Решение № 7233 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7233 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100509654 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от Р. С. М. срещу решение № 6380/24.04.2023 г., постановено по гр. д. № 23319/202232г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу М. И. Ц. иск с дадена от съда правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3000,00 лв., като представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на неправомерно ползване на мазе № 37, индивидуализирано подробно в исковата молба и са присъдени разноски на ответната страна.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, като районният съд неправилно е оценил доказателствата по делото, съответно, въпреки че е безспорно установено както, че ищецът е собственик на мазето, така и че неправомерно ответникът не е предал владението, респ. е продължил да го ползва.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - М. И. Ц., в който изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като счита, че е постановено 1 при съобразяване на всички доказателства по делото и правилно приложение на закон, доколкото не е установено противоправно поведение от негова страна, и с което е нарушил защитен от закона интерес, респективно причиняване на вреди на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 3 000 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи заплатена неустойка по споразумение от 13.04.2022 г. в следствие на неправомерно отнето владение върху прилежащо на апартамент № 31, находящ се в гр. София, бул.

„********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 57,72 кв. м. – мазе № 37, със застроена площ от 2,82 кв. м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски.

Твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99, том III, рег. № 17151, дело № 440 от 2021 г. на нотариус А.Б. ищцата продала апартамент № 31, находящ се в гр. София, бул. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 57,72 кв. м. – мазе № 37, със застроена площ от 2,82 кв. м. на Р.П.Н.-Е.. В т.2 от нотариалния акт ищцата поела задължение да предаде на купувача Р.П.Н.-Е. владението върху мазето, тъй като владението върху него било отнето от страна на ответника. Ищцата отправила покана до ответника за освобождаване на мазето и предаване на отнетото владение върху него. Поканата била изпратена чрез ЧСИ М.М., като на 19.01.2022 г. било констатирано, че ответникът отказва да получи поканата. Поради неизпълнение на договорните задължения между ищцата като продавач и Р.П.Н.-Е. било сключено писмено споразумение. В т.1 от него страните се уговорили, че ищцата поема задължение в срок от 20 работни дни, считано от подписване на споразумението, да предаде владението върху мазето. В т.2 страните се уговорили, че ако владението не бъде предадено в уговорения срок, ищцата дължи на купувача неустойка за неизпълнение в размер на 8000 лв. След сключване на споразумението отново била изпратена покана до ответника за освобождаване на 2 мазето и предаване на отнетото владение, като на 07.02.2022 г. ответникът отново отказал да я получи. След взаимни отстъпки между ищцата и Р.П.Н.Е., същите постигнали съгласие ищцата да заплати на Р.П.Н.-Е. вместо 8000 лв. неустойка в размер на 3000 лв., която неустойка била определена с оглед приблизителните разходи, които купувачът Р.П.Н.-Е. би имала при водене на съдебен процес за предаване владението върху мазето. Постигната договореност била обективирана в

Споразумение от 13.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус А.Б..

При сключването на споразумението ищцата заплатила на Р.П.Н.-Е. в брой сумата в размер на 3000 лв., като в тази част споразумението имало характер на разписка.

Заплатената сума от 3000 лв. представлявала имуществена вреда за ищцата, настъпил следствие на неправомерно отнетото от ответника владение върху мазе № 37, със застроена площ от 2,82 кв. м.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага, че бил собственик на апартамент № 29 от 1993 г. по силата на договор за продажба на недвижим имот от 21.07.1993 г. В него било определено, че към ап. 29 принадлежи избено помещение № 1 с полезна площ от 3,96 кв. м. Съседи на жилището му били стълбищна площадка, улица, ап. 30 и алея, която се намирала непосредствено до стадиона, а улицата била „Христо Чернопеев“. В нотариален акт за дарение на Р. М. от 2013 г. било определено, че към ап. 31 има избено помещение № 37 с площ от 2,82 кв. м. Неговото мазе № 1 с площ от 3,96 кв. м. граничело с алеята, това на ищцата би трябвало да граничи с улицата, а не с алеята. Неговото мазе било с точна квадратура от 3,96 кв. м. Ищцата може да претендира за по-малко мазе, което да отговаря на 2,82 кв. м., а не по-голямо и за избено помещение, което е към улицата, а не към алеята, така, както било определено в нотариален акт от 2013 г. От двете страни на мазе № 1, което ползвал, няма общи мазета, както било определено в нотариалния акт на Р. М.. Номерацията на мазетата започвала от началото на входа за избените помещения и неговото мазе № 1, така както било определено в неговия нотариален акт с отговаряща квадратура от 3,96 кв. м., а избено помещение № 37 трябвало да бъде в дъното, защото само там избените помещения граничели с ул.

