Решение № 443 от 08.04.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пазарджик, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220101516 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от Р. П. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. ,,Р.” № 22, чрез адвокат Т. В., АК Пазарджик, адрес: гр. П., ***, ет. 2, против С. Е. Ш., ЕГН *****, гр. Б., ***.

В исковата молба се твърди, че на 22.09.1989 г. страните сключили граждански брак.

Поради настъпили дълбоки и непоправими различия по време на брака, с решение № 117/04.04.2006 г. на Районен съд Мездра, бракът бил прекратен.

Посочва, че по време на брака живели в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Б., ***-А, със застроена площ: 71 кв. м, брой етажи: 2. Сградата била построена в поземлен имот с идентификатор ***, като нейното изграждане е започнало след придобиването на поземления имот. Излага твърдения, че в горепосочения поземлен имот е изградена още една сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 20 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение гараж. За горните сгради и поземлен имот твърди, че ищецът притежавал Нотариален акт № 47, том III, дело № 1088/1983 г..

Твърди, че още по време на брака, както и до момента, ответникът се установил да живее в чужбина. След прекратяване на брака през 2006 г., ищцата продължила да живее, заедно със сина им в същата сграда, както и стопанисвала горепосочения поземлен имот и гараж, спокойно, явно и необезпокоявано. Полагала усилия и разходвала средства за поддръжката им, както и за придържането им в добър вид. Счита, че владението е открито заявявано и доказвано и пред трети лица- физически и юридически, редовно и в срок били погасявани задължения за обслужването на имота, извършвани били дейности по частично подобрение по естетическия вид и ремонтни такива.

Смята, че са налице повече от 10 години непрекъснато давностно владение, явно и необезпокоявано, открито заявено и достигнало до знанието на всички лица.

При тези твърдения е формулиран петитум, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор ***, гр. Б.. общ. Б.. обл. Б.. по 1 кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-34/20.05.2011г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: гр. Б.. ***-А, площ: 532 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), предишен идентификатор: няма. номер по предходен план: 1262, квартал: 2, парцел: XXVII, съседи: ***, ***, ***, ***, ***

СГРАДА е идентификатор ***, гр. Б., общ. Б.. обл. Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-34/20.05.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр.

Б., ***-А. сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 71 кв. м, брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма. номер по предходен план:

СГРАДА с идентификатор ***, гр. Б., общ. Б., обл. Пазарджик, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-34/20.05.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 02.05.2022 г., адрес на сградата: гр. Б., ул.

„Р.“ № 22-А, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 20 кв. м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма Претендира разноски. Сочи доказателства.

В хода по същество ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат Т. В. от АК Пазарджик моли съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

Депозират писмени защити.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат Г. Г. от АК Пазарджик, назначена в качеството на особен представител на ответника, в последствие упълномощена от ответника.

Оспорват предявената искова претенция. Възразява срещу твърденията на ищеца, че е осъществявал повече от 10 години непрекъснато, явно, открито и необезпокоявано заявено пред трети лица владение върху имота. Посочва, че ищцата знае, твърди и представя доказателства за това, че имотът е собственост на ответника, придобит преди сключения с нея граждански брак, за който имот ответникът притежава нотариален акт за дарение №47 том III дело №1088/83 г., същия вписан и публично оповестен по предвидения в закона ред.

Акт който е противопоставим на чието и да е владение от страна на собственика - ответник.

Смята, че от описаната в исковата молба фактическа обстановка и представени доказателства не се установявало, така наречената „сграда“ в която са живели страните по делото да е строена по време на брака и съответно да е налице съпружеска имуществена общност прекратена с развода, от който момент ищцата да черпи права за демонстрирано намерение за своене след прекратяване на брака. От изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства се установявало, че ищцата след прекратяване на брака с ответника през 2006 г. е останала да живее в имота, и в качеството си на държател е упражнявала фактическа власт върху собствения на ответника имот, което се явявало различно от владението по смисъла на чл.68, ал.1 и чл.79 от ЗС.

Посочва, че едва с предявяване на исковата молба би могло да се говори за демонстриране на действия от страна на ищцата към ответника, с които тя демонстрира промяна в намерението за своене на имота.

С оглед на изложеното, счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде 2 отхвърлен.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат Г. Г. от АК Пазарджик, като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че с Решение № 117/04.04.2006 г. по гр.д. № 446/2006 г. на РС Мездра бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в него по вина на ответника.

От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 17.06.1983 г., № 47, том III, дело № 1088/1983 г. на районен съдия при РС Пазарджик се установява, че Е. С. Ш. дарява на сина си – С. Е. Ш. /ответника/ следния собствен недвижим имот: застроено дворно място, представляващо парцел XXVII-1262, кв. 2 по плана на гр. Б., целият с площ от 408 кв.м., с построения в него гараж на площ от 18 кв.м., при посочени съседи.

