Решение № 261464 от 27.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 261464 гр. Пловдив, 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 21371 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В.Ж.Т. е предявила против ЗК „Лев Инс“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сума от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ищцата при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от 27.04.2018 г. до окончателното й заплащане.

Ищцата твърди, че на 27.04.2018 г., около 17:00 часа при движение с лек автомобил “Форд Фиеста” с ***, по ***, в посока с. М.- гр. П., управляваният от Ц.В.Т.тежкотоварен автомобил "Мерцедес" модел ***" с ***, навлязъл от другата пътна лента в нейната и се блъснал в предната част на управляваният от ищцата автомобил. При произшествието изпитала остра болка в дясната предмишница и дясната коленна става, като от поставения предпазен колан изпитала остра болка в областта на гръдния кош. На място бил прегледана от пристигналите медицински екипи, които не констатирали счупвания.

За осъществяване на процесното пътно-танспортно произшествие водачът на товарния автомобил – Ц.В.Т., бил признат за виновен с влязло в сила решение, постановено по а.н.д. № 3547/2019 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав, а именно за това, че 27.04.2018 г. на ***(пътя П.

- Б.), км. 94, обл. П., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил "Мерцедес" модел ***" с ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Н.С.Т.средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на ***, без разместване, причиняващо трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за около 1,5 -2 месеца - престъпление по е чл. 343, ал.

1, б. "б" предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди, че след инцидента се прибрала вкъщи, като изпитвала силни болки и три дни не успяла нито да спи, нито да се храни. Тъй като състоянието й не се подобрявало на 30.04.2018 г. посетила ортопед – травматолог, който констатирал наличие на контузия на гръдния кош и десния лакът, като предписал 14-дневно домашно лечение. В катедра по съдебна медицина й било издадено и съдебно-медицинско удостоверение № 468/2018 г. Твърди, че стриктно спазвала препоръките но болките продължавали. Ходила на работа, но изпитвала силни болки през цялото време. Чувствала се психически нестабилна, поради което през месец май 2018 г. била прегледана от психиатър, който й поставил диагноза ***придружено със ***и предписал медикаментозно лечение. Положила усилия да продължи нормалният си начин на живот, но чувствала, че въпреки положените усилия от нейна страна здравословното й състояние не се променяло към по-добро, дори напротив. В този период била студентка, като рязко спаднал успехът й. Твърди, че това положение продължило повече от година до момента, в който болката станала непоносима, дори при най-малките физически движения и натоварвания.

Затворила се в себе си и отново започнала да се притеснява за здравето си. По препоръка през месец октомври 2019 г. била прегледана от специалист – невролог, който установил увреждания на ****, увреждания на ****в неясния и другите отдели на гръбначния стълб с ****. Установили се и други травми на горния крайник, като при направена рентгенова снимка е констатирана ****с умерена ****.

През месец ноември 2019 г. посетила отново психиатъра, който поставил заключение, че ищцата е много психически потисната, силно тревожна, с нарушен сън и апетит. Сочи, че в резултата на процесното пътно-транспортно произшествие претърпяла следната телесна повреда: *****, умерена **** в областта на прехода средна към долна трета на ****. Случилото се отразило и на психическото й състояние с поставена на 08.11.2019 г. основна диагноза ****. Твърди, че управляваният от делинквента автомобил е застрахован при ответника, поради което и на 8.05.2018 г. завела щета с ****, като на 11.12.2019 г. била уведомена от ответника, че последният е в готовност да изплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 3 000 лв., с което последната не изразила съгласие. Счита, че справедливият размер на заместващото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата от 13 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, освен това, че е страна по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ****. Оспорва изложения в исковата молба механизъм за осъществяване на процесното пътно-транспортно произшествие. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между травмите, посочени от ищцата и произшествието, тъй като при непосредствения преглед на ищцата не са установени твърдените телесни повреди. Поддържа, че установени са единствено кръвонасядания в областта на тялото и крайниците - Амбулаторен лист № 15/30.04.2018 г. и СМУ № 468/04.05.2018 г. - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Твърди, че ищцата не е посещавала консултация повече от 1 година и 5 месеца и чак тогава са констатирани болки в лявата страна на гръдната половина. По отношение на посоченото смесено ****, сочи, че в Амбулаторен лист № 332/11.05.2018 г. е отразено, че ищцата имала оплаквания от ****, ****, получила многократни ****, за които е провеждала лечение с ****, един месец преди произшествието, следователно последната е имала проблеми и оплаквания свързани с влошено психично здраве преди катастрофата. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в непроведено от последната лечение и неспазване на медицинските предписания, поради което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД моли за намаляване на размера на претендираното обезщетение. Счита, че размерът на обезщетението за твърдените неимуществени вреди, чието настъпване оспорва, за прекомерен. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.

496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение

№ 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.

В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на деликвента на 18.05.2018 г., с представяне на всички необходими документи – в случая изискани от застрахователя, на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която е образувана щета № ****при ЗК „Лев Инс“ АД

Застрахователното дружество е определило обезщетение в размер на сумата от 3 000 лв., за което пострадалата е уведомена с писмо изх. № 10605/11.12.2019 г., с размера на което последната не е съгласна. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е уведомена за определеното от застрахователя обезщетение на същата дата – 11.12.2019 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Като взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

В производството по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие гражданската отговорност на Ц.В.Т., управлявал тежкотоварен автомобил "Мерцедес" модел ***" с per. № ****, е застрахована при ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД по силата по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ****.

По делото е приложено а.н.д. № 3547/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ наказателен състав. С решение № 1425/29.07.2019 г., постановено по делото обвиняемият Ц.В.Т.е признат за виновен в това, че на 27.04.2018 г. на ****(пътя П. - Б.), км. 94, Област П., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес“, модел ***“ с ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Н.С.Т.средна телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ предл. второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С така постановеното решение и на основание чл. 78 а, ал. 1 НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер от 1 500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на

Разпечатката съдържа 30 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5191f36a-18c5-442d-96dc-0a529da19b1a