Решение № 1630 от 09.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20252120101999 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Г. Т. Ч., от гр.

Б., против Е. Г. Г., от гр. Б., с която претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 5000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем, сключен в устна форма на 23.03.2020 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В условие на евентуалност ищецът моли за присъждане на процесната сума на основание чл. 59, ЗЗД - поради неоснователното обогатяване на ответника с главницата от 5000 лева.

Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: на 23.02.2020 год., по молба на ответника, ищецът й превел по банков път сумата от 5000 лева - като предоставен заем; уговорката между страните е била за връщане на сумата до края на 2020 год., което не било сторено от заемополучателя; в условие на евентуалност - ако съдът приеме, че не е налице договор за заем между страните, главницата следва да бъде присъдена на ищеца поради неоснователното обогатяване на ответника с нея - получена без основание, с която сума ищецът се е обеднил.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на направените деловодни разноски.

1

Така предявените искове са с правно основание са чл. 79, ал. 1 и чл. 86 във вр. с чл. 240 и чл. 59, ЗЗД, като същите са допустими.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е признал допустимостта на исковете, но е оспорил основателността им поради извършеното в хода на делото плащане на претендираните суми за главница и обезщетение за забава; навел е следните насрещни фактически и правни твърдения: страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, през времетраене на което ответницата е получила от ищеца дарение за сумата от 5000 лева; на 14.04.2025 год. ответникът е върнал на ищеца главницата, ведно с обезщетение за забава; предвид извършеното плащане, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът ангажира доказателства; възразява срещу прекомерното по размер адвокатско възнаграждение, претендирано от ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Й., който поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. Г., която оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Заявява, че ответникът е извършил плащане на дълга, поради което исковата претенция е неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен в устна форма договор за паричен заем, предаването на заемната сума и настъпилия падеж за връщането й; по отношение въведеното евентуално основание на иска - по чл. 59, ЗЗД, ищецът следва да установи, че е превел в полза на ответника сумата от 5000 лева.

Предвид съдържанието на писмения отговор на ответника, в негова тежест е да установи извършеното в хода на делото плащане в полза на ищеца.

С писмена молба-становище от 16.05.2025 год. ищецът е признал получените от ответника в хода на делото плащания на главницата и обезщетение за забавата й.

По делото са представени и писмени доказателства, подкрепящи твърденията на страните.

Изплащането на дълга в хода на производството не е основание за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, а съдът следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявения иск.

Плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба – делото е образувано на 19.03.2025 г. пред БРС, а плащането е извършено на 14.04.2025 г., видно от представените от ответника платежни нареждания.

2

Ето защо следва да се направи изводът, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, платил е дължимата сума след подаване на исковата молба, за депозирането на която ищецът е направил разноски за адвокат и държавна такса.

Поради това ответникът дължи на ищеца заплащане на сторените от него разноски в настоящото производството. Искане за присъждането им е направено своевременно, представени са доказателства за реалното им извършване. Направените от ищеца разноски са в общ размер от 1100 лв., от които: 200 лв. – държавна такса; 900 лв. – адвокатски хонорар, заплатен в брой, видно от представения по делото договор за защита и съдействие.

Своевременно от ответника е въведено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и искане за намаляването му поради прекомерност, което настоящият състав намира за неоснователно, тъй като претендирания адвокатски хонорар е малко над минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ 1/2004г., размер.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес:

.............................................., срещу Е. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес:

........................................................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем, сключен в устна форма на 23.03.2020 год., а в условията на евентуалност, дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, поради неоснователното обогатяване на ответника с горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, поради извършено в хода на производството плащане.

ОСЪЖДА

Е.

Г.

Г.,

ЕГН:

**********, с адрес:

........................................................., да заплати на Г. Т. Ч., ЕГН: **********, с адрес: .............................................., сумата от 1100 лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3