Акт от 12.08.2019, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 3729/2018
- Подписан
- 12.08.2019
- В сила
- 02.10.2019
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.83, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
- чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
Р Е
Ш Е Н
И Е № гр.Сливен, 12.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3729 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.07.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД срещу Г.К.Г., произтичащо от договор за стоков кредит № 2474469/27.10.2016 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 20.07.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017 г.
Посочва се, че приложение № 1/20.07.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. било представено само с данните на длъжника Г. Диянов
Г., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/. Сочи се също, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2474469 от 27.07.2017 г. посредством Български пощи с известие за доставяне, получено личено от Г.Г. на 02.08.2017 г.
Сочи се също, че към исковата молба се представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2485074 от 27.07.2017 г. се иска от съда да го връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на съдебна практика, съгласно която ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В исковата молба се твърди още, че процесното вземание произтича от одобрен и подписан на 27.10.2016г. Договор за стоков кредит № 2474469 /Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и Г.
Диянов Г. в качеството му на Кредитополучател.
Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от Договора за кредит. С подписването на Договора, кредитополучателят удостоверявал че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ОУ към Договора, „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпускал стоков кредит за цената на стоката, закупена от Потребителя в търговски обект, при изваждане на първоначалната вноска на Потребителя за цената на съответната стока, ако има такава. В този случай сумата по кредита се превеждала от кредитодателя директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора и ОУ, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на
1 148,59 лева, която представлява сбор от следните компоненти: цена на стоката от 1 099 лева и застрахователна премия от 49,59 лева За отпуснатия кредит кредиторът издал Уведомление към Договор N9 2474469 до Техномаркет България АД. Отпусната в кредит цена на стоката от 1 099 лв. /хиляда деветдесет и девет лева / била преведена по банковата сметка на търговеца на 27.10.2016 г., с което кредиторът изпълнил задълженията си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Като за потвърждаването на плащането Търговецът издал Фактура № **********/27.10.2016 г., в която бил посочен начин на плащане 1 099,00 лв с кредит от UNICREDIT, а застрахователят издал Сертификат с № 2474469/27.10.2016 г.
Посочва се също, че съгласно чл. 3, ал. 1 от
ОУ към Договора, подписвайки договора, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на договора ведно с начислените лихви и разноски на кредитодателя.
А в чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, страните били уговорили, че усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект. Годишният лихвен процент бил в размер на 25,00 % Така, подписвайки Договора, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на Договора да бъде в общ размер на 161,45 лв. Общата сума, която кредитополучателят се бил задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1 310, 04 лв., която съгласно клаузите на Договора била платима на 12 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109,17 лв. /сто и девет лева и седемнадесет стотинки/. В инкорпорираният в Договора погасителен план са посочени и датите, на които следва да се погаси всяка една от вноските - първата погасителна вноска е с падеж на 14.11.2016 г., а последната е с падеж на 14.10.2017 г. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит и договорната /възнаградителна/ лихва върху главницата към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На което основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер на 86,41 лв. за периода от 14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита била 14.10.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, т. е. процесиите вземания били предявени на крайния падеж на процесния Договор.
Твърди се, че кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 110,00 лв., като след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не били правени плащания по задължението.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.К.Г. било входирано от ищеца в Районен съд - гр Сливен, съгласно което се претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 2474469 одобрен и подписан на 27.10.2016 г., да заплати: главница: 1 065,34 лева - представляваща главницата по неплатените месечни погасителни вноски за периода от 14.02.2017 г. до 14.10.2017 г., предявена на крайния падеж на процесния Договор; договорна /възнаградителна/ лихва: 125,59 лева за периода от 14.12.2016 г. до 14.10.2017 г..; лихва /обезщетение/ за забава: 86,41 лева за периода от 14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на: 1 277,34 лева , както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Съдът образувал ч.гр.д. № 1528/2018 г., издал Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. На 29.06.2018 г. ищцовото дружестно получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
Иска се от съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Г.К.Г., като кредитополучател по Договор за стоков кредит № 2474469 одобрен и подписан на 27.10.2016 год, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните суми, присъдени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1528/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен, а именно:
1065,34 лева представляваща главницата по неплатените месечни погасителни вноски за периода от 14.02.2017 год. до 14.10.2017 г.;
125,59 лева възнаградителна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 14.10.2017 г.;
86,41 лева обезщетение за забава за периода от
14.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
Законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и да ни присъдите 75,55 лева присъдени разноски по ч. гр. д. № 1528/18 г. по описа на Районен съд - гр. Сливен.
Посочва банкова сметка, ***сните суми. Претендира направените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответната страна.
Отговора на исковата молба предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни.
Не се оспорва, че уведомлението на цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Не оспорва също, че е допустимо, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника, но твърди, че в случая, по делото няма приложени годни доказателства, че ответникът е бил уведомен наллежно за цесията, съставляваща приложение към исковата молба. Поради което счита, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт - уведомяването на ответника за прехвърляне на вземанията и дори и такива вземания по договора да съществуват, то ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им по арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Счита, че вземанията не съществуват, тъй като се основават на нищожни договорни клаузи.
Посочва, че съгласно практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - чл.148 от ЗЗП.
Разпечатката съдържа 42 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/518ff220-69ef-442e-8b63-ad9c3cf160a7