Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 12.01.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1416/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
12.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
Мария Маркова Берберова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.15, ал.7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.18, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Несебър, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молбата на М. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.O. общ.Н., обл.Б., ул.“Б.“ № 3, тел: ********** против Е. Н. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл. В., ул.“Б.“ № **. Иска се от съда да издаде заповед за незабавна защита на молителката К. срещу ответника А., с който молителката е бил във фактическо съпружеско съжителство, за извършено домашно насилие на 14.12.2025г. от А. спрямо молителката.

В съдебно заседание, молителката К. се явява лично и поддържа молбата си.

Ангажира гласни доказателства. В хода на делото по същество моли съда да издаде заповед за защита, като определи мерките за защита, подробно изброени в молбата.

Ответникът А. се явява в съдебно заседание лично и не оспорва молбата. Не сочи нови доказателства. В хода на делото по същество заявява, че с подадената молба било уронено достойнството му в гр.Б., тъй като там всички го познавали.

Съдът след като съобрази закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът е надлежно сезиран на основание чл.18, т.1 от ЗЗДН /Закон за защита от домашното насилие/ за налагане на мярка за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, извършено от лице по чл.3, т.2, предл.второ – лице, с което молителката е бил във фактическо съпружеско съжителство.

От изложеното в молбата се установява, че страните са живели на съпружески 1 начала около година в къщата на молителката К.. Молителката твърди, че по време на съжителството й с ответника била подложена на психическо и физическо насилие от страна на последния, който вдигал скандали от ревност. Сочи се, че от месец февруари, молителката К. се опитвала да се раздели с ответника, но без резултат.

В молбата се сочи, че на 14.12.2025г., около 02.00 часа, молителката била в дома си и разговаряла с нейна приятелка. Ответникът А. отишъл при тях и заповядал на молителката да си ляга при него. Първоначално молителката отказала, но след настояване от негова страна, същата си легнала, за да не го ядосва. В леглото, ответникът започнал да я прегръща, но молителката го отблъснала. Ответникът А. продължил да я дърпа и скъсал пижамата й, след което я ударил с юмрук по дясното бедро. На другата сутрин, молителката събрала багажа на ответника и го занесла на майка му. На 18.12.2025г., същата пуснала жалба в РУ на МВР-Несебър, въз основа на която било образувано досъдебно производство. Молителката твърди, че се страхува за собствения си живот, тъй като ответникът бил агресивен и опасен. Обиждал я и я заплашвал.

Гореизложеното е мотивирало молителката да поиска от съда да издаде заповед за защита срещу ответника А., със следните мерки за защита: 1.Задължаване на извършителя Е. Н. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2.Забрана на извършителя да се приближава до нея, жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, при условия и срок, определени от съда; 3.Забрана на извършителя да осъществява контакт с посрадалото лице под каквато и да е форма, включително и по телефон, чрез електронна и обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определен от съда и 4.Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирана програма. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Моли да се изиска копие на преписката по ДП № 1502/18.12.2025г. на РУ на МВР-Несебър.

Молителката счита, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й, поради което е поискала от съда да бъде издадена заповед за незабавна защита срещу ответника А..

С Определение № 1393 от 22.12.2025г., постановено по настоящото дело, съдът като взе предвид, че по делото не са представени доказателства за наличие на пряка и непосредствена опасност за живота, и здравето на молителката, остави без уважение молбата й издаване на заповед за незабавна защита.

От показанията на водения от молителката свидетел – Силвия К., без родство със страните, се установява, че вечерта на 14.12.2025г., двете излезли на заведение в гр.Обзор. По-късно към тях се присъединили трима мъже, а впоследствие и ответника.

След като напуснали заведението и се прибрали в дома на молителката, където щяла да нощува и свид.К., прекарали известно време в хола на жилището, където пушели, 2 след което си легнали. До този момент, свид.К. сочи, че на два пъти ответникът се държал агресивно към тях – първо след като напуснали заведението изрекъл на висок глас пред свидетелката К.: „Остави я тази курва“, а впоследствие в дома на молителката отново на висок глас казал, че ако чуе да говорят за него, някой ще хвърчи през терасата. След като си легнали, свид.К. заявява, че чула от съседната спалня два вика „Ох“, а на другата сутрин видяла скъсана нощницата на молителката в областта на раменете и голяма синина по едното й бедро. Впоследствие от молителката разбрала, че е занесла багажа на ответника на неговата майка на следващия ден, откогато двамата не живеели заедно. От тогава до настоящият момент, свид.К. сочи, че на няколко пъти е била свидетел ответникът да безпокои молителката и нейната майка чрез съобщения по телефона, обстоятелство, което се потвърждава и от ответника.

В показанията си пред разследващите органи по образуваното досъдебно производство № 304 ЗМ-1502/2025г. по описа на РУ на МВР-Несебър, молителката установява и други случаи на извършено спрямо нея физическо насилие от ответника.

В заключение същата сочи, че се безпокои за живота и здравето си.

Ответникът потвърждава пред съда, че в процесната нощ на 14.12.2025г. е скъсал нощницата на молителката и я е ударил в крака. Наред с това заявява, че след раздялата му с ответницата й е пращал съобщения на телефона лично и чрез телефона на нейната майка, както и е посещавал дома й, за да й носи цветя.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на 14.12.2025г., ответникът А. е извършил актове на физическо насилие спрямо бившата си съжителка М. К., които представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т.2, предл.второ – лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство.

Като последица от това и на основание чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН, съдът следва да разпореди на ответника А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившата си съжителка, да забрани да доближава молителката, нейния дом в гр.O. местата й за отдих и социални контакти, и местоработата й, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от дванадесет месеца, както и да забрани на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, 3 включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от дванадесет месеца.

С оглед на горните изводи и на 21, ал.4 от ЗЗДН, ответникът А. следва да бъде предупреден, че при неизпълнение решението на съда полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева, платима по сметка на РС-Несебър.

Мотивиран от горното и на основание чл.15, ал.7 от ЗЗДН, съдът РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита на М. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.O. общ.Н., обл.Б., ул.“Б.“ № 3, тел: ********** срещу домашно насилие, осъществено на 14.12.2025г. от Е. Н. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., общ.Б., обл. В., ул.“Б.“ № **, с когото е била във фактическо съпружеско съжителство, като:

ЗАДЪЛЖАВА Е. Н. А. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу бившата си съжителка М. В. К. с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Е. Н. А. с ЕГН ********** да доближава бившата си съжителка М. В. К. с ЕГН **********, нейното жилище с адрес: гр.O. общ.Н., обл.Б., ул.“Б.“ № 3, както и местата й за социални контакти и отдих, и местоработата й, на разстояние не по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ЗАБРАНЯВА на Е. Н. А. с ЕГН ********** да осъществява контакт с М. В.

К. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.

ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. Н. А. с ЕГН **********, че на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Е. Н. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-гр.Несебър сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.

4

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Окръжен съдгр.Бургас, считано от днес.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, а след влизането му в сила и на Началника на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалата.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5