По делото са приложени одобрен архитектурен проект за гараж одобрен на 12.04.1983 г. архитектурен проект, разрешение за строеж № 28/06.08.1984 г. и скица-виза № 25/10.02.1984 г. за жилищната сграда. В скиците е посочено, че имотът и гаражът са собственост на ответника.

Представена е данъчна декларация за притежавани недвижими имот на територията на Р. България по чл.26 ЗМД с вх. № 20102/24.02.1998 г., в която е посочено, че С. Ш., в качеството си на собственик е декларирал следните недвижими имоти: земя и сгради, находящи се в гр. Б., *** – къща и гараж.

От приложената приходна квитанция серия ББ22 от 11.05.2022 г. се установява, че ответникът е заплатил МДТ за процесните имоти в периода от 2017 г. до 2021 г., както и за 2024 г..

За изясняване на фактическата страна на спора са допуснати до разпит в качеството на свидетели Е. М. К., С. С. К., Д. Е. Ш..

От показанията на свидетеля Е. М. К. се установява, че са бивши колежки с ищцата и я познава от около 1990 г.. Посочва, че пътували заедно за работа до 2016 г., като ищцата живеела заедно със сина си в гр. Б., в къща с двор, а ответникът в чужбина. Изяснява, че към първия етаж имало вътрешно стълбище, гараж и навес за дърва.

Твърди, че през годините не знае някой да е оспорвал собствеността й, като за свидетелката тя си е собственик, защото се грижила за къщата, а мъжът й бил извън страната. Посочва, че ищцата е имала ключ за къщата, като предполага, че и синът й. Споделя, че познава ответника, тъй като е работил в общината/читалището, а синът им сега живеел в Германия.

От показанията на свидетеля С. С. К. се установява, че познава ищцата повече от 10 години, като е ходил рядко с колеги в къщата й в гр. Б. и са участвали в ремонти – на покрива, тъй като имала нужда от поддръжка. Изяснява, че не знае дали ищцата е искала разрешение за тяхното извършване от някого, както и че ищцата имала ключ за нея и не знаел дали друг има ключ. Не бил чувал някой да оспорва собствеността й.

Споделя, че къщата има и двор около 150 кв.м. Посочва, че последно е бил гр. Б. през миналата година по това време, т.е. м. юли 2022 г., тъй като разпитът е проведен в о.с.з. на 05.07.2023 г.. Не си спомня през последното си посещение дали ответникът е бил там.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. Единствено показанията на свидетеля К. не следва да се кредитират в частта, в която заявява, че е бил в процесните имот през м. юли 2022 г., тъй като същите са в противоречие с твърденията на ищцата, която заявява, че е била за последно в къщата през 2019 г..

3

По делото е разпитан като свидетел и Д. Е. Ш. – брат на ответника. От показанията му се установява, че къщата е построена преди брака с ищцата. Уточнява, че страните правили само довършителни работи – боядисвали, за да стегнат и да си живеят. Споделя, че преди да се разведат страните, брат му заминал за Доминиканската република, след което при него отишла и ищцата и детето им, след което последните двама се прибрали в Р.

България. Споделя, че ответникът е оставил ищцата да живее в къщата му, тъй като имат общо дете. Посочва, че от брат си знае, че ищцата е следвала да му заплаща наем в размер на 80 лева месечно за къщата. Свидетелства, че ищцата е живяла в къщата до 2021 г., когато брат му се прибрал. Изяснява, че данъците за имота били плащани от брат му, тъй като ищцата споделила на свидетеля, че „къщата не е моя, да се оправя“. Свидетелят заявява, че ищцата след развода ищцата е живеела постоянно в къщата. Твърди, че след като брат му се прибрал от Доминиканската република, заключил къщата. Споделя, че брат му не е бил никога възпрепятстван да влиза в къщата си. Посочва, че Р. не е имала пари за ремонти, като била купила само един хладилник и бойлер. Твърди, че след като брат му заключил къщата, ищцата нямало как да влезне и се наложило да разбие вратата на балкона. Изяснява, че ищцата се уповавала на свидетеля, за да се поддържа къщата. Посочва, че само ищцата е имала ключ за имота, тъй като правила някаква врата и сменила патрона. Споделя, че ищцата поддържала и двора, както и че не била споделя пред него, че тази къща е нейна.

При анализа на показанията съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК, с оглед роднинската връзка, в която се намира с ответника по делото. Въпреки това съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, с изключение на частта, в която посочва, че ищцата е живяла в процесните имоти до 2021 г., тъй като същите са в противоречие с твърденията на ищцата, която заявява, че е била за последно в къщата през 2019 г..

От обясненията на ответника се установява какви са били отношенията между страни преди и след прекратяването на брака им. Посочва, че през януари 2010 г. е позволил на ищцата заедно с детето им да останат да живеят в къщата срещу символичен наем, който платила само три пъти, като била наемател до 2018 г.. Сочи какви СМР е извършвал в къщата.