„Христо Чернопеев“, така както било посочено в нотариалния акт на Р. М.. Р. М. никога не е живяла в ап. 31, нямала регистрация в книгата на собствениците. Липсвали доказателства, че мазе № 1, което ответникът ползвал, е точно мазе № 37, което би трябвало да ползва ищцата. В исковата молба се отбелязвало само мазе № 37, но не се отбелязвало, че неговото мазе граничи с алеята, а не с улицата, че нямало общи мазета около мазе №1. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

По делото е представен нотариален акт № 37/2013г., от който се установява, че ищцата е придобила собствеността върху 5/6 ид. ч. от апартамент № 31, ведно с избено помещение № 37.

3

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1993г. пък е видно, че М. Ц. и З. Ц.а са станали собственици на апартамент № 29, ведно с избено помещение № 1.

Установява се от приложения нотариален акт № 99/2021 г., че ищцата М. е продала на Р.Н.-Е. притежавания от нея апартамент № 13, ведно с мазе №37, с площ от 2.82 кв. м.

Видно от покана от 18.01.2022г. от ищцата до ответника, същата е поканила Ц. да освободи заеманото от него помещение – мазе № 37.

С приемо – предавателен протокол от 19.01.2022 г. страните по покупко – продажбата са извършили фактическо предаване от продавача на купувача на апартамент № 31, ведно с избено помещение № 37. Описани са брой ключове, които се предават, както и показанията на уредите. Сред описаните като предадени ключове е и ключ за мазе №37.

Видно от споразумение от 21.01.2022 г. ищцата и трето за спора лице – Р.Н.Е., закупила апартамент № 31 от ищцата, страните са се споразумели, че е обективно невъзможно предаването владението върху мазе № 37, тъй като същото се владее от ответника по настоящето дело. Страните са се съгласили, че в случай, че ищцата не предаде на Н.-Е. владението върху мазето в срок от 20 работни дни, считано от 21.01.2022 г., то М. ще дължи неустойка в размер на 8000 лв.

С покана от 08.02.2022 г. ищцата отново е поканила ответника да освободи заеманото от него мазе № 37.

Видно от споразумение от 13.04.2022 г. ищцата и Н.-Е. са се съгласили да уредят взаимоотношенията си във връзка с непредаването на мазето. Р. М. се е задължила да заплати съдебните разноски по образуване и водене на дела с предмет предаване на владението от страна владеещия избеното помещение – М. Ц., които разноски са в размер на 3000 лв. Отбелязано е, че споразумението служи като разписка за платената от ищцата сума.

По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективна и компетентна изготвена, и от която се установява, че при направените на място замервания ползваното от Ц. мазе не отговаря на описаните съседи в договора за покупко продажба на държавен недвижими имот. Ползваното от Ц. мазе не отговаря по площ на описаното в документа за собственост на ищеца, но граничи с абонатната станция и междублокова алея /улица/. В проведеното по делото съдебно заседание вещото лице разяснява, че при огледа е констатирано, че са извършвани преустройства, не само на процесното, но и на други мазета, като има изградени нови зидове.

От допълнителната СТЕ се установява, че са направени преустройства, като са 4 махани стени и са изграждани нови за обособяване на нови помещения. При възстановяване на стените по чертежа, представен от ищеца и находящ се на стр. 52 от делото, отделяне на част от коридора и премахване на новата преградна стена, би се получило мазе, което ще отговаря по описание на съседи, но не и по площ. В проведеното по делото съдебно заседание вещото лице посочва, че няма друго мазе, което да отговаря на съседите, които са описани в договора за покупка на апартамент № 31. Не може да каже каква е била площта на мазето, позовава се единствено на представения от ищеца чертеж на стр. 52 от делото. Пояснява, че не е могло да извърши оглед на съседното мазе, тъй като не се е знаело на кого е. Имало е заключени мазета, без записани собственици.

С решение № 6380/24.04.2023 г. постановено по гр. д. № 23319/202232г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 35 състав исковата претенция е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За уважаване на претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: да е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

На първо място следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че ползваното от ответника мазе е мазето, собственост на ищцата, което тя е прехвърлила на трето за спора лице с нотариален акт № 99/2021 г.

Действително от приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ се установява, че вещото лице не може с категоричност да определи дали ползваното от Ц. мазе представлява мазе № 37, което е било собственост на ищеца. Видно от експертизите, са извършвани множество преустройства, не само на процесното, но и на други мазета, като има изградени нови зидове, а част от старите са премахнати. Същевременно в първоначалното заключение вещото лице посочва, че ползваното от Ц. мазе не отговаря по площ на описаното в документа за собственост на ищеца, но граничи с абонатната станция и междублокова алея /улица/- т. е. съвпада с две от границите на мазето на ищцата. А в допълнителното заключение експертът дори сочи, че при възстановяване на стените по чертежа, представен от ищеца и находящ се на стр. 52 от делото, отделяне на част от коридора и премахване на новата преградна стена, би се получило мазе, което ще отговаря по описание на съседи, но не и по площ.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/519201e3-30f1-43b0-8673-a7b0c8f18ef5