Решение № 28 от 11.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20214500900189 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.

София, ЕИК 203670940, представлявана от изпълнителния директор Ю. Ю. чрез пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н., с която в обективно кумулативно съединение са предявени искове против Н. СТ. Н. от гр. Русе, произтичащи от неизпълнение на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 3265096 от 26.06.2018 г., сключен от Н. СТ. Н. с „Уникредит Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София, които задължения са цедирани на 18.12.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София. Искът е с правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 38 864,44 лв, от които: главница в размер на 34 693,65 лева от неплатени месечни вноски с падежни дати от 07.06.2019 г. до 07.06.2028 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021 г. до окончателното й изплащане; вземане за просрочена договорна лихва за периода 07.06.2019 г. до 18.12..2019 г. в размер на 1 275,67 лева и обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021 г. в размер на 2 895,12 лв.

1

Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. Отговор няма постъпил.

С оглед на редовно разменените книжа, съдът се е произнесъл с нарочно определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 374ал.1 ГПК.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

Ответникът Н. СТ. Н. е сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София Договор за потребителски паричен кредит, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 37 000,00 лв. С подписването на договора, той като кредитополучател се е задължил да заплати такса за разглеждане на кредита в размер на 370,00 лв, както и месечна застрахователна премия в размер на 24,99 лв. Продължителността на кредита е сто и двадесет месеци при лихвен процент 5,99 % и годишен процент на разходите

7,79 %. Общата стойност на задължението

(плащанията) по кредита възлиза на 52 804,77 лв, която сума кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски, всяка по 440,04 лв, като първата е дължима на 07.07.2018г., а последната - на 07.06.2028 г. съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит, договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от застрахователната премия /чл.2 и чл.3 от Общите условия, неразделна част от Договора./

Съгласно чл.112 от Общите условия по договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима погасителна вноска. На това основание е начислено обезщетение за забава в общ размер на 2 895,12 лв, дължими за периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021 2 г.

Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

На 18.12.2019 г. по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „Уникредит Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от процесния Договор за потребителски паричен кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от приложените писмени уведомления за извършената цесия от ищеца, упълномощен от предишния кредитор и че “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу него. Няма данни ответникът да ги е получил, но връчването на всички книжа, приложени към исковата молба, в т.ч. и уведомлението за цесия, на ответната страна е надлежно, в резултат на което се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Ищецът с исковата молба признава извършено плащане на сума в размер на 4 943,01 лв. Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил точно и в срок останалата част от поетото парично задължение, произтичащо от процесния Договор за потребителски паричен кредит.

Видно от изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която поддържа изготвеното от него заключение, действително за погасяването на кредита е внесена сумата от 4 834,05 лв, с която са погасени следните задължения: застрахователни премии в общ размер на 274,89 лв, дължими в периода от 07.07.2018 г. до 07.05.2019 г. вкл.; наказателни лихви върху просрочени главници в общ размер на 2,61 лв, начислени за периода от 08.01.2019 г. до 16.05.2019 г.; договорни лихви върху редовна главница в общ размер на 1 889,20 лв, начислени за периода от 26.06.2018 г. до 30.06.2019 г.; главница в общ размер на 2 676,35 лв, дължима 3 в периода от 07.07.2018 г. до 07.05.2019 г.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, достигна до следните правни изводи.

Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите са допустими и подлежат на разглеждане.

От представените доказателства по делото е безспорно установено, че по одобрен на 25.06.2018 г. и подписан на 26.06.2018 г. договор за потребителски кредит между „Уникредит Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр.

София и Н. СТ. Н. дружеството е предоставило на Н. кредит за потребителски цели кредит в размер на 37 000,00 лева. Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК , както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК . Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т.

20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 4 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършената самостоятелна служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор съдът констатира следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т. 11 ЗПК съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК , както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Така соченото нарушение е съществено и поражда своите правни последици.

Настоящият съдебен състав счита, че на първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond с размер 10. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора сертификат и ОУ за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, които са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент и е част от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е положението и по отношение на посочените ОУ.

На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 5

ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент на ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК .

Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит „Уникредит Късюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София и Н. СТ. Н. е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/518e1614-6b88-4fff-9a45-c61e1c8ea450