Решение № 17 от 27.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Велико Търново, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000209 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 37 от 27.06.2025 г. по т.д. № 56/2024 г. на Окръжен съд Ловеч е осъдена Община Ловеч да заплати на “Ванков-Д.“ ООД сумата от 277151,45 лв., представляваща дължима сума по чл. 1, ал. 3 от Допълнително споразумение № ДС-962/07.12.2022 г. към Договор № АВ-946/26.11.2021 г. за извършени СМР по обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи за частично преустройство и пристрояване на съществуваща училищна сграда на ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“, гр. Ловеч“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноските по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Община Ловеч, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че не се е сбъднало условието на чл. 1, ал. 3 от допълнителното споразумение.

1

Страните не са се съгласили, че отлагат плащането до намиране на допълнително финансиране, а се съгласяват, че ще бъде платено в случай, че се намери допълнително външно финансиране, съответно – няма да бъде платено, ако не се намери допълнително външно финансиране. В този смисъл счита, че решаващият състав е тълкувал погрешно уговореното между страните. Видно е, че възложителят не е получил допълнително външно финансиране над размера на платеното към изпълнителя по проекта.

Условието за външно финансиране означава то да е предвидено от държавния бюджет, а не от собствени средства на общината, и е било извън контрола на общината. Съдът не се е произнесъл в кой момент твърдяното задължение е изискуемо. Изразява се несъгласие с изследването от страна на съда на наличието на свободни парични средства по сметка на общината, което се явява неотносимо обстоятелство, предвид несбъдването на условието за допълнително външно финансиране. Вещото лице не е изследвало всички бюджетни плащания от общината или от общинските дружества, за да прецени целевия характер на тези средства. Плащането на задължение, което не е договорено да бъде извършено със собствени средства на общината, би нарушило договореното между страните, както и би нарушило бюджетната дисциплина. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗПФ бюджетът на общината се съставя, изпълнява и отчита на база на бюджетна прогноза и разчети за всяка дейност по видове разходи. Ангажименти без предварително одобрение на бюджета не могат да бъдат поети. Няма законово основание да се извърши това плащане от текущите средства, без изрично решение на общинския съвет и/или актуализация на бюджета. Общината не е приела актовете за индексация като дължими за плащане. Сключеният договор е изпълнен и действието му е прекратено към датата на предявяване на исковата молба, а не е възможно изменение, включително по съдебен ред, на прекратени договори. Поддържа се възражението, че искът е конститутивен. В условията на евентуалност се оспорва размера на иска, като се излага, че от изготвената съдебно счетоводна експертиза не става ясно действащата към кой момент норма на Методиката е приложена от вещото лице. Поддържа се становището, че при изчислението не са коректно съобразени извършените авансови плащания, които не са приспаднати. Възразява се по отношение дължимостта на индексация на суми, платени преди датата на сключване на допълнителното споразумение.

Възразява се против индексирането на непредвидени разходи по Акт за 2 индексация № 7, тъй като същите не са били обект на сключеното допълнително споразумение. Наведено е възражение за нищожност на допълнителното споразумение, тъй като то е сключено в нарушение на чл. 116 ЗОП, както и на публично правни разпоредби, по-специално чл. 11 и чл. 12 ЗПФ.

Моли съда да отмени постановеното решение, като постановено в противоречие на закона. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалба „Ванков-Д.” ООД заема становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.

1 ГПК.

Пред Окръжен съд Ловеч е предявен иск от „Ванков-Д.“ ООД против Община Ловеч за заплащане на сумата от 277151,45 лв., представляваща дължима сума по Допълнително споразумение № ДС0962/07.12.2022 г. към Договор № АВ-946/26.11.2021 г. за извършени СМР, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, поради изпълнение на условията за плащане, а именно осигурено допълнително външно финансиране. В условията на евентуалност е направено искане да бъде осъдена Община Ловеч да заплати на дружеството същата сума, на същото основание, като бъде определен на основание чл. 69 ЗЗД подходящ срок за изпълнение, но не по-късно от 3

31.12.2024 г. /искането не се поддържа, видно от изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 28.04.2025 г./. В условията на евентуалност да бъде обявена клаузата по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от допълнителното споразумение, касаеща ограничение за дължимост на възнаграждение, за нищожна, и бъде осъдена Община Ловеч да заплати на „Ванков- Д.“ ООД сумата, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че между Община Ловеч, като възложител, и „Ванков-Д.“ ООД, като изпълнител, на основание чл. 112 ЗОП и в изпълнение на решение на Кмета на Община Ловеч за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително монтажни работи за частично преустройство и пристрояване на съществуваща училищна сграда на ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“, гр. Ловеч“, е сключен Договор № АВ-946/26.11.2021 г.

