Акт от 09.08.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 313 гр. Перник, 09.08.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ

2. мл.с.

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова в.гр.д. № 244 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение

№ 74/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6150/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е осъдил „Еврострой ВиД“ ООД, с ЕИК:

********* да заплати на П.И.З., с ЕГН: ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 9 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „Еврострой ВиД“ ООД да заплати на П.И.З. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и сумата от 94.11 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 94.11 лева до пълния претендиран размер от 313.69 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 1550 лева, представляваща разноски по делото. От своя страна „Еврострой ВиД“ ООД е осъдено да заплати на адв. П.Д. сумата от 450 лева – за оказана безплатна адвокатска защита на П.З., а по сметка на РС – гр.

Перник сумата от 427.50 лева – представляваща държавна такса и разноски за извършените експертизи.

Срещу постановеното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни по делото.

От

„Еврострой ВиД“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Г.Б. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5208/18.02.2019 г., като първоинстанционното решение се оспорва в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 9000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука. Твърди се, че в обжалваната част същото е неправилно и необосновано.

Навеждат се подробни доводи, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лева е несъразмерно високо и не е съобразено нито с константната съдебна практика при аналогичен вид увреждания, нито с критерия за справедливост предвид събраните по делото доказателства.

Акцентира се върху обстоятелството, че съгласно представената по делото медицинска документация, а и заключението на съдебно-медицинската експертиза, възстановителният период за полученото увреждане е много по-кратък и с много по-малко съпътстващи усложнения в сравнение с твърденията, изложени в исковата молба. Посочва се, че общото здравословно състояние на ищцата предвид възрастта й също следва да се вземе предвид. Обръща се внимание и на събраните по делото свидетелски показания. В допълнение се посочва, че ответното дружество като работодател е проявило максимална коректност в отношенията си с ищцата по повод инцидента.

На следващо място се излагат подробни доводи срещу извода на районния съд относно приетия процент на съпричиняване в размер на 70 %. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че ищцата е допринесла в значителна степен за причиняване на полученото увреждане, доколкото не е спазила правилата за безопасни условия на труд и за вътрешния ред при ответника. В тази връзка се прави извод, че процентът на съпричиняване следва да е поне 90 %.

По така изложените съображения се първоинстанционното решение да бъде отменено като на ищцата бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-малък размер предвид критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се приеме 90 % съпричиняване от нейна страна. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.

№ 8498/19.03.2019 г. от П.З., чрез процесуалния й представител – адв. Н.Х..

Излагат се подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение в обжалваната част. Твърди се, че правилно районният съд е приел предявеният иск за доказан по основание. Излагат се подробни доводи, че ищцата е претърпяла значителни болки, страдания и неудобства от полученото увреждане, които се установявали по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, в това число от изготвените експертизи. На последно място се посочва, че претендирания от жалбоподателя процент на съпричиняване в размер на 90 % е необосновано висок, а и твърденията му в тази насока са въобще несъстоятелни. По тези съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв. за предоставената защита срещу въззивната жалба.

От П.З. по делото са постъпили две въззивни жалби – въззивна жалба с вх. № 6487/28.02.2019 г., подадена чрез пълномощника адв. Н.М. и въззивна жалба с вх.

№ 6976/05.03.2019 г., подадена чрез пълномощника адв. Н.Х.. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е налице изявление на П.З., с което същата е оттеглила представителната власт на адв. М.. Въпреки това в съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 23.05.2019 г., предвид дадената й такава възможност, жалбоподателката е заявила, че поддържа подадената от адв. М. жалба. В тази връзка въззивният съд приема като предмет на делото и двете въззивни жалби на П.З..

В подадената жалба с вх. № 6487/28.02.2019 г. първоинстанционното решение се оспорва изцяло в отхвърлителната му част. В тази връзка на първо място се излагат доводи, че определеното от съда обезщетение в размер на 30 000 лева не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че този размер е занижен предвид обема на понесените от ищцата неимуществени вреди. Последните се описват подробно в жалбата, като в тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че първоинстанционният съд не ги е съобразил в пълнота при преценката си за размера на обезщетението. Прави се извод, че тази преценка не съответства нито на трайната съдебна практика при този вид увреждания, нито на критерия за справедливост.

На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което неправилно е приел поведението на ищцата за груба небрежност. В тази връзка се излагат подробни доводи, като е цитирана и съдебна практика относно понятието за груба небрежност по смисъла на трудовото законодателство. С тези аргументи се поддържа извод, че дори да се приеме за установено, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, то поведението й не може да се приеме за груба небрежност, следователно не може да доведе и до намаляване на дължимото й обезщетение. Алтернативно се излагат доводи, че приетият от районния съд размер от 70% съпричиняване е прекомерен с оглед фактическата обстановка по делото.

На последно място се излагат доводи, че поведението на ищцата, довело до процесния инцидент, не е в нарушение на трудовата дисциплина, тъй като същата е напуснала работното си място по време на почивка и следователно е имала право да се намира до кафе машината в предприятието. Обръща се внимание, че проведените от работодателя инструктажи за безопасност и здраве не го освобождават от отговорност, нито обуславят виновно и съзнателно поведение от страна на жалбоподателката, доколкото същата не е могла да предвиди вредоносните последици от поведението си. С тези аргументи се иска решението да бъде отменено в обжалваната част като претендираните обезщетения бъдат присъдени на ищцата в пълен размер.

В подадената жалба с вх. № 6976/05.03.2019 г. първоинстанционното решение се оспорва изцяло в отхвърлителната му част. Твърди се, че в тази му част същото е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се посочва, че районният съд е нарушил разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и на чл. 201, ал. 2 от КТ. На първо място се излагат подробни доводи, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е в твърде нисък размер, предвид получените от жалбоподателката увреждания и претърпените от нея болки и страдания. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази и настъпилите промени в здравословното състояние на ищцата, което в случая не било направено. Акцентира се и върху обстоятелството, че приетата пред районния съд съдебно-медицинска експертиза не е отговорила на всички релевантни за здравословното състояние на ищцата въпроси. По тези съображения се навеждат аргументи за необходимостта от назначаване на две допълнителни съдебно-медицински експертизи. Представя се и допълнителна медицинска документация. На следващо място се излагат подробни доводи относно липсата на съпричиняване на процесната трудова злополука от страна на жалбоподателката. В тази връзка се посочва, че районният съд е допуснал нарушение като е постановил непълен доклад по делото, доколкото не е възложил в доказателствена тежест на ищцата да установи възраженията си срещу твърдяното от ответника съпричиняване. Оспорват се ангажираните от ответното дружество доказателства в тази насока. Излагат се аргументи за доказаност и на претърпените имуществени вреди. По тези съображения се иска постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски при условията на чл. 38 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемото дружество не е постъпил отговор на въззивните жалби.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция за жалбоподателя „Еврострой ВиД“ ООД, редовно призован – се явява управителят на дружеството В. Ш.. Явява се и процесуалният му представител – адв. Б., който поддържа въззивната жалба, оспорва въззивните жалби на насрещната страна, не прави доказателствени искания. По същество излага съображения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Иска на ищцата да бъде присъдено обезщетение, съобразено с реалната обстановка по делото и действително претърпените вреди.

Претендира разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбоподателката

П.З., редовно призована, се явява лично в съдебното заседание пред въззивния съд и заедно с адв. Х.. Последната поддържа депозираните въззивни жалби, оспорва въззивната жалба на дружеството. По същество излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Иска въззивните жалби да бъдат уважени по изложените в тях съображения, съответно въззивната жалба на дружество отхвърлена по съображенията, развити в отговора срещу нея. Претендира разноски в минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Трите депозирани по делото въззивни жалби са подадени в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване, поради което същите са допустими и редовни и следва да бъдат разгледани по същество.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.

Перник от 31.08.2018 г., подадена от П.И.З.. Със същата е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, резултат от трудова злополука, настъпила на ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 313.69 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.