Акт от 03.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94000 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110119866 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по исковата молба с вх. № 222922/10.07.2026 г., уточнена с молба с вх. № 2419988/30.07.2026 г. от А. В.

А., ЕГН **********, гр. София, ж. к. Д* срещу В. М. А., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. *, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.86 ЗЗД за сумата от 6648.79 евро (шест хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и девет евро цента), представляваща изтеклата законна лихва (обезщетение за забава), както следва:

4264.43 евро – обезщетение за забава за периода от 10.07.2023 г. до 27.05.2026 г. върху главница от 11 580 евро за периода от м.08.2023 г. до м.02.2021 г., съгласно Присъде № 210 по НОХД 7860/2021 г. на СРС, 121. състав;

1575.05 евро – обезщетение за забава за периода от 10.07.2023 г. до 27.06.2026 г. върху главница от 4280.63 евро за периода от м.04.2022 г. до м.06.2024 г.;

809.31 евро – обезщетение за забава за периода от 10.07.2023 г. до 15.12.2025 г. върху главница от 2147.42 евро за периода от м.04.2021 г. до м.03.2022 г.;

В исковата молба се твърди, че ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 350.00 лева, съгласно бракоразводно решение, 1 считано от 13.03.2007 г.

Твърди се, че ответникът е осъден с две присъди, с които е признат за виновен, че съзнателно не е изпълнил задължението за заплащане на издръжката. Сочи, че по време но второто наказателно дело ответникът е заплатил част от сумите, за които е признат за виновен. Твърди, че до постановяване на втората присъда ответникът е платил изцяло сумите по втората присъда, както и частично за м.01 и м.02.2026 г.

Сочи, че срещу ответника било образувано изпълнително дело за сумите, присъдени в бракоразводното решение, като ЧСИ е превел сума на ищеца на 27.05.2026 г.

Предявява иск за лихва, забавено плащане върху забавените вноски за издръжка, като претендира лихвата за периода от 10.07.2023 г. и 10.07.2026 г.

В допълнителна молба уточнява как е получена глобалната сума – върху кои главници, период.

Моли съда да уважи иска.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: *8 с BIC:

UNCRBGSF, титуляр: А. В. А..

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Решение да развод № N1-6-100/19.05.2008 г. на СРС, 3-то ГО, 89 състав, 2. Изп.лист от 17.2.2009 г. на СРС, ГО 89 състав, 3. У-ние за раждане на А.

В. №643418/22.12,2005 г. на Община Искър, 4.Служабна бележка , изх.№0436/02.06.2025 г. от 68 СУ „Акд.Н*. Присъда №210/ 21.09.2022 г. на СРС, НО, 121 състав по Н.О.Х.Д.№ 7860/2021 г., 6. Присъда рег.№700/16.12.2025 г. на СРС, НО, 21-ви състав, по Н.О.Х.Д.

№13555/24 г., 6. Писмо от ЧСИ- В*, рег.№ 780, по изп.д.№76/2023 г. за задълженията на ответника В. А..

Моли да се назначи съдебно счетоводна експертиза, която след като се запознае с делото и писмените доказателства да даде заключение с което да изчисли законната лихва за забавено плащане на задълженията платени от ответника по Присъда №210/21.9.22 г. на СРС, НО, 121 състав и по Присъда per.№700/16.12.25 г. на СРС, НО, 21- ви състав, така също и да определи законната лихва за незаплатени издръжки за периода от м.4.22. до м.6.24 г. в размер на 4 931,7 евро платени на 27.5.26 г. чрез ЧСИ на доверителката ми.

Моли да се изиска писмена справка от ЧСИ - В* по изп.д.№76/2023 г. със заплатените суми в размер на 15 861,39 лв. преведени на 27.5.26 г. по банковата сметка на доверителката ми, кой суми са били включени по присъда, незаплатени издръжки за 2 периода от м.4.22 г. до м.6.24 г. били ли са включени в тази обща сума.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от * И. от САК, гр.София, бул."Ви*, която представителна власт важи за само за СРС (л.2 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Материалният интерес е 6648.79 евро.

Следователно, дължимата такса по това дело за иска е 265.95 евро – 209.60 + 56.35.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.3 и молба с вх. № П241988/30.07.2026 г. от делото).

По редовността на исковата молба

3

Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявения осъдителен иск - чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

4

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да 5 поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.