Цената на договора е определена в чл. 2 и възлиза на 1025752,01 лв. без ДДС или 1230902,42 лв. с ДДС. След началото на изпълнението на договора е настъпила съществена промяна в икономическата конюнктура в страната, а именно повишаваща се инфлация и непрекъснато увеличаване цените на основните строителни материали и себестойност на строителната продукция, което е довело до необходимост от извършване на индексация на стойността на договора. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 117а ЗОП между страните е подписано Допълнително споразумение № ДС-962/07.12.2022 г., с което е уговорено изменение на цената чрез прилагане на Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление на МС от 27.09.2022 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение увеличението на цената се извършва последователно с подписване на актове за индексация, като общата стойност на последователните изменение не може да надхвърля повече от 9,46 % от стойността на договора, или повече от 118597,58 лв. с ДДС. Съгласно чл. 1, ал.

3 при осигуряване на допълнително финансиране за индексация, се извършва нова индексация за разликата над 9,46 %, като общото увеличение на цената по основния договор не може да надхвърля 50 % от тази цена. Съгласно чл. 6 по преценка на възложителя, поради липса на достатъчно осигурени финансиране по чл. 1, ал. 3, същият може да упражни правото си да прекрати договора по реда на чл. 33, ал. 3, т. 4 от същия, без да носи отговорност за 4 виновно прекратяване на договора. Въз основа на допълнителното споразумение изпълнителят е изготвил три акта за индексация, които са приети от Община Ловеч и въз основа на тях е изплатена сумата 118597,58 лв., представляващи разликата на одобрения бюджет и сключените договори, в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение.

На 23.05.2023 г. обектът е въведен в експлоатация, за което е издадено разрешение за ползване. Съгласно индексът на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали, изпълнителят е изготвил и останалите актове за индексация, на обща окончателна стойност 277151,45 лв. без ДДС, представляващо увеличение на цената на договора с 27,01 %. Твърди се, че с постановления на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи за финансово осигуряване на дейности по Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г. С оглед на това, ищцовото дружество е отправило покана до Община Ловеч за заплащане на дължимата сума, съгласно актовете за индексация, но ответникът е отказал да стори това. По тази причина е предявен и настоящия иск за заплащане на дължимата сума по допълнителното споразумение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска със следните съображения: ищецът се позовава на основание за изменение на договора за обществена поръчка, което е частна хипотеза на стопанска непоносимост /чл.

307/ ТЗ. Искът по чл. 307 ТЗ е конститутивен, като негов предмет е потестативното право на страна по договор да иска изменението му.

Основанието на иска за изменение на цената на договора е чл. 307 ТЗ вр. чл.

117а ЗОП, който иск не е осъдителен. Счита, че в случая ищецът е предявил свои потестативни права с осъдителни искове, което е недопустимо. Ако се приемат исковете за допустими, те са неоснователни. Договорът е прекратен, поради изпълнение на насрещните задължения на двете страни. Прекратените договори не подлежат на изменение. С изменението на чл. 117а ЗОП е предвидено, че изменението на договора може да се извърши при наличие на финансов ресурс, с какъвто ответникът не разполага. Не са посочени от ищеца вида и количеството на стоките и материалите, за които се иска индексация.

Оспорва се наличието на твърдяното основание за нищожност на частта от клаузите на допълнителното споразумение, тъй като Община Ловеч е предприела активни действия и писмени искания към МОН и МФ за 5 осигуряване на допълнителен финансов ресурс.

С допълнителната искова молба се поддържа твърдението, че ответникът е разполагал със средства за заплащане на дължимите суми, тъй като са му били отпуснати средства с постановления на МС. Изготвените актове за индексация са били приети от ответника по основание и размер без възражения, видно от отразеното в тях, поради което няма необходимост от представяне на доказателства за закупуване на материали. Освен това, формулираната индексация почива на законови норми, също приети от страните. Изпълнителят е престирал точно и навреме дължимото, като отлагането във времето от страна на възложителя за заплащане на дължимото, поради липса на финансови средства, е опит той да бъде освободен от отговорност, и води до неоснователно разместване на имуществени блага. В допълнителното споразумение няма съгласие между страните за източника на допълнителното финансиране.

С допълнителния отговор се сочи, че средствата, осигурени въз основа на цитираните Постановления на МС, възлизат общо на 1432200 лв., което е одобрената стойност на проекта.

С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е осъдителен, изменението на договора вече е настъпило с подписване на допълнителното споразумение, като претенцията е за остатъка от цената, поради което искът е допустим. Възприемайки заключението на вещото лице, съдът приема, че към сключването на допълнителното споразумение, към изготвяне и представяне на актовете за индексация с №№ 4-7, към момента на въвеждане на обекта в експлоатация, възложителят е имал наличен и свободен финансов ресурс, с който да поеме плащането по договора за обществена поръчка, поради което е налице неизпълнение от негова страна. Възложителят не се е отказал от договора, продължил е да приема актовете за индексация и протоколите за извършени СМР, без да ги оспорва, поради което не е налице предпоставка за освобождаването му от отговорност. По тази съображения искът е уважен, ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане.