 г. /л. 8/, от 27.04.2022 г. /л. 30/, от 15.06.2022 г. /л. 35/ и от 29.09.2023 г. /л. 65/ ищецът З. С. е предявил против ответника СОС иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато съществено нарушение на Правото на Европейския съюз с Решение № 260298 от 07.10.2021 г. по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд.

2

Ищецът счита решението на СОС, влязло в сила, за несправедливо.

В исковата молба навежда, че неправилно и противоречие с практиката на ВКС ответникът СОС е приел, че при предявен иск по чл. 2Б ЗОДОВ, за успешното му провеждане, е необходимо да бъдат разпитани свидетели за установяване на вида, обема и интензитета на неимуществените вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Сочи и че неправилно съдът не е взел предвид уважена жалба за бавност, както и че производството по непосочено конкретно дело е продължило над 4 години.

Исковата молба е оставена без движение и в изпълнение на указанията на съда ищецът пояснява, че предявява иск за вреди по ЗОДОВ, поради твърдяно допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд. В молбата от 27.04.2022 г. сочи, че е нарушено ПЕС, като съдът / СОС по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд/ не е взел предвид събраните доказателства по делото.

С молбата от 15.06.2022 г. се позовава на това, че е нарушено правото му на справедлив съдебен процес по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС по делото поради неотчитане на фактите и неправилен цялостен анализ и синтез на доказателствата. Ищецът се позовава на чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз, според които всеки има право неговото дело да бъде гледано при спазване на принципа за справедлив процес. Твърди, че решението п о в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е неправилно, като при съществено нарушение на принципа за справедлив съдебен процес съдът е приел по иска по чл. 2 б ЗОДОВ /предмет на в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд/, че по гр.д. № 15150/2014 г. по описа на СГС, гр.д. № 15432/2016 г. по описа на СГС и гр.д. № 2144/2017 г. по описа на СГС не е допуснато разглеждане и решаване на делата извън разумния срок.

Ищецът се е позовал и на чл. 6, т. 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, но с последната молба от 29.09.2023 г. не поддържа да е налице нарушение на ПЕС във връзка във връзка с норма на КЗПЧОС.

Предявен е иск по чл. 2 в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу Софийски окръжен съд за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато съществено нарушение на Правото на Европейския съюз с Решение № 260298 от 07.10.2021 г. по в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Ищецът счита решението на СОС, влязло в сила, за несправедливо. Според ищеца съдът и настоящ ответник е допуснал съществено нарушение на ПЕС, поконкретно нарушение на принципа за справедлив съдебен процес. Ищецът счита, че в нарушение на чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз, СОС е приел иска по чл. 2б ЗОДОВ за неоснователен при неправилен анализ на доказателствата по това дело. Сочи и че СОС по делото в разрез с чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз е приел, че при предявен иск по чл. 2Б ЗОДОВ, за успешното му провеждане, е необходимо да бъдат разпитани свидетели за установяване на вида, обема и интензитета на неимуществените вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Позовава се на решения на ВКС, според които неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се 3 доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди. Това са наведените от ищеца твърдения в исковата молба, по които съдът дължи произнасяне.

С отговора на исковата молба ответникът СОС оспорва иска. Оспорва при разглеждането и решаването на в.гр.д. № 290/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд да е допуснато остатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз във връзка с правото на справедлив процес съгл. чл. 4, пар. 3 ДЕС и чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз.

Съгласно чл. 2 В ЗОДОВ допустим е иск за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз във връзка с дело. Когато вредите, които се претендират, са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, следва да се ангажира отговорността на държавата, като спорът се разглежда от гражданските съдилища.

Според Решение № 259 от 9.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 150 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2024 г., IV г. о., ГК и Решение № 17 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1457/2020 г., IV г. о., ГК, то в тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти, включени в спорното право: твърдените от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинно следствена връзка с извършено от ответника нарушение на норма на правото на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти при постановяването на процесния съдебен акт от ответника, като последна инстанция, и това нарушение да е достатъчно съществено.

В ЗОДОВ е уреден специален ред за гарантиране обезпечително гаранционната отговорност на държавата за причинени имуществени и неимуществени вреди на физически и юридически лица от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Нарушението може да се изразява както в приложена норма от националното законодателство в противоречие с правото на съюза, така и когато правото на ЕС не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно, но също и когато тя не е приложена.

Нарушението трябва да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано". Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи. Следва да е установено допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС.

Националните съдилища са длъжни да посочват в своите актове, постановени по искове за ангажиране на отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на ПЕС, коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена.

Когато разглеждат спор за вреди, причинени от нарушение на ПЕС с действия на национална юрисдикция, имаща качеството на последна инстанция, съдилищата са длъжни да мотивират акта си като посочат изрично в него кое е допуснатото очевидно нарушение, обосноваващо изключителност на случая.